Интернет-обществото
за скулптурата Св. София
Група бедни социолози, неподкрепяни от ничия политическа сила, реши, че всеки недостатък може да се превърне в предимство. След като нямахме реална възможност да си направим реална агенция за социологически изследвания, направихме си виртуална.
Изследванията в Интернет са бързо развиваща се дейност в САЩ и Европа, тъй като там все по-голяма част от населението присъства и в мрежата. Нашият интернет все още не е заселен така плътно, но затова пък там са младите, по-образованите и с по-големи доходи българи - една добра извадка за социологически изследвания, тъй като това са хората, които ще определят бъдещето на страната.
Когато започнаха споровете около поставянето на скулптурата "Св. София" в центъра на града, ние решихме да пуснем в мрежата една анкета, каквато може би кметът трябваше да проведе всред всички граждани. Резултатите от нея сигурно ще погалят ушите на господин Софиянски. За мен, обаче, те са още един повод за размисъл относно дълбочината на вкоренените в нас тоталитарни комплекси, дори и в тези - най-младите - които "сърфират" в интернет и почти нищо не помнят от времето на тоталитаризма.
Намерението на кмета на София да постави в центъра на града скулптура на "Св. София" дава добра възможност да се огледаме и в проблемите, възникващи при развитието на столицата, а и не само на нея.
Няма да се спирам на подробности около случая, тъй като в. "Култура" публикува множество текстове, където те са изложени хронологически. Искам да насоча вниманието върху общия принцип.
Въпреки демократизацията в сферата на политическите отношения, през изминалите години не беше направено нищо, за да се демократизират отношенията в сферата на градоустройството. Властта, независимо каква е тя, продължава да се изживява като Главен проектант, така както беше при социализма, забравяйки, че градът е публична собственост и всички граждани имат правото да решават каква да бъде средата им, какво да се изгражда и какво да се взривява в града.
Ако трябваше например Софиянски да спази реално (а не формално и постфактум) демократичните процедури, необходимо беше да се проведе предпроектно изследване на въпросния район, да се поканят социолози, архитекти и други специалисти да извършат такова проучване, да се направи допитване до общественото мнение, да се формират фокус-групи... Тогава предварително щяха да станат ясни различните позиции и можеше да се върви към търсене на най-приемливо решение, което да се основава на консенсуса.
Но рефлексите от времето на социализма очевидно са твърде силни. Липсата на политическа култура, неумението да се води диалог, пренебрегването на общественото мнение, силовите решения продължават да характеризират подхода на управляващите към градоустройствените дела.
Юнг описва комплексите като наследени от миналото безсъзнателни структури, които се включват в поведението винаги, когато няма съзнателно решение на даден проблем. Сегашните ни политици сигурно искрено желаят да постъпват демократично, но влизайки във властта, заварват готови модели на поведение. Тези модели са обективирани както в наследената структура на институциите, така и в нашето подсъзнание. И се включват автоматично тогава, когато се подхожда по навик, без предварително обмисляне. Лесно е да си повярваш, че си демократ; ако обаче не носиш в себе си моделите на демократичното поведение, ако не подлагаш на съзнателна рефлексия намеренията си, много лесно е да попаднеш в капана на старите комплекси, без дори да забележиш, че това се е случило.
Ако кметът се беше обърнал към гражданите по въпроса за поставянето на скулптурата, той може би щеше да получи тяхната подкрепа, както я получава в проучването на интернет-обществото. 65.0% от него одобрява позицията на кмета и само 20% е против. Eстествено, повечето са млади хора, които биха искали да видят един модерен символ на столицата, заменящ старата социалистическа символика. В същото време за тях е трудно да вникнат в тънкостите на богословските аргументи.
Потребителите на интернет, както и техният кмет, не познават теологията и каноните на религията; те са убедени, че в една светска държава църквата няма право да изказва мнения. И се обръщат към църквата като към обслужваща сфера само тогава, когато имат нужда от нея. (Ето защо само 32.5% от отговорилите подкрепят позицията на църквата). Повечето от интелектуалците ни са същите. Те не само че не желаят църквата да се произнася по въпросите за творчеството. Нещо повече, светски архитекти, скулптори, художници, литератори искат да съветват църквата и да творят свободно и в територията на религиозното. Никой не желае да си припомни, че църковната догма е резултат на божествено откровение и не подлежи на оспорване.
Повечето членове на интернет-общeството са демократично ориентирани, политически гравитират около СДС и не харесват лявата опозиция. Левите партии за тях са олицетворение на социалистическото минало, аргументите им се отхвърлят априори, дори и когато съдържат някои истини. (Само 35.0% от анкетираните са се съгласили с позицията на опозицията.)
Те обаче все още не са освободени от несъзнателните модели на миналото; неспособни са на същинско гражданско и демократично поведение. Демократизмът все още е разбиран повече като отрицание на социализма, зад дясната риторика има все още много ляв популизъм, все още аргументите на силата и простото мнозинство звучат по-убедително от спора по същество и търсенето на консенсус. Интернет-обществото, както впрочем цялото ни общество, все още страда от синдрома на неразвитата демокрация.
Кметът спокойно можеше да се опре на своите граждани. Но в случая попадна в неразрешим парадокс. Той твърди, че е десен политик и консерватор. Следователно трябва да уважава не само демократичните процедури, но и традицията, особено религиозната. Тъй като не можа да се измъкне от антиномията, в която сам се напъха, на кмета не му остана нищо друго, освен да загърби и консерватизма си, и демократизма си.
Софиянски е един от добрите ни политици и може би най-добрият кмет, който София е имала в последните години. Но е ясно, че трудно се преодолява усвоеното в миналото - това еднакво се отнася и за политици, и за граждани. Крайно време е да започнем да се учим как да прилагаме истински демократичните правила. Да не ги разглеждаме като досадна подробност или като частни процедури, които имат място само по време на избори и в парламента, а да гледаме на тях като на нещо всеобхватно, което трябва да стане норма и при изграждане на градската среда, и в личните ни отношения. Не го ли направим, най-неочаквано можем да се озовем там, откъдето сме искали да избягаме.
Скулптурата вече е факт. Тя се извисява в центъра на София. В анкетата питахме интернет-обществото дали одобрява намеренията на кмета. В новата ни анкета ще го попитаме дали харесва новия символ.
Адресът е:http://sociology.dir.bg

Иван Евтимов