Това са въпросите, които зададохме на проф. Иван Илчев. В текста, който той ни предостави, без да е спазена нашата хронология, могат да бъдат открити отговорите на повечето от тях.

- Как ще коментирате бележката в дневника на Стойчо Мошанов от 9 септември 1944 г. в Кайро -"Нищо особено".

- Кои са истинските граници на българския XX век: 1879 - 200?, 1919 - 1989, 1900 - 2000?

- Ако приемем, че историографът пише/описва случилото се, а историкът разказва за случилото се, каква форма на разказ бихте предпочел за историята на България през ХХ век - трагедия, драма, комедия? Или информация на последна страница?

- Може ли да разделим движещите българската история през този период сили (енергии?) на вътрешни и външни? Ако да - кои са те?

- Превратът 1944 външна намеса ли бе? Превратът 1989 вътрешна енергия ли бе? А 1934 и 1923?

- Някои смятат, че управлението на земеделците 1919 - 1923 г. е предтеча на "силните/силовите" управления в Европа през 20-те и 30-те, за него може да се говори и като за управление, адекватно на българските условия... Какво е всъщност мястото на земеделското движение в нашия ХХ век?

- След Стамболийски и Кимон Георгиев, Богдан Филов (поне така е фиксирано в дневника му) постоянно се стреми към създаването на някаква "обществена сила", която да сплоти обществото ни. После тя бе създадена - след 1944 г. ... Имаме ли нужда днес от нещо подобно - сплотяващо движение, национален идеал, Концепция...

- С какво е свързана всъщност "лявата идея" у нас - с положението на българина в Османската империя, със Спиро Гулабчев или с развитието на производителните сили?

- Като че ли за два века България влиза/излиза в три империи - Османската, Съветската, Европейската? Каква й е ползата от империите?
И това движение от един цикъл в друг ли е? Подчинява ли се на цикличност историята ни?

- Разминаваха ли се през ХХ век политическата история с икономическата?

- "Какво да се прави" с "външните" българи, останали извън държавните предели?

- Усмихвате ли се тъжно, поставяйки се на мястото на човека в началото на ХХ век - той съзира вече своята скорошна, бъдеща България с Македония, Бяло море и Тулча. (И не подозира за скорошното нашествие на радиото и конвейрното производство.)

К