2000: литературната азбука
Годините, в които "нищо не се случва" и големите събития присъстват главно с факта на своята липса, стават вече традиция в новата ни литература, те са нейната съ-битийност сред другите социални реалности. Именно тази "уравновесеност" и "едновременност на случването" могат да бъдат открити в систематичния егалитаризъм на една азбука. Затова нека да видим литературата като азбука на краевековните настроения.
Антологиите опитаха да строят маргиналното в литературната класика: "Българска литературна класика за деца", "Българска женска любовна лирика". Българското избуя в традиционния вид на много поезия; колкото по-малко поезия в живота, толкова повече по сергиите на сърцето: Федя Филкова, Рада Москова, Виктор Самуилов, Петър Чухов, Надежда Радулова, неочаквано свеж дебют на Живка Симова, ироничните предизвикателства на Бойко Пенчев; чухме (но не сме виждали) за Пламен Дойнов... Вазов наблюдаваше отвисоко и патриархално новото краевековно тление. Годишнини имаха и други писатели, например Йовков и Магда Петканова. Наградата "Йовков" в последния миг беше взета от Радичков, за да отиде при ... Марко Семов. "Думи за Вазов" показаха, че ако не Патриарха, то патриархалното живее в Едиповия комплекс на българската литературност. Естерхази беше откритие на годината. Женското писане нещо Закъса. И прозата ни закъса. Криминалното четиво обаче има своите вечни автори, днес и у нас. Издателство "Аргус" не се уморява; най-доброто, което показа, беше книгата на Марин Дамянов "Добро ченге, лошо ченге". Липсват книги, които да запомниш, макар че лично за мен "Сутрешни залези" на Ангел Г. Ангелов беше истинска изненада. Младите хора харесват Стефан Кисьов, затова той издаде два романа: "Не будете сомнамбула" и "Никъде нищо". Никита Нанков ни разказа от безопасно разстояние своите "Празни приказки". Опасно се разширява периметърът на Психоанализата: за петдесет лева можеш да станеш истински спец с новия Речник; ако пък прочетеш "Кора и ядро" на Абрам и Торок, "Лакан" на Ален Вание и особено "Жените на Юнг", можеш да поведеш лекции в някой нов български университет. Роман Якобсон повлече крак в преводната хуманитаристика; този разкош продължава вече години. През последната получихме "Метафизиката" на Аристотел, Речника на Цветан Тодоров, "История на ислямската философия, Аверинцев, Теорията на Тери Игълтън, доживяхме втори том на Успенски, треперихме в "Секс и ужас", изгълтахме "Анормалните" на Фуко, не без трудност поисквахме да си купим "100 години хомосексуалност"; освен това Бенямин, заветния Пол дьо Ман, Бланшо, Касирер и Бродел... Скандалите не ни отминаха напълно, но не дораснаха много - толкова за Аверинцев или за подялбата на национализма. Търсихме "Просъници" на Шницлер с широко затворени очи, Мариан Фредериксон ни превъплъти в историите на Мария Магдалена. Харесахме няколко български литературоведски книги: "Участта Вавилон" на Валери Стефанов, "Западноевропейската литература" на Клео Протохристова, Инна Пелева, Михаил Неделчев, "сръбската" част от имаголожкия проект на вече покойния Величко Тодоров... Започна многотомник с преводна рецепция на европейската литература в България. Цяла вечност чакахме да падне Шенген...
Я, в колко много страни ще се разпилеят младите български литератори!

Милена Кирова








Думи
с/у думи