Millenium Култура

В безумието си обичам най-много това, че още от първия ден то ме предпазваше от изкушенията на "елита": никога не съм се смятал за щастлив притежател на някакъв "талант". Единствената ми цел беше да се спася - с празни ръце и джобове - само чрез труд и вяра. Моят с нищо неподкрепен избор не ме издигаше над никого: без снаряжение, без оръжие, аз цял се отдадох на творчество, за да се спася цял. Но ако оставя неосъществимото вечно блаженство в склада на реквизитите, какво остава тогава? Остава един цял човек, сбор от всички човеци, равен на всички и всеки равен нему.

Жан-Пол Сартр, Думите
(превод от френски Елена и Борис Станишеви)


Да, вътре бе избухнала бурна свада. Чуваха се викове, удряне по масата, разменяха се остри подозрителни погледи, звучаха яростни опровержения. Изглежда, причината за цялата разправия бе в това, че Наполеон и мистър Пилкингтън бяха играли асо пика едновременно. Дванайсет гласа крещяха гневно и всички си приличаха. Сега стана ясно какво се е случило с лицата на прасетата. Животните отвън се взираха от прасе към човек, от човек към прасе и отново от прасе към човек, но вече беше невъзможно да се каже кой какъв е.

Джордж Оруел, Животинската ферма
(превод от английски Албена Димитрова)

Йошка Фишер и Жан-Пиер Шьовенман
обсъждат бъдещето на Европа

През нощта, когато жена му и синът му заспаха, Иван Степанович стоеше над лицето на Матрьона Филиповна и наблюдаваше колко безпомощна е тя, колко жално се е свило лицето й в безнадеждната умора и очите й са затворени като добри, сякаш в нея, докато тя лежеше в безсъзнание, се е стаил древен ангел. Ако цялото човечество лежи заспало, по лицето му не можеш да познаеш неговия истински характер и като нищо ще допуснеш грешка.

Андрей Платонов, Щастливата Москва
(превод от руски Борис Мисирков)


Тогава отново прескочи напред, за да изпревари предсказанията и да провери датата и обстоятелствата на своята смърт. Обаче преди да стигне до крайния стих, вече бе разбрал, че никога няма да излезе от тази стая, тъй като бе предвидено, че градът на огледалата ще бъде сринат от вятъра и заличен от паметта на хората в мига, когато Аурелиано Вавилония разгадае пергаментите, и че всичко написано в тях е неповторимо открай време и завинаги, защото родовете, осъдени на сто години самота, нямат друга възможност върху земята.

Габриел Гарсия Маркес, Сто години самота
Превел Румен Стоянов