В рамките на коледния Панаир на книгата се състоя премиерата на първите четири лирически книги от поредицата "Поетики" на пловдивското издателство "Жанет - 45". Ето как ги представи доц. д-р Албена Хранова:

Уважаеми колеги,
Събрали сме се тук, за да честваме четири книги - "Алби" на Надежда Радулова, "Слизане в Египет" на Бойко Пенчев, "Плюш по решетките" на Мария Радулова и "Много лека нощ" на Елица Великова. Те са четири, но не правят обикновен квадрат - те сключват някакъв пентамерон, защото петият автор, авторът на книжните тела, е издателска къща "Жанет-45", която за пореден път не ни изненадва, защото за пореден път ни представя изискани издания.
Естетическата воля на Божана Апостолова, съставителството на поредицата на Георги Господинов и четири талантливи съзнания, които могат да мислят в поетически редове, е общност, която приветстваме с радост. Пентамеронът, освен това, е отворен - дано следващи книги още повече да усложнят, да променят и нататък да очароват дотук зададената фигура.
Засега - "в примата на представянето" (не че цитирам Фуко) - не мога да отчленя четирите стихосбирки една от друга, макар че зная, че те са много различни. Виждам ги преди всичко в онова родство по избор, в което ги обгръща поредицата.
Впрочем, кориците едновременно впрягат и разпрягат книгите. Оформлението на Георги Станков задава различни цветове и форми, но опазва общото на композирането - общото на шрифта, положението на авторското име, лентата на заглавието, уж-механистичният компютърен повтор на името и заглавието, уловен в квадратни скоби, а по-нататък и надолу вдясно дискретно полегналият почерк на поредицата - "Поетики". Поне в моята лична библиотека те ще се подчинят на това да стоят една до друга, а не до другите неща, сътворени от всеки от авторите им.
А и авторите, и другите им неща, са различни. Радостното на поредицата е и в това, че тя не е равна, не е предвидима повърхност от текстове - както равна би била поредица само от дебютни книги или такава само от живи класици. "Поетики" прави биографични, социални и поетически релефи; тя се протяга, за да улови неравностите и приликите от автора на четири книги през този на три, на една, та до дебютната стихосбирка (в никакъв случай не ги казвам в низходяща градация); релефи от студентството в първи или някой друг курс до докторантурата; от литературната история до литературната началност; от централноевропейския университет до българската столица и българската провинция. "Поетики" се стреми към някаква пълнота на нашето литературно общежитие - и успява да обхване нещо от формите му, от неговите изместености и изоставености, пътувания, завръщания, любови и измами, побрани в сегашния почерк, който винаги търси убежища и винаги продължава, защото никога не намира никакви убежища, освен в плътно-хартиените, красиви, гъвкави и нетрайни утехи на собствените си корици.
Четирите книги по различен начин знаят за света - в тях се появяват китайци, Шекспир, Прага, Англия, холандски кораби, лични предци, ескимоси, Египет, Ван Гог и много други разни работи. Светът не е нито тесен, нито широк - той просто е. Появява се спокойно и си отива спокойно. И за да бъдат поне малко опазени хората всред света, вместо тях екстазират предметите: дамски чанти, задни дворове, чаша капучино, дантели, всякакви възвишени ежедневия и трансцендирани дреболии. На предметите придаваме тъгата си, за да оставим за себе си поне малко гордост.
Четирите книги по различен начин са книги на рокендрола; понеже всяка на своя поетически език произнася: I can get no satisfaction, but I tried. But I tried. В тях има и други музики, и други думи, които сега не се наемам нито да тананикам с обич, нито да дефинирам с понятия. Впрочем, сигурно не е съвсем така, защото, ако си спомням правилно, рокът иска ритъм и щастливи телодвижения, които книгите му отказват. Все по-лишени от афектация и облекчени откъм пунктуация, те интонират равно, но не и монотонно. Отърсили се от верленовската "музика преди всичко", на тях не им остава нищо друго, освен да напластяват очертанията на думите, тоест да ги произнасят.
Четирите книги по различен начин са книги на учеността. Още заглавието на поредицата - "Поетики" - играе между тежкия научен термин "поетика", пълен със сциентистка вяра, и термина "поезия", поезията, която винаги успява да излъже поетиката и въобще да надлъже науката. Това е учена поезия дотолкова, доколкото евентуалната българска постмодерност накара евентуалната българска спонтанност да прави своите покои и страсти не върху презумпцията "да кажа какво ми е на душата", а върху презумпцията "казвам какво ми е на душата, следователно съм в мрежа от текстове, в многотия от езици, в аналогии между души" - и така мога да преживявам едновременно самотата и множеството, без да знам дали между самотата и множеството изобщо има разлика, защото например според Яворов няма; и защото - дори и без Яворов - всички имаме души. Това, което отсега нататък ни предстои, е да разберем дали да си сам в безброя от хора и да си сам в безброя от думи е едно и също нещо, или напротив.
Четирите книги по различен начин са книги на умората. Умора без агресия, преодоляна умора. Елица Великова носи умора от лекотата, с която вижда нещата и бива виждана от тях (между "тя дори не знае колко е красива" и "да знаеш, че усещам, че ме гледаш"). Надежда Радулова носи умора от собствената сила, с която умее да полага една след друга думите: "в метаморфозите овидий привидял е/ тази процесуалност на умирането/ която в православието е любов/ и апофазис". Мария Радулова носи умора от формата, минимализира я, вгъва се в нея, стига до "във втората клетка/ на Едноклетъчното". Бойко Пенчев носи умора от съдържанията, той като че ли пише всеки свой ред само за да може да се отвърне, да се изтегли от него и да слезе в Египет.
Това е. Нека поздравим още веднъж авторите на стихосбирките, съставителя на поредицата, издателството. Нека за малко да изпитаме празник.



Доц. д-р Албена Хранова е преподавател в Департамента "Нова българистика" на Нов български университет и в Катедра "Българска литература" на Пловдивския университет. Автор е на книгите "Двете български литератури. Граници на лирическия контекст" (1992), "Литературният човек и неговите български езици" (1995), "Подстъпи към приказката" (1996), "Яворов. Диалектики и алхимии" (1999), "Езикът и неговите речи" (2000).