2000: неразличимата

Последната българска литературна година на ХХ век не се отличава кой знае колко от предходните. Българската литература сякаш съвсем се разпадна и разрои, съвсем се загуби нишката, която удържаше в едно цяло текстовете, които се появяваха в и извън София, и сред цялата тази необозрима множественост, излишен хюбрис е да твърдиш, че можеш да направиш някакъв обзор, или да претендираш, че ще откроиш събитията на годината. И все пак това, което съм видяла и прочела, ми дава основание да твърдя, че добрите, запомнящите се книги бяха малко, а събитията, още по-малко. Но все пак ги имаше, и ще се опитам да ги изредя.
В областта на българската хуманитаристика същинското събитие беше излизането от зоните на тишината на говоренето за западноевропейската литература. Дългогодишното мълчание беше стопено с една полезна книга като фактологичното изследване на Симеон Хаджикосев, и с една книга, която вече имах възможността да определя като действително събитие (и то не само в рамките на настоящата година) - Западноевропейска литература на Клео Протохристова. Защото това е книга, която задава параметрите на говорене за литературите, които обема този конструкт, която проблематизира определени парадигми на мислене, която щедро снабдява и зарежда с идеи и която, в крайна сметка, е една действително европейска книга, причина, поради която изследването не си приписва каквото и да е литературно поданство.
Важни книги са и - Участта Вавилон на Валери Стефанов, доколкото тя показва как българската литература може да се чете през достатъчно модерни теории и как тя може да става интересна; Иван Вазов и..., защото демонстрира краевековното говорене не просто за Вазов, но и за българското, за езика и литературата... При това, събирайки гласовете на различни поколения литератори; и най-сетне - прецизен и стойностен е и сборникът, посветен на 60-годишнината на проф. Богдан Богданов - .................или античност и хуманитаристика.
Сред заглавията, отнасящи към българската художествена литература, ще откроя книгата на Георги Данаилов Доколкото си спомням, книга, която трябваше да бъде написана, книга за предходните десетилетия и най-вече за хората, оказали се негодни за онова време... И всичко това, направено по един прекрасен начин, както Георги Данаилов умее.
Преводната художествена литература през тази година може да се запомни с появяването на български (най-после) на Непосилната лекота на битието на Кундера, с масираното лансиране на много добри заглавия на Айрис Мърдок, с попаденията на Обсидиан - История на света в 10 1/2 глави на Джулиан Барнс и Мъж на място на Том Улф. Както и със заслужаващите възхищение усилия на Иглика Василева да представи трима много различни, и в същото време емблематични за писането пред различни десетилетия на века, автори. Имам предвид прекрасните й преводи на Александрийски квартет на Лорънс Дърел, на Робът на Исаак Башевис Сингер и на Часовете на Майкъл Кънингам. Същински събития в преводната хуманитаристика, при това събития както откъм избор на заглавие и автор, така и като преводаческо и редакторско изпълнение са: Метафизика на Аристотел (преводачи - Николай Гочев, Иван Христов, редактор - Димка Гичева-Гочева), Езикът на поезията на Якобсон (преводачи Анна-Мария Тотоманова, Евгения Трендафилова, Стоян Атанасов, Рачо Чавдаров) и Алегории на четенето на Пол де Ман (преводачи Димитър Камбуров, Ина Мерджанова, Катя Лазарова, редактор Димитър Камбуров). Съществена е и появата на български на Теория на литературата на Тери Игълтън, най-малкото за това, че стотици бъдещи филолози ще имат едно нормално четиво за изпита си по теория на литературата.
И най-сетне - много добри броеве през годината направиха списанията Език и литература, Страница и Сезон. P.S. Държа да направя уговорката, че в обзора си не включвам излизащите тия дни книги, защото те ще бъдат литературен факт по-скоро на идващата година.

Амелия Личева







Думи
с/у думи