Академията да стане
по-привлекателно място
- С каква вътрешна мотивировка, с какви илюзии и утопии станахте ректор на НАТФИЗ? Кои са приоритетите в ректорския ви проект?
- Както в правенето на изкуство, така и в образованието по изкуство, ако няма мечта и игра, картината няма да е пълна. В този смисъл не мисля, че заемането на този пост, качването на третия етаж в академията, прави някакво изключение. То е една от ролите, които ще изиграя, успоредно с ролята си на режисьор, на педагог. Да се ръководи академия от вида на нашата, която е с достатъчен брой специалности, с достатъчен брой чувствителни хора - преподаватели и студенти, е начинание, което съдържа голяма доза риск. Особено в тези времена, когато вече и оптимизмът се поизчерпва, и остава само липсата на средства, унизителното молене за една или друга помощ... Като че ли тези отрезвяващи фактори, съчетани с онова, което нарекохте илюзия, би трябвало да направят сместа, която би ми помогнала да бъда ефективен тук. Надявам се, разбира се, и на моите наблюдения, моите желания, защото в тази академия съм от около 17 години - започвайки от най-долното стъпало като асистент и извървявайки целия път. Илюзия ще бъде да убеждавам и себе си, и вас, че ще мога да се справя, да променя всички неща така, както аз искам. По три причини. Първо, моето субективно виждане може да не е полезно за академията. Второ, има естествена съпротива на материала, както е във физиката. И на трето място - времето и средствата не го позволяват в пълна степен. Въпреки това вече започнах да извършвам известни "движения". Обсъждаме осъвременяването на учебните програми, искаме те да станат по-гъвкави, по-артистично освободени. Те, както са стабилни, позволяващи сериозно обучение и натрупване на сериозен обем от знания, в същото време не са достатъчно подбуждащи студентите към творческо участие, все още разчитат на старата система на "влагане" на знания, вместо да настройват студентите творчески, така че те сами да търсят знанията - и не само в лекциите и срещите с преподавателите. Тук, разбира се, ще срещна съпротивата на структурите, на катедрите, на преподавателите. На тези, които са свикнали да имат определен брой часове по определени предмети. Надявам се, че ще се промени мисленето в катедрите (вече имаме нови ръководители в тях). Така ще превърнем академията в по-привлекателно място; това, според мен, вече е належащо.
- Очаквате съпротива от преподавателското тяло, а в същото време именно то ви е избрало.
- Помня думите на председателя на Общото събрание проф. Икономов, който ми пожела до половин година не повече от 30% от колегите ми да ме намразят. Нормално е. Вече започнах да се сблъсквам с конфликти. Очевидно всеки допуска, че програмата няма да засегне неговото статукво. Надявам се, че има и достатъчен брой интелигентни хора, които очакват да бъдат "засегнати", което означава да допуснем и друга възможност, и друга гледна точка към това как да обучаваме, как да създадем в по-голяма степен едно академическо общуване, как да нарушим поне малко усещането за "класност" в академията.
- Този натиск за промяна подкрепен ли е от студентите? Инцидентните ми наблюдения са, че студентите са по-неудовлетворени от случващото се в НАТФИЗ от своите преподаватели.
- Те действително имат причини да бъдат недоволни. Но веднага правя уговорката, че трябва да бъдем внимателни, когато преценяваме този кръг от проблеми. Защото интересите на студентите не във всичко съвпадат с интересите на обучението. Когато се срещнах преди изборите със Студентския съвет, останах с впечатлението, че те имат редица изисквания. Казах им, че очаквам и действия. Вече трети месец съм ректор и засега действам само аз. На миналия ректорски съвет колегите ме попитаха няма ли да правим нещо за 8 декември. Моят отговор беше, че това е студентски празник и не ние трябва да го организираме. Студентите емоционално се ангажират с проблемите, но им е трудно да се настроят така, че да ни бъдат реални партньори. А бих искал отношенията в академията да са по-артистични, по-свободни. Твърдя, че авторитетът не се изгражда от титлата или обема знания, които владее даден преподавател. Авторитетът се изгражда от начина, по който общуваш с хората, и от това дали този контакт е ползотворен или не. Само тогава можем да сме сигурни, че правим нещо като прехвърляне, като зареждане на знания от една батерия на друга.
- Вече съществуват и други висши училища, които "произвеждат" театрални кадри. Как ситуацията на преодолян монопол се отрази на НАТФИЗ, още повече че пазарът на актьори се стеснява? Как реагира НАТФИЗ на факта, че немалко на брой преподаватели от академията преподават и в другите, по презумпция алтернативни, конкурентни учебни заведения? Как се дефинира в такъв случай своеобразието на тази школа, в какво е тогава специфичната й марка?
- Този проблем съществува. И той има според мен две части. Първата е свързана с факта, че тези формирования са нови (някои от тях имат и много средства) и по същество, по структурата си са много по-съвременни. Това изисква от нас осъвременяване на програмите. Не си заравям главата в пясъка и се радвам, че с моите колеги заместник-ректорите от 2-3 месеца много активно обсъждаме точно тези проблеми. Повтарям: сега преглеждаме всички наши програми. Що се отнася до марката, ние имаме нещо много ценно - това е потенциалът ни от високообразовани и добре научени преподаватели. По ред причини тук работят голяма част от значителните театрални и филмови имена на България. С това категорично превъзхождаме конкуренцията. То обаче някой път ни затваря очите, кара ни да се предоверяваме на традицията и ни пречи да направим процеса по-гъвкав, по-модерен, така че оптимално да се използва капацитетът на тези професорски кадри. Иначе наистина в един момент можем да се окажем изтласкани встрани. Колкото до преливането на кадри, опираме до един много тежък проблем, свързан, първо, с финансите, и, второ, със законодателството, което не създава пречки за подобен род преливания. Въпросът опира до морала на отделните преподаватели. За мен не е възможно някой да обяви, че предлага алтернативна форма на обучение, а в същото време да работи и в нашата академия. Това е абсурд, някаква мистификация. Оставям я на съвестта на преподавателите, които поддържат подобни твърдения.
- Това със съвестта е доста неефективен механизъм...
- Уви, нямам друг. И стигаме до втората част на въпроса - финансите. В момента, в който НБУ си позволява за по-ниско качество на преподаването да плаща до петократно по-високо, отколкото са нашите възможности...
- ...се стопяват въпросите на морала.
- Така е. Не укорявам НБУ. Много е хубаво, че могат да плащат така. Проблемът е, че ние не можем да си го позволим.
- Какво предприема НАТФИЗ, за да се преодолява недостигът на професионално подготвени режисьори?
- Броят на студентите по режисура като че ли не е недостатъчен. Разбира се, той може да бъде увеличен и сигурно има такава необходимост. Проблемът е друг. Имам усещането, че рязко се влоши качеството тъкмо на обучението по режисура. В областта на актьорското майсторство все още преподавателите като че ли съзнават, че ако не вложат в студентите необходимия минимум базисни познания, те няма да бъдат ефективни в професията си. А в режисурата, под прикритието на свободата на творческата инициатива, на това да позволим студентът да се развива като автор на бъдещите си спектакли, се допуска недоглеждане. И то главно в първите две години на обучението, когато те трябва да бъдат научени що е текст за театър, как той да бъде анализиран, как да бъде доведен до интерпретация и т.н. За да може след това студентите да прибавят собствената си природа и талант. Само тогава ще се получи онази наистина професионална смес, която ще позволи да се родят същински умения в режисурата. Не зная по каква причина, но дори значителни имена в нашата академия в това отношение не са достатъчно взискателни. Ще предложа до края на учебната година да се проведе среща, свързана с проблемите на обучението по режисура.
- Развили или поне непопречили на таланта, учебни заведения като академията трябва да не допускат дипломиране на човек, който не е усвоил определен минимум от професионални умения. В момента дипломата от НАТФИЗ не гарантира подобно нещо.
- Наистина съм притеснен от това. Отварям скоба: няма нищо страшно, ако някои от педагозите в академията не са най-блестящите режисьори - парадоксът на обучението допуска подобно разминаване, защото човек може да е чудесен педагог, а да не е голям творец. Имам версия, която сигурно не изчерпва всичко. Тя е, че част от можещите и знаещите в професионално отношение хора след социалните и политическите промените в обществото изведнъж се стъписаха, изплашиха се, развиха у себе си рефлекс за примирение, за подчиненост, внушиха си, че промяната задължително ще ги изхвърли. И с болка наблюдавам как много добри педагози занижиха равнището на обучение в собствените си актьорски класове. Питам се: Господи, защо тези хора решиха, че трябва да флиртуват със студентите? Защото имаше такива случки... Подобен флирт с новата организация на обществото и със студентите се оказа много вреден.
- Уплашеният не може да бъде преподавател...
- Не може.
- Тези дни млад колега се възмущаваше, че по сцените масово се срещат млади актьори, които не могат да говорят. Не се разбират думите им, имат скороговорка, странно интонират. Как са завършили НАТФИЗ?
- В академията аз съм един от последните, които бранят крепостта. И причината да го правя не е някаква моя старомодност, а в това, че и в английския, и във френския, и в немския театър този вид професионални умения никога не са изчезвали, не са били принизявани, независимо в каква стилистика работи даден театър. Болезнено е, когато при актьор, който очевидно започва да бъде търсен, се сблъскваме с две основни неща: неизчистен диалект и изключително неовладян говорен апарат.
- Понякога всичко това се съчетава и с неовладян движенчески апарат...
- Тогава за какво става дума! Смятам да обърна сериозно внимание на специализираната катедра, защото, уви, в самата нея понякога изискванията са занижени. Там трябва да се помисли за по-ефективно използване на преподавателския апарат, и, ако трябва, на места да бъде подменен. Битката няма да бъде лесна, въпреки че катедрата по никакъв начин не би могла да застане срещу това изискване, тъй като тя съществува благодарение на тази необходимост.
- Класовете се обявяват защо? - заради потребностите на обществото, заради потребностите на студентите или заради потребността на преподавателите да имат часове? Как е възможно някои преподаватели да не подготвят свои наследници? Могат ли студентите да избират при кого да слушат един или друг курс? Представете си следното: НАТФИЗ обявява търг за учебни часове и на него се явяват различни специалисти, които искат да заинтересуват студентите с дадена тема, с даден поглед към определен предмет...
- Оценявам деликатността, с която поставяте въпроса. Ще отговоря, подкрепяйки патоса ви. Уви, такива случаи в академията има. Причините са от най-различно естество. Бих противопоставил само факта, че когато говорим за Красимир Спасов, Крикор Азарян, Маргарита Младенова, Иван Добчев, за Стефан Данаилов и за други колеги, които са сериозни професионалисти, едва ли може да се каже, че академията съществува, за да имат те работа. Въпросът е оттук нататък да вървим в тази посока. Съществува и друг проблем. Той основно засяга колегите актьори, които имат някакво лековато, дори негативно отношение към т. нар. теоретична част от нашите задължения в академията. Прочут наш актьор вече дълги години отказва да се яви на изпита за асистентския си минимум. А според законите той не може да продължи да се развива йерархично в системата на академията. Ако такива колеги имат погнуса от теорията, сигурно трябва да се откажат от тази си работа. В академията не можем да не поставяме ударението върху педагогическите възможности. За другото винаги можем да организираме семинар, среща, ателие на определено име, което има какво да покаже на студентите.
- Съществува и проблемът за съсредоточаването на усилията. Мнозина разпиляват (допускам, ограничения си потенциал) на двеста места. Не приемам аргумента, че го правят само поради ниското заплащане, защото подобна бе практиката и преди повече от десет години.
- Да, да. Така е. Дори с риск да изглеждам жесток ще предприема действия в това отношение.
- Възможно ли е изпращане на млади колеги за по-продължителен срок на обучение в различни театрални школи с цел след време да водят занятия по тях в НАТФИЗ?
- Убеден съм, че е необходимо. Не защото ще получат принципно много по-високи базисни качества, а защото така естественият обмен в театъра като световен организъм ще става по естествен начин, не само чрез прочетено или подочуто. Такива хора ще се върнат с друг заряд, те ще знаят как се ражда една театрална естетика, как тя битува, как се развива в дадена театрална система. Така ще подпомогнат процеса тук. Има два начина да го постигнем. Единият е да популяризираме - а това, уви, досега не е правено - нашето образование с цел тук да се обучават студенти от чужбина, което и финансово, и като престиж е много полезно за академията. Другият е, влизайки в ясни взаимоотношение с подобни институции, да отворим възможности и за обмен на студенти, а защо не и на преподаватели.
- През последните години бяха открити редица нови специалности. На кои потребности отговарят те? На обществото или на преподавателското тяло?
- След като държавата е продуцент на образованието, както е продуцент на театрите, аз обвинявам продуцента в липса на достатъчно механизми за обратна връзка, за контрол: вложените средства дават ли необходимия ефект? Ако има такива механизми, няма нищо страшно в опита да се разкрие нова специалност. Когато през април 2001 г. катедрите започнат да правят своите предложения, вече ще изисквам те да бъдат обосновавани не само с акредитирани специалности и предмети, но и с други аргументи. Ще ми се да говорим не само за бройки, но и за смисъла на определен процес на обучение. Защото имаме специалности с недостатъчно авторитетни ръководители.
- Само който не е влязъл, не е завършил... Популярна фраза. Важи ли и днес?
- Аз лично нямам клас, от който да не съм освобождавал студенти. Категоричен съм: така трябва да бъде. Дори сега, когато приемаме поправки в правилника за вътрешния ред, ще настоявам, отчитайки спецификата на обучението в академията, студент, който е скъсан веднъж на годишен изпит и след това на поправителен, да няма право да презапише.
- Казано по чапековски: каква е голямата ви ректорска мечта?
- Все още времето не ми стига, защото съм решил до Нова година повечето неща да минават през мен. Така ще се запозная с детайлите. Но посочих (и академическия съвет избра) стабилни и сериозни заместник-ректори, които ще бъдат солидарни и отговорни в общото ни управление.

27 ноември 2000
Разговора води Никола Вандов



Разговор с проф. Здравко Митков, ректор на НАТФИЗ Кръстьо Сарафов