Millenium Култура

Ох, разбрах всичко, разбрах Пабло, разбрах Моцарт. Някъде зад себе си чувах страховития му смях и знаех, че всички стотици хиляди фигури на играта на живота са в моя джоб, потресен, разбирах смисъла и бях склонен още веднъж да започна играта, още веднъж да изпитам нейните мъки, още веднъж да изтръпвам пред нейното безсмислие и още веднъж и често да преминавам през ада на моята душа.
Някога ще се науча да играя по-добре с фигурите. Някога ще се науча да се смея. Пабло ме очаква. Моцарт ме очаква.


Херман Хесе, Степния вълк

Въпроси към проф. Иван Илчев

Българският ХХ век,
Иван Илчев

- Да, така казват... Ах, има часове, Фредерика, когато нищо не може да те утеши, ей богу, когато започваш да не вярваш в справедливостта, в добротата, във всичко. Знаете ли, животът разрушава много нещо в нас, разбива не едно наше упование... Ще се видим пак... Ако това беше истина...
Тогава до масата се изправи Зеземи Вайхброт, колкото й бе възможно по-високо. Тя се подигна на пръсти, изопна шия, удари по дъската на масата и шапчицата на главата й потрепери.
- Истина е! - каза тя с цялата си мощ и погледна предизвикателно всички.
Тя стоеше изправена пред тях - победителка в мирната битка, която бе водила през целия си живот срещу възраженията на своя учителски разум; стоеше гърбава, невзрачна и трепереща в убеждението си - същинска малка, мъстителна, възторжена пророчица.


Томас Ман, Буденброкови