Танцът върви
пред терминологията
Юта Хел и Дитер Бауман са основни фигури в танцовата трупа "Рубато", която неотдавна гостува в България. Пътят на двамата към сцената преминава през натрупването на богат артистичен опит, свързан с цирковата акробатика, фигурното колоездене, обучението по педагогика и театрознание, специализираните курсове в Париж, Лондон, Токио и Ню Йорк... Това е може би причината в спектаклите си да достигат до простотата, без да опростяват. Когато се опитват лаконично да дефинират сами изкуството си, определят основния си принцип като конфронтация със собственото тяло. Основният им интерес е насочен към пространството и възможностите то да бъде манипулирано. "Целият свят е танц" - твърдят те. И това им помага да намират своите "сюжети" във всичко, което ги заобикалия и което носят самите те в себе си .

- Как преодолявате гравитацията?
Юта: Със сила. Но не физическа. Преди всичко енергията на духа, на мисълта е тази, която осъществява движението на идеите.
- Задавам въпроса в буквалния смисъл. Във вашия спектакъл "Това не е любов", представен в България, имаше моменти, за които мнозина се запитаха "Как става това" и обяснение не последва. Наистина как например Дитер Бауман успява да се задържи под почти 45-градусов наклон? Не изглеждаше да е илюзия.
Дитер: Тайна е. Това, което мога да потвърдя, е, че не беше плод на зрителско въображение. Става дума за един от триковете, които се нуждаят от пределна концентрация. Дълги години работех в цирка и наученото там намери отражение в танца. От деветгодишен започнах да тренирам тялото си, това ми помогна да опозная неговите възможности и да ги впрегна в сценичното движение. Цялостното развитие на един танцьор всъщност представлява процес на непрекъснато себеопознаване и придвижване в една или друга посока в зависимост от художествените идеи.
- Електронните изкуства постигат подобни ефекти, като елиминират необходимостта от толкова дълъг и трудоемък процес на физическо усъвършенстване. Как се чувствате в тази ситуация?
Дитер: Да, процесът, за който говорим, изглежда много бавен, архаичен, прекалено свързан с естествеността. Но не смятаме, че електронният медиен свят е в състояние да го замени. Както и друг път сме казвали, медиите са реалност, както и самото тяло е реалност. Защо да не се стремим към синтез?
- В какъв момент от развитието на немския танцов театър се появи трупата "Рубато"?
Юта: От 15 години сме на сцената, естествено повлияни от това, което прави Пина Бауш. Отначало бяхме петима, след това станахме трима. Трупата ни мени творческия си състав в зависимост от изискванията на конкретните проекти. От самото начало се стремяхме към повече свобода, която насърчава търсенията ни. Естествено подобни трупи не се ползват от държавна подкрепа. Но участието в независима и мобилна трупа създава колкото затруднения, толкова и предимства. Едно от тези предимства е, че не си обвързан с репертоар, който някой друг набелязва, а ти се появяваш единствено като изпълнител.
- Има ли много трупи като вашата в Германия?
Юта: В Берлин са около 20, а поне 40 хореографи работят на свободна практика.
- В какви направления работят?
Дитер: Не може генерално да се обобщят тенденциите, които те следват, нито да се маркират конкретно с някакво име, защото многообразието е огромно. Едни правят танц-инсталация, други - пърформанс, трети търсят своята индивидуалност в специфичното използване на музиката или мултимедиата, или вклиняването на словесен текст. Мнозина забъркват всичко това в един спектакъл. Картината в момента е толкова пъстра, че е рисковано да се правят класификации. Аз лично бягам от точното назоваване на направления и тенденции, както и конкретно от термина "танц-театър", чиято употреба ми се струва твърде рискована, за да назове нещо конкретно в разнообразната картина, която бегло описах.
- Искате да кажете, че практиката днес разрушава терминологията?
Юта: Да, тази терминология, която започна да се ражда някъде в началото на 70-те години, днес е невъзможно да се прилага, поне в първоначалния й смисъл.
- Но критиката все пак се нуждае от нея, не я ли създава?
Дитер: Критиците трябва да са отворени към промените.
Юта: Те не могат да си служат с консервативни понятия, а трябва да следят процесите, дори да ги предвиждат. Не може при тази динамичност в изкуството те да изостават с терминологията, ако трябва да назовават явленията с точни имена, ако това им е толкова необходимо.
- Къде се вмества вашето изкуство в световните процеси?
Дитер: Принципно обществото предпочете да поставя икономическото развитие над всякакво друго развитие, например културно. Надявам се Европа да не достигне в това отношение онова, което се случва в САЩ. В момента сме свидетели на парадокса икономическият просперитет да се съчетава с изпитания за изкуството. И все пак, сега единствено във Франция може би условията за развитие на културата са по-благоприятни в сравнение с Германия. Артистът може да избира: или да бъде на държавна работа със съответната осигуреност на работното си място, но с липса на творческа независимост, или да са готови на жертви, за да следват собствените си идеи.
- Налага ли ви се да правите компромиси?
Дитер: Подкрепата, която получаваме, не е достатъчна. Затова се налага да се съобразяваме с много условия, когато правим своите проекти. Преди всичко допускаме ограничения по отношение на броя на участниците в един спектакъл. Но, както споменахме, артистична структура като нашата има и предимства, и недостатъци. Нямаме стабилност, но затова пък си позволяваме да бъдем гъвкави.
- Личат ли все още граници между Изтока и Запада в Берлин?
Юта: От Изтока все още няма много модерни хореографи. Преди 1989 година театрите бяха възпрепятствани по ред причини да развиват идеите си и оставаха предимно в полето на класическия балет. Имената, за които се сещам в момента, са Джо Фабиан, който е театрален директор и се занимава със съвременен танц, и Арила Зигарт, която идва от класическите принципи в Комише опер.
- Необходим ли е непременно класическият бекграунд за заниманията в съвременния танц?
Дитер: Не мисля, че е нужен непременно тренинг в класическия балет. Дори в някои случаи може да се окаже недостатък. Все пак колкото повече изразни средства владееш, толкова по-добре. За да достигнеш до себе си и да осъществиш собствените си идеи, необходимо е да натрупваш непрекъснато, до собствената си нишка, като се обръщаш към много извори.
- От вашите контакти с младите български танцьори вероятно можете да извлечете отговор на въпроса защо в България не се появяват спектакли като вашия.
Юта: Българските танцьори, с които имахме възможност да общуваме в една работна среда, показаха, че прижават добра техническа подготвеност. Доказаха, че могат да раждат идеи. И нещо много важно: те са отворени към чуждите хрумвания, отзивчиви са към новите търсения и са в състояние да попиват, да възпроизвеждат, да интерпретират и да създават. Очевидно са им нужни хореографи, които да ги поведат.

Разговор с
Юта Хел и
Дитер Бауман