Живи мишки в текста

Преди единайсет години издателите бягаха от Константин Павлов, сега издатели тичат след Константин Павлов. Не само защото издателите днес са повече от истинските български писатели, а поради друго - да "издадеш" книга на феноменалния Павлов е индулгенция пред Бога.
Проблем е и като го издадеш, да не го предадеш, както става напоследък - я с тиража, я с хонорара, я и с двете. Издателство "Жанет- 45" е изключение от правилото и продължава да си избира измежду малкото избраните пера, останали след нахлуването на демоничната култура на демокрацията.
В тази книга Константин Павлов е привидно не-поет, а по-скоро про-прозаик. Защото "Записките" не са само дневното отражение на изключителния му дух, не са просто биографични страници - отблясъци от моралното битие на един грешник, не са суетни спомени (за себе си), а са най-вече разтърсващи прозрения, невероятни попадения, прости до гениалност формулировки. Всеки писател има право няколко пъти в живота си да изкрещи: "Аз обвинявам!" Но това не бива да се превръща в негово основно занимание, защото ще стане известен като общественик, но ще убие художника, който е по-обемен, дори като социално мислещ. Затова и по-слабите писатели предпочитат да се занимават с политика - компенсират неясното си усещане за творческа, за художествена безпомощност. (...) Човек не трябва да обича властта повече от таланта си.
Странен е жанрът на тези записки, както и изобщо е странно и несмилаемо все още почти цялото творчество на Константин Павлов. Това не са философски есета, нито са поетически студии, няма и помен от академичното словообращение, асистентски лекции или даскалски напъни да се харесаш на малките ученици, а да впечатлиш, чрез популярността си пред тях, и големите естетици с неизяснена идентичност. Какво означава "запазване на идентичността". Нали идентичността, това е същността на човека. В този смисъл всеки е запазил идентичността си. Въпросът е кой има право да се гордее и кой трябва да се срамува от своята "идентичност".
Това са по-скоро откъртени откровения, отколкото пиедестални послания. Искам да кажа на всички - запушете си ушите, ако разберете, че някой се опитва да прави послания. Когато някой ми каже, че съм поет, ми иде да го ударя. Поезията, както и свободата, е лишено от смисъл понятие и то само се е съгласило да бъде унизено... А иначе вярвам, че съществуват достойни поети, както и благочестиви епископи навярно. Или имам собствена лудост, която не бих заменил с никоя друга. А още по-малко - с колективната лудост".
Константин Павлов е достатъчно голям, за да се надига на пръсти. Снощи Достоевски ми беше на гости и като прочете някои мои стихотворения, получи епилептичен припадък... За него не съществуват народ и нация в чист химически вид. Всички избрани образи и символи съществуват като потенциал, а в отделни моменти доминира едно или друго качество в зависимост от социалния климат.
Записките на Константин Павлов са записвани в продължение на 23 години. Те не са така нежно-зли като стиховете му, нито така неразбираеми като неиздадените му още пиеси. Доближават се като тоналност до сценариите "Спомен за близначката", "Чуй петела", "Селцето", "Илюзия", "Масово чудо". Но нито една част от различното му творчество не стана нито масово чудо за чедата на България, нито масовите чеда се докоснаха до чудесните му чудатости.
Което пак си е съдба. И то за завиждане: Аз съм изяснявал своите отношения с миналото още по време на неговото настояще. Успешно или не - все ми е едно. Но всичко, което бих могъл да кажа срещу настоящето, не бива да се възприема като аргумент в полза на миналото. (Ужасявам се, че логиката ми е толкова безкрила.) Искам да кажа, че ако някога хората изпищяват срещу настоящето, то е, защото живата мишка ги стряска повече от препарирания тигър.
В тия редове влизам като редник. Мисля си, че и останалите читави читатели на Константин Павлов ще поискат да влязат в редовете му. В неговата партия от единици.
Еклектика? Защо не - кентавърът ми е по-интересен от обикновения кон, а също така - и от обикновения човек.

Румен Леонидов





Константин Павлов. Записки (1970 - 1993). Издателство Жанет - 45. Пловдив. 2000.