Пак тракийска гробница...
Разбира се, най-добре щеше да бъде траките изобщо да ги е нямало, или поне нищичко да не беше останало след тях.
Защото археологът-рецидивист д-р Георги Китов вече досажда с тези негови все нови и нови разкрития (в прекия смисъл на думата).
На 17 декември 2000 г. д-р Китов и неговият екип работят по трасето на магистрала Марица, където разкопават две могили. И забелязват пресен изкоп върху друга, непланирана за проучване могила. Може би като дисциплиниран служител той би трябвало да я подмине като непланирана. Но прави грешка - воден от суетното си любопитство и гонене на славата (горе-долу така смятат опонентите му) се провира в тясната шахта и попада в нещо сензационно: добре запазена тракийска гробница с многобройни стенописи. Разбира и че не е първият наш съвременник видял гробницата. Допуска втора грешка - информира медиите (като не пропуска, естествено, да информира и всички служби, според установения ред). На Министерството на културата, притиснато от бюджетните си ограничения, това разгласено откритие му идва в повече: едва преглътнало Старосел, сега идва гробницата край Александрово, Хасковско. Но този път Министерство на културата действа, според министър Москова, светкавично.
На 21 декември назначената междуведомствена комисия дава пресконференция в Хасково, а на 22 декември запознава столичните журналисти със своите препоръки. Те се свеждат съвсем резонно до следното: забрана на достъп, докато не стане безопасно влизането в гробницата; да се отклони стичащата се вода в изкопаната от иманярите шахта; да се проведе аварийно-спасителна консервация на стенописите; да се осигури въоръжена охрана и постоянно полицейско присъствие край гробницата; да се прокара електрозахранване до могилата и да се освети входът й. Все неотложни и полезни стандартни действия.
На пресконференцията министър Емма Москова декларира възторга си от откритието, но наблегна - естествено - и на огромната отговорност и огромната грижа на министерството към новооткрития паметник на културата. Спомена, че над 20 000 тракийски могили са юридически защитени, тъй като са публична държавна собственост.
Разтревожена била само от начина на проникване в гробницата, тъй като влезли повече хора от необходимото и бил затъпкан горният културен пласт. Министерството вече е отделило 12 000 лева за първите стъпки, но е престъпление заради сензацията да отворим един паметник, без да сме осигурили средства и друга необходима подготовка за консервирането, реставрирането и социализирането му.
Многократно сме писали, че подобни казуси нямат лесни решения. Ясно е обаче, че бюрократично-прецизните подходи, напълно разбираеми и оправдани в една друга обстановка, в наше време са своеобразно удобство за иманярите; че твърде често археолозите отиват там, откъдето иманярите се връщат и никаква публична държавна собственост не тревожи безсънните им нощи, през които главно копаят. Нашата общественост отдавна чака да чуе за осъден иманяр - и това не е само задължение на органите на реда, тук Министерство на културата има своите отговорности. Докато археологията ни върви след иманярите, нашите симпатии са винаги на страната на този, който прави възможното да спаси оставащото след безобразията им.
На пресконференцията климатологът Ангел Токмакчиев заяви, че в дадения случай влизането не е било фатално, тъй като не е променило влажността на въздуха в гробницата.
Хепиенд.
Но остава подозрението, че целият шум е предизвикан от нежеланието (неумението?) на министерството да посреща предизвикателства, срещнало нормалната тиха ревност на едно съсловие към шумния и непрекъснато заставащ (чрез разкритията си!) в светлината на прожекторите д-р Китов.

Никола Вандов