Академията да стане авторитетна и съвременна
- Трудно ли е днес да си ректор на НХА? Какви са приоритетите ви в ръководенето на тази институция?
- Всяка работа, ако се прави както трябва, е трудна. Да си ректор - също, но аз не съм сам, а с един много добър екип от художници. За една година тези хора отдадоха толкова сили, че съм им признателен - ежедневните трудности заедно се преодоляваха по-лесно. Приоритетите са за авторитетна и съвременна Академия. Давам си сметка за голямата амбиция на тези намерения, но пък от друга страна, това не е невъзможно. Уникалността на нашето образование е, че още с влизането в Академията студентите поемат кръста на авторството, така че при завършването си би трябвало да са се сраснали с него до степен на пълно себеотдаване.
- Днес вече има и други учебни заведения, "произвеждащи" художествени кадри - НБУ, Академията "Жул Паскин"... Има ли конкуренция и ако има, какви са предимствата на НХА в нея? Къде и как виждате реализацията на възпитаниците на НХА?
- Тази година Академията навърши 104 години от създаването си. Възраст много сериозна, но пък от друга страна, че чак толкова в сравнение с Болонския университет например, който тази година става на 912 години. Но това са неособено продуктивните радости на статистиката. Трябва да се отбележи, че от тези 104 години само в периода от 1921 до 1952 и от 1994 до днес Академията е била призната за Академия, първо държавна, после национална. В периода от 1952 до 1994 г. тя бе един от многото Висши институти с всичките "симпатични" тоталитарни изисквания. Една Академия Не произвежда художествени кадри, а образова и насочва по индивидуални пътеки талантливи хора, които разбират, че Изкуството е съвършено неясен от гледна точка на препитание риск. Самият Хенри Мур съветва всеки, който иска да става художник, да си намери друга работа за издръжка. Модерната визуалност на нашата епоха препраща изображението от Факта към Концепцията. Абрахам Мол дори прогнозираше, че художникът ще стане само създател на идеи, които ще бъдат изпълнявани от други. Академията трябва да има готовност да подготвя и за такъв особен вид Нематериална обществена полезност.
- Един болезнен за мен и колегите ми въпрос е за закриването на катедра "Изкуствознание". Как се стигна до това?
- Задължителното въвеждане на законовото изискване за минимален брой на преподавателския състав в една катедра от 7 души беше причината да се създадат сборни катедри, което между другото е стара практика от години в Академията. А причината за недостатъчен брой преподаватели в "Изкуствознание" се дължи на крайно погрешната политика на катедреното ръководство през миналите години, когато нито се назначаваха асистенти, нито прерастваха в професори дългогодишните преподаватели...
- Как приемате факта, че немалко педагози преподават и в други висши учебни заведения?
- Категорично не съм съгласен с това известни наши преподаватели да се превръщат в пътуващи проповедници, особено когато преподават на друго място със същите програми като в НХА, макар и под други заглавия. Това силно нарушава авторитета на Академията. Но трябва да се прави разлика между Поканен професор и Гладен професор. Заплатите на нашите преподаватели са далеч под всякакъв професионален, етичен и морален принцип. За асистентите да не говорим. Ако не се коригират нещата, ние няма да имаме скоро с кого да работим...
- Съществува мнение, че в НХА има твърде много "морално остарели" специалности, които нямат реално приложение в обществото. От друга страна, има актуални форми в изкуството, които изобщо не се преподават в НХА.
- Съществува мнение, че в НХА има твърде много "морално подмладени" специалности, които имат реално приложение в обществото. От друга страна, има неактуални форми на изкуство, които изобщо не се преподават в НХА. Да не забравяме, че демократичността на образованието допуска сравнение и по меките часовникови стрелки на Салвадор Дали, и по твърдите на Чистяков. Сега е времето на тясната специализация, за да може сериозната профилирана задълбоченост да поддържа Интелектуалното усилие на ниво. Важното е, че нашите студенти излизат в една нормализираща се среда, където на никой няма да му е лесно, но и където липсва фалшивото "осигуряване" на щат, или откупка за колекцията, всъщност избата на някоя тоталитарна галерия, които в не толкова далечното минало решаваха въпроса за уж така наречената обществена изява. Тази година наши студенти направиха само покрай 24 май четири изложби в централни столични галерии и две във Виена и Будапеща, участваха в биеналето в Турция. Академията издаде за първи път от своето съществуване и собствен вестник ЛИСТ (личности, изкуство, съвременност, творчество). Свободата, която ни осигуряват демократичните процеси в България, е много важна за нас. Вярно е, че някои актуални форми наистина не се преподават. Чакам предложение от вас, изкуствоведите, когато сте готови и си оставите комплексите под чергичките, зала номер 7 е всякога отворена за вас. Малко се чува и за класици като Анди Уорхол, Джоузеф Кошут, Дон Еди и др., но те са във въздуха наоколо и когато има свобода, нищо няма да остане пренебрегнато.
- Каква е вашата голяма ректорска мечта?
- Да ме поканят моите симпатични студенти на 8 декември на тихо и топло място и да ме почерпят с минерална вода и кисели краставички.

1 декември 2000 г.
Разговаря Диана Попова



Разговор с проф. Иван Газдов - ректор на НХА