40 тезиса за измамата
"Символ на София"
Паметникът на Лъжесветасофия
като покушение срещу българската интелигенция.


Тезис 1: Проектът Лъжесветасофия е срам за всички, които участват в него, за българската интелигенция, за гражданите на столицата, за всички освен тези, които действат против него. Доказателствата на този тезис бяха изложени в поредица от текстове, главно в "Култура": №№ 28 и 36 от 1998 г.; 29 от 1999 г.; 36 и 41 от 2000 г. и др.
Тезис 2: Проектът Лъжесветасофия е порочен в основата си. Изначално сбъркани бяха основните параметри на статуята:
I. замисълът (подменя се Светата София - Премъдрост Божия)
II. нейната същност (кумир, идол)
III. символиката (антиисторична еклектика; зла прокоба: бухалът)
IV. името ("Света София", доказано неправомерно)
V. мястото (върху бившия Партиен дом)
VI. предназначението ("покровител на града", "символ на София")
VII. посвещението (на абстрактния "милениум", подменящ християнския юбилей от Боговъплъщението)
Щеше да бъде добре, ако тези грешки можеха да бъдат преодолени - чрез поправки и компромиси. Това сега не е възможно. Било е възможно в началния етап - при евентуално предварително обсъждане на замисъла с експерти. Но тогава обсъждане нямаше. Сега вече творческият процес е приключил и можем само да констатираме, че е бил поставен на погрешна основа.
Тезис 3: Проектът Лъжесветасофия подменя познанието с клиентелизъм. Вземането на основните решения по проекта Лъжесветасофия е станало без допитване до знаещите. Кметът Софиянски се е допитал до свои съветници, които не са били знаещи, не са били експерти по въпроса. Но щом те не дават истинска експертност, следователно дават нещо друго: клиентски качества.
Тезис 4: Подмяната на познанието с клиентелизъм е покушение срещу знаещите, експертите, интелигенцията. В случая са погазени истините и постиженията на всички приложими науки: история, богословие, археология, филология, хералдика, изкуствознание, семиотика, етнография, народопсихология и пр. Щом един cliens измества всички експерти при вземането на важни обществени решения и щом след доказания провал временновластникът бъде оставен да прикрие провала чрез измама, тогава всяко познание става излишно. Тогава става излишна и интелигенцията, защото именно умственото познание е неин приоритет.
Тезис 5: Проектът Лъжесветасофия е покушение лично срещу всеки истински интелектуалец. Мнозина интелектуалци мислят, че измамата "Символ на София" не се отнася лично до тях. Това би било вярно само за онези, които не са люде на истината, а на нещо друго. Въздигането и утвърждаването чрез монумент на измамничеството като "Символ на София" би подкопало занапред позицията на всеки знаещ - изместен от невеж cliens и съответния временновластник. Щом истинската интелигенция бива пренебрегната, тогава пренебрегнат ще бъде всеки интелектуалец. И ти.
Тезис 6: Проектът Лъжесветасофия не беше подкрепен от нито един истински експерт. Мнозина авторитетни експерти се обявиха против проекта. Проектът Лъжесветасофия се подкрепя само от хора с клиентелни отношения към Столичната община или от незнаещи, или от подведени. И от нито един същински знаещ. На 11 септември 2000 г. беше създаден Инициативен комитет по проблема със статуята, наречена "Света София". Комитетът изработи своя Декларация, която беше подписана от такива безспорни специалисти по меродавните за случая научни дисциплини, като:
архимандрит Сионий, ректор на Софийската духовна семинария; доц. д-р Иван Желев, декан на Богословския факултет на СУ; проф. д.и.н. Петър Ангелов, ръководител катедра "Българска история" на СУ; доц.д-р Георги Каприев, ръководител катедра "История на философията", СУ; проф. Елена Коцева, Кирило-Методиевски научен център, БАН; ст. н. с. д-р Маргарита Ваклинова, директор на Националния археологически музей; проф. д-р Любен Прашков, реставратор и изкуствовед; ст. н. с. Магдалина Станчева, археолог; доц. д-р Климентина Иванова, преподавател по стара българска литература, СУ; доц. д-р Елка Дроснева, исторически факултет на СУ; д-р Иван Билярски, Институт по история, БАН; Николай Хаджиев, директор на Националния църковно-исторически музей; Ангел Величков, директор на Синодално издателство; арх. Стефан Лазаров; арх. Йордан Тангъров; арх. Павел Попов и пр.
Декларацията на Инициативния комитет, след като разяснява несъстоятелността на проекта, настоява за две неща:
1. Да се преустанови осъществяването на проекта за статуя, наречена "(Света) София", до изясняване на неговата уместност.
2. Да се проведе експертно и обществено обсъждане по този въпрос.
Декларацията беше разпратена на всички меродавни институции. Столичната управа пренебрегва мнението на толкова уважавани специалисти и нито преустановява проекта, нито участва в надлежно предлаганото й обсъждане.
Тезис 7: Предприемането на значими проекти, необвързани със законна и проверяема процедура, е средство за управленски произвол. Проектът Лъжесветасофия беше представен пред медиите от градоначалника през юни 1998 г. безпроцедурно: без законно решение на Столичния общински съвет, без проверяема процедура, без документ за мотивите, който да може да бъде проверен и за който да се търси отговорност. Тази управленска "хитрост" всъщност ограбва правата на софийските граждани да контролират своите избраници в периода между изборите. Създава се възможност за безотговорност, безкрайно извъртане при грешка и измами за покриването й. А много редки са случаите, когато измамите са доказуеми - както е в казуса Лъжесветасофия. Още по-рядко се намират обществени сили, които дългосрочно да отстояват каузата на истината. Безпроцедурните проекти са антидемократични.
Тезис 8: При внасянето на нови символи в национално-емблематичните пространства задължително трябва да има експертно и обществено обсъждане на национално равнище. Мястото, където се пресичат осите изток-запад и север-юг в средеца на българската столица е национално-емблематично. Това място се намира фронтално срещу държавно-управленския триптих: Президентство, Народно събрание (бивш Партиен дом) и Министерски съвет.
Недопустимо е един толкова важен символ като Лъжесветасофия, предназначен за това ключово национално-емблематично място, да бъде направен без компетентно задание, без национален конкурс и без експертно и обществено обсъждане.
Тезис 9: Столичната община е най-голямото струпване на власт и пари, без ефективен механизъм за обществен контрол. Всяка власт корумпира. Безконтролната власт корумпира най-силно. Столичната голяма община съсредоточава най-голямата фактически безконтролна власт в България. Дори министрите всеки петък отговарят пред цялото общество на парламентарния контрол. А Столичната община съсредоточава много по-голяма реална власт от всяко министерство. Защото тук в столицата са всички главни държавни, духовни, културни, икономически, политически, престъпнически и пр. институции. Тук живеят всички водещи личности, които дават плът и кръв на институциите. Всички те - чрез своите имоти, дейности, интереси - са по този начин пряко зависими от Столичната община. Липсата на ефективен контрол върху тази зависимост създава огромен корупционен натиск, недосегаемост. Гражданският контрол върху дейността на Столичната община е сведен до нула. Политическият - също.
Доказателство: проектът Лъжесветасофия е бил гласуван на 17 септември 2000 г. без дебат и без нито един глас против.
Тезис 10: Безконтролността на Столичната община създава оптимални условия за корупция и привлича използвачите. Във времена на смяна на системата, каквито са нашите, традиционните механизми за обществена нравственост не действат. В такава мътна вода се развихря стихията на използвачите - те прокопсват, защото нямат нравствени задръжки. Най-привличащите ги полюси са онези, които съсредоточават най-много власт при най-голяма стабилност и най-малък контрол. Класическите подобни места принципно отстъпват пред Столичната община. Митниците са прекалено периферни. Политическите централи - прекалено променливи. Парламентът - прекалено на прицел.
Тезис 11: Проектът за статуя на Лъжесветасофия е почин на използвачи, загнездени в Столичната община. Използвачите са по правило полуинтелигенти. От време на време те се изкушават да надхвърлят своята степен на компетентност: да станат сиви кардинали, вдъхновители, духовни съветници, ерудити. Грешат. Проектът Лъжесветасофия е емблематично проявление на подобен нагон. Неговата полуинтелигентска същност издава произхода му.
Тезис 12: Проектът Лъжесветасофия е дело на неграмотни люде. Начинателят на този замисъл - който и да е той - е амбициозен и самонадеян, но неумен и необразован човек. Полуинтелигент, той не се е допитал до интелигентите. Кметът Софиянски не се е допитал до интелигентите. Скулпторът Чапкънов не се е допитал до интелигентите.
Тезис 13: Изначално статуята беше именувана "Света София" от поръчителя Ст. Софиянски и от изпълнителя Г. Чапкънов. Тя бе замислена като "Света София", обявена като такава през юни 1998 г. и се наричаше така от Ст. Софиянски и Г. Чапкънов чак до септември 2000 г.
Тезис 14: Въпросната статуя не е и не може да бъде "Света София". Доказано в публикациите, цитирани в Тезис 1.
Тезис 15: Съзнателна измама е сегашното твърдение, че статуята не е била правена за "Света София".
Тезис 16: Името на статуята беше подменено през септември 2000 г. без признаване на грешката. От "Света София" то стана "Символ на София".
Тезис 17: Името "Символ на София", гласувано за статуята от Столичния общински съвет, е също толкова погрешно. Преди да стане символ на града, статуята трябва да има собствена самоличност. Статуята на Христос е станала символ на Рио де Жанейро именно в качеството си на статуя на Христос. Освен това несъстоятелно е тепърва нарочно да се съчинява нов символ на един град с толкова дълга, богата и славна символна традиция.
Столицата разполага с няколко първокласни символа. Някои от тях функционират от само себе си. Други чакат да бъдат осмислени и разработени. Те са от класа несравнимо по-висока във всяко отношение от статуята на Лъжесветасофия и е редно усилията на общината да бъдат насочени към тяхното осмисляне, въздигане, емблематизиране, а не да бъдат замествани с ерзаци от много по-ниска класа. Ето някои от тях:
I. Катедралата "Св. Александър Невски" - това е единственият безспорно самоналожил се и функциониращ символ на София.
II. Базиликата "Св. София - Премъдрост Божия". Безценен и емблематичен първокласен образ и символ - недоосмислен и недоразработен.
III. Образът на ангела от ротондата "Св. Георгий". Недостатъчно емблематизиран.
IV. Образът на архангел Уриил от раннохристиянска гробница. Пропуснат, невидян, неосмислен. Единствен Никодим Кондаков е разбрал извънредната му стойност от наднационален порядък.
V. Ротондата "Св. Георгий". Недобре реставрирана, лошо решение на интериора (слаб нов иконостас и пр.), зле решена околна среда (кич-кафене и пр.). Зле разработена емблематичност.
Тезис 18: Християнството е най-важната част от наследството на град София. Християнската култура доминира цялостната история на града, оставила е най-силен отпечатък върху него. Неслучайно всички гореизброени символи са християнски. Християнско е и името на града. Който от 120 години е столица на една държава, в която - дори и по днешната Конституция - традиционното вероизповедание е православното християнство.
Тезис 19: Статуята, наречена "Символ на София", е антихристиянска по дух и форма. Тя е един новоезически псевдо-култов образ, противоречащ на християнското духовно и културно наследство и призвание на града.
Тезис 20: Бухалът е символ чужд на образната традиция на град София. Сердика-Средец-София има изключително богата образна традиция. Затова е недопустимо най-акцентираният символичен атрибут на статуята - бухалът - да е символ съвсем чужд на софийската образност. Той отсъства в символната традиция на хилядолетния град и е пряка кражба от образното наследство на друга балканска столица - Атина.
Тезис 21: Бухалът е зловещ символ в нашата традиция. В българската традиция - а град София е именно българска столица - бухалът и кукумявката са носители на злата прокоба. Доказателство: класическото изследване на Димитър Маринов върху българската "Народна вяра". В него под рубриката "Кукумявка, бухал, пукал" четем: "...кукумявката е зловеща, лоша птица, другар е на лошите духове и принася на човека само злини и напасти. Вярата народна разказва, че ... е била ангел, но сгрешила нещо и Господ я наказал, като я направил кукумявка. Вярата народна утвърждава, че ако кацне на кумина на някоя къща и кукумейка, с това предрича, че в тая къща ще умре стопанинът. Затова я пъдят и убиват. Ако човек пойде на път и види най-напред кукумявка на някое дърво, той трябва да се върне и на другия ден да тръгне на път, защото е лошо. Ако сънува човек кукумявка - лошо е." В случая високият пиедестал на статуята играе ролята на "кумина" или "дървото", на което е кацнала зловещата птица. И то точно на път - на централното кръстовище на българската столица. Народната вяра, дори когато е суеверна, е безспорен културологичен факт. Но даже и да се абстрахираме от поверията - кому е нужно злата прокоба да разперва криле над нашия град?
Тъй стоят нещата и в самия български език. Свидетелство е класическият "Речник на българския език" на Найден Геров от преди един век:
Бухълъ ...Нощна птица...Да ти забуха бухълъ-тъ на комина! Клятва: да ти опустее къща-та. Същата клетва е дадена като пример и в многотомния "Речник на българския език" (БАН 1977), като тук тълкуванието й е: "Да умреш и да ти опустее къщата."
Тезис 22: Докладната записка на заместник-кмета Петър Станков, с която се предлага Лъжесветасофия на Столичния общински съвет е манипулативна. Тя подвежда Столичния общински съвет да вземе едно погрешно решение, при това след като изпълнението на "решението" вече беше в ход. Вж. "Култура" бр. 41 от 2000 г.
Тезис 23: От септември 2000 г. се конституира Заговор за излъгване на обществото и осъществяване на Лъжесветасофия. В началото - от юни 1998 докъм септември 2000 г. - заговорът беше неструктуриран: просто група люде действаха съгласувано за прикриване на една грешка чрез измамване на обществото. Прилагаха тактиката на мълчанието. Да не отговарят на никакви критики. Разчитаха на това, че медиите робуват на "новината" и нямат доблестта да отстояват дългосрочно една кауза - колкото и да е справедлива. Тактиката беше да оставят противника да се изприказва, да каже цялата истина, да няма вече какво "ново" да каже, да стане безинтересен за медиите ("Това нали вече го писахме!"), да се умори, да се отчая и да се откаже. След което те да издигнат статуята. Тази тактика е наистина най-хитрата и печеливша. Тя е сломявала не една и две прави каузи. Обществото и интелигенцията са длъжни да намерят ефективни начини за нейното преодоляване. В случая обаче тази тактика не успя. Противниците на статуята не се отказаха. Намериха се и медии, които виждат дългосрочен и принципен смисъл в тази кауза. Така критиките не отслабваха цели две години. Накрая нервите на заговорниците не издържаха. През септември 2000 г. те изоставиха тактиката на мълчанието и проговориха. Сгрешиха: дадоха нови доказателства за несъстоятелност, безпринципност и измамничество. Разобличаването на тези нови грешки и задаващия се интелектуален банкрут на предприятието доведе тези люде до същинското конституиране на Заговора като организирана група люде действащи съзнателно, съгласувано и целенасочено за измамване на обществото и за осъществяването на един почин, чиято порочност те знаят.
Тезис 24: Заговорът задейства кампания за масова дезинформация на обществото в подкрепа на проекта. Това става по няколко направления:
I. Отказват пряк обществен и експертен дебат между поддръжниците и противниците на проекта. Не се отзовават на поканите за дебат, не идват на организираната обществена и експертна дискусия (30 октомври 2000), където са официално поканени.
II. Саботират медийните критики срещу проекта, особено в най-масовите медии. Пример: спряха в последния момент уговорено участие на координатора на Инициативния комитет в сутрешния блок на "Нова телевизия" (3 ноември 2000), като извиха ръцете на водещия. Какво себеуважение ще има утре това момче и как ще вярва в истината и в себе си? Ето как отсега починът Лъжесветасофия развращава обществените нрави.
III. Премълчават и подменят мнението на експертите срещу проекта.
IV. Масирана медийна канонада в подкрепа на проекта и за дискредитиране на неговите критици. Тази масирана медийна дезинформационна кампания има няколко водещи направления:
Измама I. Че уж статуята никога не е била "Света София". Манипулативна неистина. Че статуята е била замислена, поръчана, проектирана и приета по това име личи от изказванията и на градоначалника, и на скулптора. Вж. "Труд" от 10.6.98, стр.1-4; "Нощен труд" от 9.2.99, стр.1; "24 часа" от 22.6.99, стр.12 и т. н.
Измама II. Че уж критиката била лична - срещу Г. Чапкънов. Манипулативна неистина. Никой в Инициативния комитет няма лошо лично отношение към Чапкънов. Критикува се един конкретен провал: статуята на Лъжесветасофия. Провалът е в замисъла, същността, символиката и предназначението на творбата. Комитетът досега принципно не обсъжда нито една друга творба на скулптора, нито естетическите качества - добри или лоши - на статуята.
Измама III. Че уж критиката идвала откъм "поповете". Тази хитрост разчита на предполагаемите противоцърковни и противохристиянски чувства у българите. Грешка, чийто бумерангов ефект тепърва предстои.
Измама IV. Че уж ставало дума за "каноните" в църковното изкуство. За тях няма как да стане дума. Църквата няма канон за правене на псевдоезически идоли, който да бъде нарушен.
Измама V. Че уж имало намеса в творческия процес на свободния художник. Такава намеса няма. Художникът има суверенното право да проведе докрай своя творчески процес. Но и суверенното право на провал. Ние пък имаме суверенното право да наречем провала - провал, невежеството - невежество, измамата - измама. Как инак да ги наречем?
Тезис 25: Людете, отговарящи за проекта Лъжесветасофия, не смеят да излязат на пряк обществен дебат. Защото знаят, че провалът им е доказуем и доказан. Че не става дума за "относителност", а за стълкновение между истината и измамата. Това бягство от истината убедително доказва на чия страна е тя.
Тезис 26: Масовите медии преекспонират позициите "за" Лъжесветасофия и - под натиск - не допускат пълноценно представяне на критиката срещу проекта. Тази антидемократична практика е по същество удар срещу интелигенцията. Защото е по същество задушаване на дискусията. А дискусията е основно производствено средство за интелигенцията, също както земята за земеделеца.
Тезис 27: Измамата става неразделна част и същност на почина Лъжесветасофия. Този проект вече никога не може да се измъкне от мрежата измами, в която сам се оплете. Недопустимо е измамата да стане "Символ на София". Тя обаче може да се превърне в "Символ на Софиянски".
Тезис 28: Аферата Лъжесветасофия е само видимата част на айсберга. Много рядко управленското невежество и измамническите дезинформационни практики са тъй ясно и категорично доказуеми, както в този случай. Можем само да предположим колко много още подобни практики са останали погребани в софийските потайности.
Тезис 29: Измамата Лъжесветасофия развращава Г. Чапкънов. Истинските приятели на Чапкънов са тези, които му казват истината: ти сгреши! И още: кажи истината! Признай грешката! Лъжеприятелите му са тези, които го лъжат. Казват му: не признавай грешката, не казвай истината! Убеждават го, че са много умни и ще измислят нови хитри измами, които ще му подадат за пред медиите. Убеждават го, че временновластието е с тях и затова няма защо да се страхуват от истината. Че интелигенцията е малодушна, купуваема и безсилна. Че една лъжа, повторена сто пъти, става истина. Тъй Чапкънов, чиято единствена първоначална вина - невежеството - всъщност го оневинява, нагазва все по-дълбоко и по-дълбоко в тресавището на тоталния житейски банкрут.
Тезис 30: Измамата Лъжесветасофия въвежда в изкушение най-близките си.
Един пример. Столичен ежедневник съобщава, че синът на Г. Чапкънов - Тодор "...завършва кинорежисура. За дипломна работа подготвя документален филм за своя баща и скулптурата на София, която Чапкънов вае сега...и ще бъде готова до Коледа." Предстои синът Тодор да направи своя старт в живота, да покаже кой е. Заел се е да направи филм за своя баща и то в мига на неговия апотеоз: статуята на Лъжесветасофия. Но. Оказва се, че това не е апотеоз, а измама. Какво ще прави синът? Синът трябва да избере. Ако иска да бъде почтен към себе си и към изкуството, ако истински обича баща си, синът ще каже чрез филма: тате, ти си сгрешил, ти лъжеш, погубваш се. Готов си да подмениш най-святото, традицията, наследството, истината, християнството, Божията Премъдрост, Христа - само и само за да не кажеш: сбърках!
Лошата алтернатива е самият син да стане измамник. Да се зарази с бащината измама и да направи филм, чрез който да я разпространява. Да стартира в живота с една лъжа и да носи цял живот нейното клеймо. Дяволски избор! Но. Той не е единствен. Има и ангелски. Премъдростта е предвидила всичко и дава на всеки шанс за спасение. Самият Чапкънов може да измъкне и него, и себе си от пъклената лъжеалтернатива. Като направи единственото спасително нещо: самопризнанието на грешката. И тогава синът Тодор няма да бъде тласкан към лъжа и подлост, а ще покаже истинно както провала на баща си, така и трижди всеизкупващото покаяние. И това ще бъде един истински филм-откровение и един истински старт в живота.
Българска интелигенция се намира в положението на Тодор спрямо Лъжесветасофия. Тя трябва да избере между пътя на истината и пътя на измамата. И докато няма самопризнание, този избор ще бъде болезнен.
Тезис 31: Празнуването на 17 септември като главен празник на базиликата "Св. София - Премъдрост Божия", а оттам и като "Ден на София" е плод на невежество. Още в началото на 30-те години тогавашният Светософийски митрополит Стефан (по-късно екзарх) е поправил това невежество, като е установил за главен храмов празник на Светата София Премъдрост Божия денят Благовещение. Кметът Янчулев навремето не знаеше това. Необходимо е да се възвърне верният храмов празник в деня Благовещение, а оттам и празникът на столицата.
Тезис 32: Кощунственото подменяне на храмовата икона в храма "Св. София" изобличава съзнателен опит да се прикрие невежеството в честването на храмовия празник, а оттам и Деня на София. Вж. "Култура" бр.41 от 2000 г. Необходимо е иконата да бъде върната на мястото й в иконостаса.
Тезис 33: Носителите на проекта работят против себе си и за своите критици. Сега Чапкънов работи неуморно против себе си. Той работи за своите критици. Лее бронз, прекарва безсънни нощи, шлайфа детайли, организира транспорт и кранове, заварчици и позлата само и само за да докаже своята грешка и нашата правота. Евентуалното издигане - да не бъде! - на паметника Лъжесветасофия и свързаното с него всепосрамване ще пробуди за Православието повече люде, отколкото и най-красноречивият проповедник. Възпирането на проекта ще има същият ефект.
Тезис 34: Милениумът е християнски празник и никакъв друг. Вж. "Култура" бр.11 от 1999 г.
Тезис 35: Позлатяването на една лъжа не може да я превърне в истина. Не в разкрасяването на блудницата е нейното спасение, а в покаянието й. Впрочем предстои извънредно PR усилие на Столичната община по рекламния образ на статуята.
Тезис 36: Изхарчването на пари е аргумент "против", а не "за" осъществяването на един порочен проект. Казват: да, проектът е сбъркан, но вече нищо не може да се направи, защото (?) са изхарчени много средства. Или защото статуята вече е готова. Това е болно мислене на люде, които не се имат за стопани на града, а за аргати. Стопанинът мисли другояче: щом са изхарчени пари за нещо погрешно, значи тези разходи са разхищение. Ние, гражданите, сме стопаните на града, а администрацията е наш служител. Не обратното. И ние трябва да потърсим сметка от нашия служител за разхищението.
Тезис 37: Евентуално осъществяване на проекта Лъжесветасофия би било деморализиращо за българското общество, младите хора, интелигенция. Ако измамата се наложи над истината, това ще има трайно развращаващо въздействие върху българската интелигенция, върху нравствеността на младите и изобщо върху българския народ. Всеки ще си каже: каква полза имам от познанието? За какво ми е истината, щом временновластието може да я подмени? За какво служи правдата, щом кривдата триумфира? За какво учителите и родителите възпитават в добродетели, когато ключът към успеха в нашето общество не е познанието, истината и доблестта, а клиентелизмът? Ще кажат: къде бяхте вие - знаещите, мислещите, почтените, компетентните - къде бяхте, когато измамата вдигаше своя позлатен образ в сърцето на Богоименния град Света София? Нали на ваша страна беше истината! И то не относителна и спорна, а обективна и доказуема! Нали противната страна - Заговорът Лъжесветасофия - направи всички възможни грешки, погази всички възможни демократични процедури! Нали на ваша страна бяха едновременно вярата, духовността, науката, моралът, логиката, Името Господне, Господният юбилей, обективната истина, ерудицията, познанието, традицията, наследството, правото, демократичните принципи, гражданското общество! И всичко беше доказуемо и всичко беше доказано. Щом тогава вие не можахте да се преборите, кога друг път! Ще си кажат още: най-добре и ние да станем мръсници, за да прокопсаме в това общество. Щом не можем да победим злото, хайде да се присъединим към него.
И това ще бъде триумф на временновластието върху истината. И всички слаби характери и неукрепнали съвести - а те са голямото мнозинство - ще се развратят. Ще се убедят в правотата на вродения български лъжеинстинкт, че за да бъдеш с победителите, трябва да бъдеш мръсник, защото само мръсниците печелят.
И обратно. Ако сега спечелим, тогава обезкураженият интелектуалец ще повярва в себе си. Ще се убеди на практика, че може.
Тезис 38: Борбата срещу Лъжесветасофия е сама по себе си победа. Победата в тази битка е предизвестена. Защото да се бориш на страната на Истината срещу нейните врагове - това е едно от най-ярките превъплъщения на щастието.
Тезис 39: Духовното и интелектуално низвергване на Лъжесветасофия е по силите на българската интелигенция и духовенство. То предхожда материалното низвергване. Поставянето на статуята на мнозина се привижда като край на споровете. Нищо такова. Ние ще действаме със силата на мъдрото и добронамерено слово тя да не бъде поставена. Ако все пак я поставят - да не бъде! - ще действаме да бъде махната. И в двата случая победата ще бъде на страната на истината. Защото, когато една измама бъде разобличена, тя работи за истината. Когато едно антихристиянство бъде разобличено - то работи за Христа.
Тезис 40: Борбата срещу Лъжесветасофия е един от най-прекрасните възможни паметници, който софияни могат да издигнат по случай Двухилядолетието от Рождеството по плът на "Христа Иисуса, Който стана за нас Премъдрост от Бога" (1 Коринтяни, 1:30).

Георги



Не изобличавай кощунника, за да не те намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне.
Притчи Соломонови, 9:8.