2000: случки и (не)състоявания

В края на века - размножаване на телевизиите. След кабеларките дойде ред на националните частни - bTV и "Нова телевизия" са "новата" конкуренция на БНТ с мераци за нейното засенчване. Най-важната случка тази година е тъкмо тази - държавната телевизия вече не е пълновластен господар на ефира, сдоби се със съперници, които обаче посреща с предизвикателното "Ще видим!". Засега виждането е в полза на "старата кримка": bTV дълго не успяваше да започне програмната си схема, а след началото - нищо забележително; за "Нова телевизия" ще бъде прибързано каквото и да е говорене, но личи, че втората национална частна ефирност все още не се е измъкнала докрай от "софийските потайности". Ще мине, изглежда, доста време, докато националните оператори се състоят наистина като такива; а на нас, зрителите, не ни остава друго, освен да чакаме и да се надяваме.
Чакаме и се надяваме също за обществена телевизия: БНТ още не е, съперниците й не искат да са, кабелите не могат да са. Не че на "Сан Стефано" 29 не се опитват, но нахалството на политиката е така огромно и тв-алчно, че от него спасение няма: едно гласуване в Народното събрание и (примерно) "Адрес 4000" заминава, за да отстъпи мястото си на депутатските пререкания. Че политиците и въобще властта продължават да бранят убеждението, че телевизията е за тяхна, не за обществена употреба, се видя от начина, по който връчиха втория национален ефирен лиценз; вижда се, разбира се, и по присъствието им в новинарските емисии. Има някакво странно синонимизиране между политика и информация: сякаш единствено първата е в състояние да произведе втората. Понякога е така, но не винаги; второто обаче преобладава сред телевизионните труженици с малки изключения - bTV се опита да направи "други" новини, но след като Александър Томов "не видя" новини, се върна към стария калъп.
Има обаче и обратно привличане - когато журналистът служи на политиката, на политическото. И то не просто като дава трибуна, а сам превръщайки се в трибунал: той съди, взима страна и т. н. Донякъде тази нагласа пречи на БНТ да се състои като обществена телевизия - бидейки бюджетна, тя все още припознава за свой стопанин държавата, не обществото. Въпреки че, стараейки се да бъде остро социална, тя твърде често се поддава на влиянието на своите пишещи колеги: шокира, не проблематизира. Една отрязана глава, прочее, демонстрира това хлъзгане към евтината сензационност. Желания за случване на телевизията като вестник, но несъстояването й като отговорна, промислена медиа.
Тази година всъщност беше последната за "площадславейковския" период на българското телевизионно. Кабелите преминаха сложни процеси на лицензиране, вече са легитимни пред закона, имат си и надзорник - НСРТ, който следи доколко се спазват нормативните изисквания. Примерът с bTV е показателен - членовете на съвета, първо, спряха една процедура на прехвърляне на собствеността; второ, разсърдиха се заради забавянето на същинското начало, след което то - къде добре, къде зле - все пак се случи. За края на телевизионния "Площад "Славейков" говори и желанието за мрежа сред регионалните оператори - при тесния рекламен пазар на място единственият шанс за оцеляване е взаимно сътрудничество, осигуряващо достиг до цялата територия българска. Телевизионното се окрупняви, разпространи, размножи, но промяната все още не е качество. TV 2000 се случи като множество, но не успя да се състои като удовлетворител на социална потребност. Сред политическото и забавното продължава да е из(по)губено общественото.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин