Колко излъга Татяна Ваксберг в произведението си, наречено Технология на злото?
В петък (5 януари) творбата на Ваксберг беше показана премиерно в Дома на киното. Във вторник (9 януари) в най-гледано време тя беше излъчена и по Канал 1.
След премиерата министър-председателят (чието влизане в салона беше посрещнато с бурни аплодисменти от група дежурни интелектуалци) бил казал пред журналисти, че "заслугата на филма е, че провокира дебат за същината на събитията около т.нар. възродителен процес".
Дебат филмът трябва да провокира - и за същината на т.нар. възродителен процес, разбира се. Но най-вече за допустимата граница на лъжата и манипулацията в нещото, което някои се осмеляват да наричат документално кино.
"Филмът" на Ваксберг е изключително коварен. Поне по две причини.
Първо, той бърка в проблем, който за българите, или поне за по-просветената част от тях, продължава да е "неудобен", болезнен и травмиращ. Преди 15 години по отношение на турското население беше извършено свинство, на което много малко, бих казала броени хора, се осмелиха да реагират. Вините, с които тези именно хора се самонатовариха тогава, днес продължават да създават политически дискомфорт на мнозинството, включително и на сегашния политически елит. Поради тази причина всяко критично обсъждане на подобно произведение би се счело за неприлично, или, както съвременният жаргон казва, за политически некоректно.
Второ, филмът борави с документи, чиято автентичност едва ли подлежи на съмнение. (Отделен въпрос е как са "селекционирани" и кои от тях ни показаха.)
Всичко това предварително огражда терен на безнаказаност, в който Ваксберг съвършено необезпокоявано подрежда тезите и внушенията си.
Нека видим какви са те:
- според Ваксберг интелектуални подбудители, същински идеолози на това безобразие няма. Идеолог бил нищожеството Димитър Стоянов, което трудно връзваше две изречения и което Тодор Живков държа години във Вътрешното министерство само и само да не му се яви оттам някой заговор в гръб. (Тук за ролята на историците, на екипите около Георги Джагаров в Държавния съвет, на писателския съюз, на научните институти, въобще на цялата т.нар. творческа интелигенция, същата, която днес отново се е усукала около властта, не се споменава и дума.)
- според предложения от Ваксберг документален материал голяма част от персоните, взели най-дейно участие в акцията срещу турците, някак си вече са успели да умрат. От естествена смърт, разбира се. Жив е май само Георги Танев. Много интересен ход - да се клеймят патетично почти само покойници!
- според Ваксберг всички турци днес в наличност (и най-вече в ръководството на ДПС) са лоши, защото са ченгета. Съвсем всички, дори и младите, тъй като още като деца били вербувани от ДС. Разбира се, има и едни добри турци, но те пък отдавна са емигрирали в Турция. (За сметка на това журналистката обяви след премиерата правилния човек по турския въпрос; Иван Костов бил той, защото разтопил ледовете, въпреки че един от най-приближените му попове е отвратителният националист-покръстител Боян Саръев.)
- според Ваксберг, преди тя да бръкне в темата, никой не бил бъркал там; тя единствена (боже, какъв героизъм с дата 2001 г.!) се решила да наруши "конспиративния консенсус на тишината". (Това, че 1988-89 г. за тогавашните неформални организации мина под знака на протестите срещу преименуването на турците, че проблемът беше изнесен и на международна конференция в Париж; че все пак някакви хора проявиха смелост и заявиха гласно омерзението си от действията на властта, във филма е тенденциозно пропуснато. Не само това - в него има и тенденциозна лъжа. Демонстрациите на въодушевеното гражданство на 1 юни 1989 г., организирани от градски комитет на партия и градско ОФ, бяха не срещу заминаващите си турци, както твърди Ваксберг, а срещу онези "предатели и родоотстъпници", които си бяха позволили да пишат декларации в тяхна защита. Ето тази лъжа поражда съмнение и в останалите факти, предложени от журналистката.)
Целите на филма, разбира се, са прозрачни (чак обидно е да ги напомням); средствата му са непочтени; ерго - резултатът е повече от жалък. Но не това е основната беда. По-страшното е, че подобна нагла манипулация на най-новата ни история обрича предварително всяко бъдещо усилие за сериозно и достоверно говорене по тези събития.

Копринка Червенкова