Времето: вариации

"Тихо, тихо да чуем времето". С тази реплика майката на жена ми кажи-речи всеки път утаява буйството на разговора, за да ни съсредоточи в екрана на телевизора, откъдето тече прогнозата за времето. Която е може би най-гледаната тв рубрика: няма човек, който да не се интересува дали на другия ден трябва да е с чадър или по риза; дори шегите и недоволствата по отношение на метеоролозите са част от тази необходимост. "Фолклор", роден от популярността: някога Любка Кумчева беше едно от най-известните телевизионни лица, в момента Минчо Празников с нищо не отстъпва на тази всепознатост. Разбира се, с различни стратегии при излагането на прогнозите.
Някога те ни се свеждаха като директиви: ще вали, ще бъде слънчево или облачно, но без много обяснения защо е така; просто "Така е!" И в подмятанията към неточността на предвижданията скрито прозираше съмнението спрямо партийните програми за светлото бъдеще: каквато ни метеорологията, такива ни и властниците - повече заблуждаващи, отколкото истинни. Едно битово дисиденство "по чехли".
Днес телевизионната климатопрогностика се разслои, напълно съответно на "плуралистичното" ни общество. В централната си информационна емисия БНТ запази институционалния характер на представянето, ако и привидно да отдели рубриката: времето е деперсонализирано, на екрана се явяват единствено температурни стойности, изобарни линии и метеорологични знаци, които категорично казват какво ще бъде то, но без прекалени подробности защо ще бъде такова, а не друго. Сякаш официалността на новините се е пренесла и върху климатичната карта: студът утре е също толкова безвъпросен, както и пътят ни към Европа.
Разбира се, държавната телевизия търпи промени и тъкмо те изтласкаха Минчо Празников на гребена на популярността. В сутрешния блок "лицата на времето" се появиха отново, но вече с едно по-освободено, по-неформално изказване. Само че перманентно реализираните връзки с политическото злободневие на деня просто радикализират линията от вечерта: начинът, по който се казва времето, може да има и има институционален привкус, той препраща към начина, по който функционира властта. Климатът е явление винаги политическо и не чак дотам метеорологическо; и вероятно заради това съзнание колегите на Минчо Празников не се опитват да му съответстват.
"Нова телевизия" обаче се отрече от тази институционалност и превърна прогнозата в атракция. Късополите девойки, заставащи пред метеорологичната карта, изказваха не толкова времето, колкото себе си; центрираха вниманието не върху температурите, а върху либидозните енергии на зрителя. Едно "плътско" ревю, не климатична прогноза; "секссимволността" на Любка Кумчева се размножи върху тях и с тях, те изявиха докрай тайните еротични връзки, които гледащият винаги осъществява с екрана. Времето се превърна във воайорство, в "удоволствие от виждането".
bTV се отказа дори от това. Първата частна национална телевизия акцентира върху прогнозата, сиреч върху въвеждането в гнозиса за времето. Вече разбираме защо тук ще вали, а другаде ще бъде слънчево, наясно сме защо е такова връхлитащото ни време. Тази телевизия е пределно подробна в своята прогноза и докрай откровена; няма скрито-покрито, водещите са зад картата, разтопяват се в нея, за да остане единствено тя в своята "епистемологична" осветленост. Времето е превърнато в знание: можеш да докажеш твърдението си, да го обосновеш, да го аргументираш. Климатът придоби свой собствен "научен" статут: отдели се и от политическото, и от еротическото, за да се локализира там, където му е мястото - в метеорологическото. Е, разбира се, пак като власт - всяко знание е такова. Но власт безобидна и дори полезна: няма човек, който да не се интересува дали на другия ден трябва да е с чадър или по риза...

Митко Новков







Петък,
ранна утрин