Новогодишният музикален фестивал
Традицията отново се наложи! Националният дворец на културата пак отвори врати за всички, които напуснаха уюта на дома и новогодишните трапези, за да послушат музика на живо - елегантните мелодии на Й. Щраус, Офенбах, Лехар, Петко Стайнов, Виенявски и др., изпълнени от Радиооркестъра, сопраното Илеана Тонка (солистка на Виенската опера), цигуларката Валя Дервенска под диригентството на Емил Табаков, музикален директор на Новогодишния музикален фестивал.
С промоцията на новия орган "Рембранд 3000" фестивалът направи първата си стъпка. В годината на Баховия юбилей прозвучаха някои от най-прочутите творби на гениалния лайпцигски кантор, като популярните Токата и фуга в d moll и Фантазия и фуга в g moll. Двамата органисти, представители на белгийската и на българската школа, изсвириха в първата част творби за соло орган. Получи се интересна съпоставка - белгиецът Ян Щеекманс демонстрира един по-интимен, лиричен поглед към Баховата музика, докато българинът Петър Шопов подчерта жизнения потенциал, енергията и могъщата звучност на произведенията, които изпълни. Българските премиери на концертите за орган и оркестър от Йозеф Райнбергер и Александър Гилман (композитори от XIX век) допълниха впечатленията от Щеекманс и Шопов. Съпроводени от Пловдивската филхармония и под палката на Емил Табаков те изсвириха технично и с вкус не особено интересните композиции, написани в духа на традиционния клавирен концерт, макар като стил да са някакъв вид пост-барок, омесен с класицизъм и романтизъм. Органът, който според описанията би трябвало да възпроизвежда звука на истинския църковен орган, разполага очевидно с големи възможности за звукотемброви комбинации, регистри и пр., но мисля, че тонрежисьорите на НДК още не са на "ти" с него; на моменти се губеше както от чистотата на произведения тембър/звук, така и от красотата му.
Младата българска изпълнителска генерация бе представена от цигуларката Валя Дервенска, студентка във Виена, носителка на награди от наши и международни конкурси. Дервенска изсвири виртуозно, насищайки с тембров колорит и емоция, творби от Крайслер, Брамс, Шосон и Сарасате. Несъмнено тя е талант във възход, който може да я изведе към голямата кариера. За съжаление акомпаняторът Мартин Бъчваров съвсем не беше на нивото на цигуларката.
Концертът на Македонския ансамбъл за народни песни и танци "Танец" от Скопие и на Ансамбъл "Пирин" се превърна в тържество на фолклора на двата народа. "Пирин" впечатли с пищността на гласовете, костюмите и ефектните си танцови реализации, докато македонският състав демонстрира постановъчно-хореографски амбиции към осъвременяване чрез "балетизиране" на танцовия фолклор.
През първата половина на фестивала бе забележителното представяне на шест измежду най-прочутите български тенори. С арии от опери, оперети и с италиански канцонети Емил Иванов, Калуди Калудов, Румен Дойков, Лъчезар Пръвчев, Костадин Андреев и Камен Чанев (за съжаление Бойко Цветанов бе болен) демонстрираха великолепно вокално майсторство, богатството на гласовете си, артистичност и музикалност - все качества, обуславящи международната им кариера. Съпровожда ги Симфоничният оркестър на Арт генерация ХХI под диригентството на Методи Матакиев, домакин на срещата бе Орлин Горанов. Това своеобразно вокално шоу, организирано от "София мюзик Ентерпрайсис", завърши с няколко топ-мелодии (Наздравицата от "Травиата" и откъс от арията на Калаф -"Турандот") изпяти а ла "световните трима тенори": нещо като надпяване, което възпламени залата. Всъщност по-важното беше, че осъзнахме какво притежаваме. Защото в продължение на 20 години световната преса гърми от суперлативи за Павароти-Доминго-Карерас, които вече съвсем не са в силата си - разбираемо защо. А нашите певци, ако някой импресарио ги покаже на Запад или в Америка, биха направили заедно несъмнено фурор. Казвам това не от локален патриотизъм, а защото някои от тях са действително престижни имена в световната ранглиста на тенорите. Все едно, горда съм, че шепа народ и малка страна имат да покажат не два, като италианците, а цели 7 тенора! На ниво!
В отрязъка на фестивала до 5 януари събитие стана и концертът на Московския камерен оркестър, наследник на прочутия преди години оркестър на Рудолф Баршай. От сезона 1991/92 съставът е поет от американския пианист и диригент Константин Орбелиан. Едно забележително изпълнение на Серенадата за струнен оркестър от Чайковски представи оркестъра като ансамъл от най-висока класа - спойка, изравненост на звука,техническа изрядност, кантилена, елегантност, детайлно нюансиране, посредством което се изразяват разнообразни настроения и образи. И ако Холберг сюита на Григ прозвуча бледо и скучновато, а и оркестърът беше някак равен, грубоват (може би така бе озвучен), то трите пиеси на Астор Пиацола звучаха като откровения - изящни, нежно-лирични мелодии се редуват с характерни жанрови метроритми на танго... Концертмайсторът на оркестъра Дмитрий Хахамов се представи с Кармен-сюита от Ваксман по Бизе. Виртуоз, цигулар, освободен от всякакви грижи по техниката, той превърна пиесата в един искрящ красив водопад от звуци и огнени ритми, преплетени с прелестните мелодии на Кармен и Хосе.

Боянка Арнаудова