Голямото преструване
"Две неща предизвикват в мен истинско удивление - звездите на небето и нравственият закон вътре в нас." Така се е дивил на творението великият немски философ Кант. Един велик философ никога не се диви напразно. С тази прочута фраза Кант дава косвени доказателства за съществуването на Бога.
Нека признаем поетичната сила на неговото удивление. Признаваме, без уговорки, и съществуването на Бога. Обаче ще проверим доказателствата. Да започнем с второто, с нравствените закони. За тях, без да ни мигне окото, можем да кажем, че са напълно човешка работа. Да вземем за пример "не убивай". Откъде е дошъл този закон? Ясно откъде - ей, ало, не убивай Колю, защото убиеш ли Колю, братът на Колю ще убие теб. Проста работа! Очевидно е, че лирическият герой няма друг избор, освен да остави Колю жив, защото иначе братът на Колю ще убие него. Нравствените закони са възникнали, за да решат конкретни проблеми по съжителството и оцеляването на хората. Бог не се е намесил тук специално, за да му се дивим.
Удивителни ли са за нас звездите? Без съмнение. Но защо? Звездите говорят за друг един свят, където, дай боже, ще се преселим, след като се намъчим на този. Те са красиви и правят и този да изглежда по-поносим. Хората се прехласват по звездите, защото това им върши работа да понесат тукашния свят. Тоест, да оцелеят. Нещата непрекъснато опират до това. Животните не "виждат" звездите, защото те не са им необходими да оцелеят. Звездите са доказателство за божието присъствие точно толкова, колкото и всяко едно друго нещо. Да се гради понятийна система въз основа на подобна йерархия е смешно.
За част от съвременните хора обаче това са сакрални понятия. Те формират "отвъдното" им мислене. Като много други доверчиви и културни нещастници, и аз доскоро изнемогвах от подобни предвзети представи, които изтласкват очевидните неща в периферията на вниманието и карат човек да търси там, където няма нищо, или поне - нищо важно.
Безотговорността на хората, които са създали и отстоявали подобни понятия, е смайваща. Те, с малки изключения, почти всички са кариеристи, които са се интересували преди всичко от това да изградят и наложат своя собствена представа за света - я някоя философска система, я някоя трилогия, някой "ансамбъл", "некои" съображения.
Не е ли пълна маниащина да изпишеш десетки хиляди страници, след като е ясно, че човек може да събере това, което е разбрал, на не повече от сто. Отвратително голямото количество западноевропейски културни паметници говорят за едно изначално желание преди всичко да се наложи, а едва после да се разбере, ако може. Ако не може - здраве, ще изградим система, все едно сме разбрали всичко.
В единствения си писан текст от около петдесет страници древният китайски мислител Лао Дзъ твърди следното: когато великото Тао е забравено, се появяват любезността, моралността, мъдростта и интелигентността. И започва голямото преструване.

Людмил Тодоров