Дискурсната етика на Хабермас
Пред вас е втората книга от поредицата "Софийски диалози". Тази поредица е непосредствено свързана с годишните международни конференции на Дома на науките за човека и обществото, в чийто център обикновено застава някоя от големите фигури, белязали с творчеството и идеите си съвременната хуманитаристика. Нейната цел е документиране на живото присъствие на поканения мислител, на непосредствените му реакции в разгръщащия се около идеите му дебат. Тоест върху това, което обикновено остава извън публикуваните Актове на вече проведената конференция. Първата книга от поредицата грижовно е събрала всички следи от преминаването на Пол Рикьор през София по време на посветената му конференция (25-26 октомври 1997 г.): участието му в двудневната дискусия, заключителното му слово на конференцията, но така също и интервютата, дадени за пресата или телевизията, както и текста на речта му, произнесена по време на присъждането на титлата Почетен доктор на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Книгата бе уловила ехото на гласа на Рикьор от конферентната зала, разпростряло се и над формиращото се ново публично пространство.
Настоящата книга се опира на международната конференция, посветена на Юрген Хабермас под наслов "Между фактите и нормите. Основи и функциониране на демокрацията в комплексните общества" (26-28 ноември 1999 г.) и в чест на неговата 70-годишнина. Тази конференция обаче притежаваше и една специфична особеност - в нейната работа взе участие и подкрепящият за трети път международните инициативи на Дома на науките за човека и обществото Пол Рикьор. Така тя придоби изключителното измерение на място на среща на две от най-крупните фигури на съвременната социална философия. Нещо повече, в работата на конференцията взеха участие редица значими съвременни учени с нарастваща популярност, свързани с идеите на двамата майстори, но излезли или излизащи от тяхната сянка: Жан-Марк Фери, Ханс Йоас, Роберт Алекси, Рихард Мюнх или Хауке Брунхорст... Конференцията потвърди тяхната причастност към света от идеи на Хабермас или Рикьор и в същото време документира техните еманципаторски жестове - нещо, което създаде допълнително измерение на дебата, превръщайки го в панорама на алтернативни предложения. В тази книга обаче няма да намерите интервюта на Хабермас, тъй като той се придържаше стриктно към една анти-медийна стратегия, отклонявайки всички предложения на пресата и телевизията с едно съображение, което не можеше да не уважим. Той не желаеше присъствието му в София да бъде "инструментализирано" за цели извън самата научна среща. Лично аз съжалявам за това негово разминаване с българската публична сфера, тъй като Хабермас едва ли ще ни посети повторно, но битието му на интернационална звезда вероятно го е сблъскало с практики, от които той с основание се стреми да се предпази. Това недоверие към светския аспект на присъствието на философа в ситето пролича и в любезно отклоненото предложение да му бъде присъдена титлата Почетен доктор на Софийския университет. Впрочем, според мълвата, това е било десетото подобно отклонено предложения за тази юбилейна за него година. Така че магнетофонните записи от проведената конференция единствени пазят следите от неговото присъствие в София, като изключим няколкото фотографии на Иво Хаджимишев. Но това бе компенсирано от изключително интензивното му научно присъствие във всеки един момент от програмата на конференцията.
В тази книга публикуваме най-съществената част от дебатите през трите дни на конференцията, обхващащи дискусиите след докладите на Юрген Хабермас и на Пол Рикьор, както и реакциите на двамата към идеите, изказани от един или друг участник.
"Юрген Хабермас и Пол Рикьор - диалог един след друг" свидетелства за шанс и привилегията в продължение на почти три дни да седим редом до Хабермас и Рикьор и да наблюдаваме отблизо това, което може да наречем процес на пораждане на тяхната мисъл, непосредствените им реакции пред изразените резерви от страна на събеседниците или осъзнаването на породените лични съмнения... Пред нас не говореха апостоли на готови истини, а истински изследователи, дълбоко причастни към самия процес на търсене. Ходът на конференцията разкри Хабермас като изключително ангажиран и темпераментен дебатьор, който не може да се сдържи да не реагира всеки път, когато дебатът го изправяше и пред най-малкото предизвикателство към неговата логика да подхожда и осмисля нещата. В начина му на спорене присъства една покоряваща убедителност, която обаче е подплатена с изключителна внимателност и толерантност към различното мнение. Той е безкомпромисен в дебата, но и изключително вежлив, подчертаващ неизменно сложността и отвореността на дискутирания проблем, оставящ едно поле на съмнение, което да запази достойнството на опонента. Участието му в работата на конференцията може да послужи като ефектна илюстрация на едно от основните понятия на неговата теория - "дискурсната етика".
Впрочем тази "дискурсна етика" се прояви и в една неочаквана своя модалност - премълчаването или отказа за влизане в дебат, чиято рамка не е прецизно определена, който не е в състояние да очертае предварително хоризонта на плодотворен резултат. Имам предвид пълната липса на реакция пред тезите, развити от един голям опонент, какъвто безспорно е Пол Рикьор. Няма да скрия, че предварителната стратегия на конференцията разчиташе на изправянето на двамата един срещу друг, което безспорно би гарантирало максимален ефект от едновременното им присъствие в София. В предварителната програма имаше отделено специално време за пряка дискусия между двамата философи, но Хабермас категорично отхвърли тази възможност, без при това да се подкрепи с допълнителни аргументи, оставяйки нашата интелигентност да направи това. По време на самата конференция Хабермас запази една грижливо очертана дистанция между себе си и Рикьор, която не изненада последния, но безспорно носеше привкуса на разочарование. Все пак един от големите успехи на конференцията беше именно събирането на едно място на Хабермас и Рикьор. Това очевидно е изключително трудно за постигане, съдейки от факта, че в навечерието на конференцията френски колеги споделиха с мен, че до този момент не бе имало среща на двамата в Париж. Присъствието на Пол Рикьор издаваше добре познатата ни вече мъдра смиреност, той бе приел скромната роля на обикновен участник в една инициатива, посветена на неговия опонент, воден от вътрешната потребност за контакт и за хвърляне на мостове. По-късно той разказа, че тукашното отношение на Хабермас потвърдило поведението му от двете предишни случайни срещи между двамата, последната от които преди години в Чикагския университет.
Планирайки софийската среща между двамата големи, ние бяхме много далеч от предположението, че тя предварително е била обречена на несъстояване. И слава Богу, че тя само частично се оказа такава. Тя е несъстояла се само в един директен смисъл. Тъй като все пак диалог, макар и имплицитен, имаше и точно неговият характер определи и заглавието на тази книга. Хабермас и Рикьор говориха един след друг, техните тези бяха обсъждани независимо една от друга, но те се оказаха свързани с многобройни нишки в целостта на конференцията и в това, което може да наречем крайно усещане за резултата от проведената среща.
Няма единствен верен път на мисълта, всеки проблем, дори най-генералните, като тези за демокрацията и функционирането на съвременното комплексно общество, предполагат различни гледни точки, застъпващи често пресичащи се интереси. Как да си обясним все пак липсата на директен, ако не спор, поне разговор между двамата? Не става въпрос за взаимно неразбиране или незачитане, научната етика и на двамата няма нищо общо с научното високомерие. Чисто и просто техните гледни точки, техните подходи са толкова различни, че трудно може да се намери база за диалог, който да не отведе към констатиране на очевидното - на изключващите се изходни предпоставки и на проблематика, разположена на различни плоскости. Погледът на Хабермас е насочен към глобални обществени структури и общовалидни норми, докато Рикьор е особено чувствителен към ситуацията на конкретния субект и на неговите реакции в контекста на глобализиращите нормативни системи. В такъв дебат едва ли някой би могъл да убеди другия в своята правота. И наистина, наблюдавахме как всеки от тях остана в свята позиция като в крепост. Крепости, между другото деликатно атакувани от някои участници в дебата, които се опитаха да пробият стената на мълчанието, да хвърлят мостове над крепостните ровове. Докладите и участието в дискусиите на Жан-Марк Фери и Ханс Йоас бяха особено характерни в това отношение. Тази ситуация направи необходим и послеслова, придружаващ предложената дискусия. Той е призван да осветли базисните различия в концепциите на Хабермас и Рикьор и да направи по-разбираема странната форма на "диалога един след друг".
Тази книга е тясно свързана и с публикуваните преди два месеца, под заглавието "Около Хабермас. Нормативността в модерните общества и идеята за справедливостта", Актове на конференцията. Много от коментарите или репликите на Хабермас, Рикьор и други участници са предизвикани от изнесените на конференцията и публикувани в Актовете доклади. Безспорно във всеки въпрос или отговор на въпрос се съдържа в снет вид и тезата на опонента или на питащия. Но не изключвам възможността на места да се усети нуждата от повече информация, от по-пълно познаване на дискутирания доклад или привлякла вниманията ни една или друга от неговите тези. Ето защо читателите, които биха изпитали подобна необходимост, отпращам към Актовете на конференцията. Аз поне гледам на двете книги като на две части на едно цяло. Във втората книга основният интерес е насочен към това ново и в известен смисъл изненадващо познание, което дискусията донесе, и което не може да бъде намерено в добре аргументираните и отредактирани окончателни версии на докладите.
Накрая искам да обърна специално внимание върху следния факт: публикуваните в книгата доклади на Хабермас и Рикьор (основа на дебатите в залата) се различават съществено от публикуваните в Актовете на конференцията. По време на конференцията двамата философи не разполагаха със завършени текстове и в известен смисъл импровизираха своите доклади. Може да се каже, че в голяма степен техните доклади носеха белезите и чара на устното изказване. Впоследствие, за целите на Актовете, и двамата пожелаха да (пре)напишат докладите си. Ние запазихме и предлагаме първите устни версии, не само водени от стремежа към автентичността на протеклото събитие, но и убедени, че тези версии съдържат изключитилно ценни моменти, които не бива да бъдат загубени за читателя. Те може би отстъпват на писмено предоставените ни доклади по богатството и прецизността на аргументацията си, но безспорно са по-атрактивни и по-любопитни, включително и със своята по-голяма уязвимост в един или друг момент. В тях представянето на тезата и търсенето на обосноваващите я аргументи са представени едновременно, което носи неповторимото усещане за непосредственото ни присъствие на работата на мисълта на големите философи.
Всичко това придава на настоящата книга стойността на изключителен документ. За един момент огромната тържествена завеса бе открехната и ние имахме възможността да се превърнем в зрители и участници в спектакъла на един от големите политико-философски дебати на съвременността, гостуващ тук на малката софийска сцена.

Ивайло Знеполски



Световна премиера на малка софийска сцена




Хабермас и Рикьор - диалог един след друг
Научно ръководство и съставителство Ивайло Знеполски
Книга втора от поредицата Софийски диалози
Издава Дом за науките за човека и обществото,
декември 2000

Тук (с незначителни съкращения) публикуваме предговора към книгата, чиято поява е предстояща.