Душата на тангото

Смъртта на Пиацола през 1992 г. предизвика бум в интереса към неговата музика. Тя зазвуча с някаква скръбна, но и агресивна еротика - също като самка, останала без мъжкия. И сякаш с това стана още по-привлекателна - с възможностите, които провокираше в големи музикантски глави. Така границите на "tango nuevo" се разшириха от само себе си; тангото на Пиацола със зашеметяващи кросовърови стъпки "превзе" ума и ръцете на цигуларя Гидон Кремер и на родения в Буенос Айрес пианист и диригент Даниел Баренбойм... Малко по-късно към тях се присъедини и Йо-Йо Ма. Неговото "завъртане" натам се очакваше - той бе сред първите от своята аристократична класическа гилдия, които решиха да видят какво става "отвъд границите на техния жанр". Заигра се с Коул Портър и Стефан Грапели, а малко по-късно направи "Hush" (Little baby) с Боби Макферън - един диск, с който наистина "приспа" почитателите си, които се удесеториха.
И преди време Йо-Йо Ма се опита да надникне в "душата на тангото". Защо? Ето какво ни казва самият той: "За разлика от тангото изобщо, тангата на Пиацола те задължават да ги слушаш. Аз дълбоко съжалявам, че не можах да се срещна с Пиацола. Но като дойдох в Буенос Айрес и засвирих с хората, които са били с него и са го познавали, всичко ми стана по-близко. И тогава решихме, благодарение на чудесата на техниката, да направим "танго-възпоменания (tango-remembrances), където аз и Пиацола свирим заедно. Имам усещането, че знам дори как е дишал. И всичко е в този запис."
В този великолепен експеримент Йо-Йо Ма от 1997 г. "обикаля" и "обсвирва" бандонеона на Пиацола от 1987 г., като във финалната част на "възпоменанието" влиза в директен разговор с него. Което си е смелост, дори за музикант като Йо-Йо Ма. Защото като свирач Пиацола е извън всякакви категории и определения: то не е просто свирене, то е късане от него самия; то е толкова неистово чувствено, че ти се струва невероятно един китайски американец, пък бил той и супермузикант, да се доближи до този свят. Прави го! И то не само в дуета с Пиацола. Но и в невероятно изсвирената от него "Милонга на ангела", например, а и в други пиеси - като "Либертанго" "Голямо танго" (у нас то се свири от Калина Кръстева и от Анатоли Кръстев) или "Три минути с реалността", или "Кафе 1930". В тях атмосферата е страхотна благодарение и на Нестор Маркони - бандонеон, и Ектор Консоле - един фантастичен контрабасист, и чудесната пианистка Катрин Скот, цигуларя Антонио Агри, както и братята китаристи Одаир и Серхио Асад.

Екатерина Дочева

















Вградени
ноти

Yo-Yo Ma,
My soul of the tango, The music of Astor Piazzola,
1997,
Sony Music