Две "секционни" изложби
В края на годината СБХ представя изложбата "Дървопластика" на "Шипка" 6 и експозицията "Скулптура" в зала "Райко Алексиев". И двете по свой начин са нетрадиционни, което определение в случая не е положително.
Подзаглавието на скулптурната експозиция изяснява до голяма степен нещата: "Християнство 2000". И доколкото в нашата християнска традиция скулптура няма - православието свързва скулптурата с идолопоклонството - художниците неизбежно следват католическата "иконография". Едно едро камерно произведение представя носене на кръста - авторът е Йордан Гаврилов, монументална прецизно натуралистична ръка със забит гвоздей е "Прошка" на Пенчо Добрев, една нежна бежово-розова теракотена "Глава на Христос" е направил Георги Донов (която впрочем е най-скъпото произведение в изложбата) и т.н. необичайни у нас творби по темата.

Пенчо Добрев, Прошка

Както може да се предположи, разпятието доминира от миниатюри ("Бог е любов" на Велин Дечков) до монументални пространствени съоръжения ("Прегръдката на спасителя" от Цвятко Сиромашки). И виждаме разни вариации на Исус - от изпит и бледен до първично мускулест (в интерпретацията на Евгени Кузманов), от обобщено нежен (с венец от "предателски" ръчички според възгледа на Митко Динев) до естествено груб (дървесен ствол с метален бодлив обръч от Цено Ценов) или драматично заплашителен ("Опитайте с добро" на Адриана Маринова).
Наред с тази доминираща и еднозначна интерпретация на християнството не мога да не спомена малкото приятни изключения: един забавен замислен "Паисий" (сплел крачета и почти захапал перото) от Ваньо Колев, една жизнерадостна люлееща се "Жена" (току под страховито разпятие) от Светла Минева и едно симпатично малко метално съоръжение от Петко Генов, незнайно защо наречено "Испанска муха". Определено действат разведряващо в тежката тематична сериозност наоколо.
Изложбата "Дървопластика" почти няма нищо общо с името си. В съзнанието на моето поколение терминът се свързва с експериментите на симпозиума в Ясна поляна, с надмогването на традиционната дърворезба в името на съвременното разбиране за пластика от дърво. Че дърворезбата бе надмогната, беше, но процесът очевидно е отишъл в другата крайност - надмогването на дървото въобще.
Повечето от произведенията в изложбата скриват по един или друг начин материала. Било чрез оцветяване (Иван Мастагарков), било чрез тониране (Цветан Донковски) или чрез прецизно "полиране" (Петър Бонев) дървото изчезва и се превръща в имитация на бронз или камък. Тоест на традиционните за скулптурата материали.

Илия Краев, Жаба

По-традиционната употреба на дървото виждаме в "Апокриф" на Румен Цветков (позлатена "иконостасна" дърворезба и живопис). Оттук се е вдъхновил вероятно и Тихомир Курдов, за да създаде неясна фигура от злато и стъкло - много пищно пано с подходящото название "Има нещо някакво такова". По същество и то скрива материала - какво е под позлатата няма значение. Впрочем същият автор е направил и малка пластика "Рогата на боеца", много приятна работа, в която рогата от естествено дърво имат метални накрайници.
И като стана дума за малка пластика, не мога да не спомена шаржовите фигурки на Атанас Жечев... Малка пластика ли? Ето че пиша със скулптурни термини, подведена от експозицията. А съвсем спокойно може да се говори и за живопис при картините на Йова Бончева и Милена Узунова, както и при фладерните композиции на Начко Йорданов. Основната полза от изложбата е в разграничението между дървопластика и използване на дърво, така да се каже. В случая дървопластика няма.

Диана Попова