Реликти извън историята
С изложбата си "Реликти" в галерия "Райко Алексиев" Станислав Памукчиев продължава линията на идейните си търсения, започнали в живописта и стигнали до триизмерната пространствена образност.

Станислав Памукчиев, изложба Реликти

Художникът завършва през 1979 година специалност стенопис в ХА, реализирал е над двайсет самостоятелни изложби както в България, така и в чужбина. Един междинен етап от работата му, който ще го отведе окончателно към представеното в галерия "Райко Алексиев", е участието му в шестата годишна изложба на центъра за изкуства "Сорос"- "Култура- Субкултура" от 1999 г. във Варна. В нея Станислав Памукчиев показва работата си "Пролази" в две части (включена и в изложбата "Реликти"), които са на границата между двуизмерното изобразяване и обемното излизане от плоскостта.
"Реликти" е изложба с "музеографско" усещане, предлагаща препратки към миналото и търсеща внушение за "депо-хранилище" на древни останки. В психически и духовен план изложбата провокира към разтваряне на въображението, към илюзорно напускане на реалността и вписване в друго частично непонятно за нас измерение - далечните ни времена.
Представените "археологически останки" разравят в различна степен съзнанието на зрителя. Той се опитва да излезе от хронологическото време и да вникне в същността на изображението. Много често обаче остава единствено на видимото материално ниво, без да се опитва да направи семантични асоциации, които в действителност градят основата на "Реликти". Съвремието гледа по по-прагматичен начин и с подчертано иронична оценка към нещата, които са лишени от реални, видими граници.
Темата за миналото вълнува автора от дълги години насам, но когато тя излиза в триизмерното пространство, намира нова вещественост. Основните изразни средства на художника са пепел, пръст, въглен, сажди, мрежи, смоли, восък и тензух. Всяка една от работите претърпява сложна технологична обработка, същевременно с това и всеки един от процесите е натоварен със своя семантика.
Огънят, преминал през някои от обектите, носи усещането за тайнство и забрава. Композицията "Обгорена земя" представлява своеобразна картина, съставена от девет издути пана от черна горска пръст. От нея идват асоциации, свързани с началото и края, с женското, с тъмното, с неосъзнатото и с първичното, даващо живот. Друга композиция, съставена от обекти-предмети, е "Хранителници". С нея художникът се опитва по-ясно да затвърди търсения музеен смисъл на изложбата. Работата е съставена от три стъклени витрини, в които са поставени на принципа на музейното експониране множество малки предмети. Това са обгорени и умишлено състарени "вързопчета", в които символично се пази духовното завещание на поколенията.
Централно място в галерия "Райко Алексиев" заема работата "Цедила". Огромната композиция е разгърната пространствено в по-голямата част от изложбата. Съставена е от множество "люлки" (напомнящи люлките, в които майките и бабите в миналото са носели на гръб децата си). Направени от тензух, впоследствие те са обгорени. Спуснати от тавана на галерията, те създават впечатление, че политат в небето - усещане, подсилено и от оберлихта на галерията.
Станислав Памукчиев нарежда в изложбеното пространство и композицията "Уреди". Това са примитивни цедки, куки, черпаци и стъргала, които висят по окачените на стените метални мрежи. Те също носят белезите сякаш на друго, далечно време.
Всяка част от изложбата, както и всеки технологически процес от работата на художника носят дълбока символика. От творбите се долавя мистиката на далечно време и древни ритуали. Разкодирането им всеки прави сам за себе си. Но авторът ни е оставил скрити послания и въпроси, свързани с паметта, първичното, тъмното и неосъзнатото. Превръщането на материите от едно състояние в друго е своеобразна перифраза на преминаването в извънисторичността. Или в друга история - за същността на нематериалните възприятия, за дълбоко сетивното и психологическото усещане за живота.

Мария Славчева