Американски пейзаж показва в галерия XXL художникът Дейвид Д'Агостино. Той се състои от снопчета клонки, разпръснати по пода на галерията, на някои от тях са набучени парчета от американското знаме в черно-бяло. По стените са разположени квадратни живописни платна в ярки цветове - жълто, зелено, лилаво и т.н., на някои от които се забелязват разфокусирани (и съответно неузнаваеми) човешки лица.



Зрителят възприема цялото първоначално със сетивата си - на откриването публиката внимателно пристъпваше край пирамидалните снопчета, но не винаги успяваше да не ги събори. Покрай това внимаване тя не вдигаше поглед към стените и намиращото се там. Едва когато се докопаше до ъгъла, можеше спокойно с чаша в ръка да огледа цялото пространство. Противопоставянето се схваща веднага - ярките платна с категоричната изкуственост на боите, тоест направеното от човека, и природното - естествено, есенно оголено, крехко и разрушимо.
И тъкмо да поема в някаква екологична посока, художникът ме върна към идеята си с думите: "Не всеки разбира какво е американецът". Видимо уверен, твърд, устойчив, в душата си е крехък, уязвим, съмняващ се във всичко. Външното се олицетворява от крещящите рекламни цветове по стените, второто - от клонките на пода. "А и всяка нация се изчерпва от един момент нататък и започва да гасне" - добави художникът. "Е, имате поне още няколко столетия" - опитах се да го успокоя с европейско самочувствие за древност. "Не се знае кога ще настъпи този момент", опита се да ме разколебае той, но аз вече се бях замислила за американците, за нацията от всички нации... И за това, че може би, без да знае, Дейвид Д'Агостино е представил човешката душа въобще.

Диана Попова