Прелистване на обстоятелствата
Тук ми се ще да поговорим за хората, които пишат, превеждат и четат текстове, за книгата като предмет на обожание или просто предмет, за покупко-продажбата на култура и за онези явни страни на някои странни явления, които не успяваме да разтълкуваме веднага: миналия декември в София се случи още един Панаир на книгата и народът отново се зачуди - събитие ли е, не е ли? Добър ли беше, лош ли? Струваше ли си, не си ли? Показа ли, раздвижи ли, отсрами ли или изложи? Някой да каже...

Площад "Славейков"

е любимият образ, даван от хапливо настроени интелектуалстващи за всяко ново провеждане на Панаира. Видите ли, пак не стана панаир като панаир, ами площадът със сергиите се премести в двореца с щандовете и това е... Една голяма книжарница, много шум за нищо, неевропейска суматоха, некачествена продукция... Тази година Панаирът бе изместен от старото си място, където вече се намират студията на bTV, и излитането му на седмия етаж в централната зала на НДК накара мнозина да сменят темата и да заехидстват около превръщането на културното явление в предновогодишна базарна притурка, въпреки че новото разположение очевидно не промени почти нищо от състава и доброто желание на обичайните посетители.
То се знае - от пръв поглед личи, че Коледният панаир на книгата в София е далеч от парижките, петербургските, лондонските и франкфуртските си аналози, чиито хиляди щандове преливат от най-нови издания и върху чиито маси за преговори най-недостъпните авторски права сменят своите собственици; видя се, че не е дори Скопие, където ежегодното книжно мероприятие се провежда в панаирно градче с всички благини от паркинг до зеленина под наем и където, по израза на един от участниците, "цари атмосфера на празник". Нашият панаир отново е спарено (по-скоро отрудено, отколкото празнично) съжителство на повече от 160 издателства, без климатик и шанс за връщане назад по пренаселените пътеки. Той също така е куп книжни тела с кресливи обложки и малко Книги. Това на пръв поглед. Но кой е очаквал друго?

Ентусиасти и сеирджии

Екип от социолози към Института за регионални и международни изследвания проведе анкета сред приблизително 40 000-те посетители и направи спретнат портрет на Панаирния почитател в образи и цифри. Става въпрос за специфична, активна част от читателската аудитория изобщо - повечето са висшисти или студенти под 29 години от София, които не пропускат книголюбското събиране нито в пролетното, нито в коледното му издание и са склонни да изхарчат поне 10-15 лева за книжната си страст. Те, в по-голямата си част, са в търсене на ново или неоткриваемо в разпространителската мрежа старо; усърдни читатели, чиито библиофилски интереси траят през цялата година без особени спадове и пикове. Толкоз - що се отнася до ентусиастите.
Колкото до зяпачите, забележително е, че в първия ден на Панаира това са публични личности, чиято единствена цел е да лъснат пред камерите и фотообективите и бързо да напуснат района, за да се появят поне още три пъти същия ден на важни събития в различни точки на града. В този смисъл ромите, които продават тениски по щандовете, и другите класически местни типажи, съвестно обходили долните шест етажа и в настроение да се повъртят и сред книгите, са доста по-целенасочени и попълват статистическата картинка по твърде адекватен начин.

Домашен Вавилон

Въпреки че тазгодишното издание на Панаира не беше международно, чуждата книжна продукция бе водеща, било в превод, било в оригинал, било по престиж - тук също няма кой знае какви новости... Превежда се преобладаващо от английски, а една италианска, шведска или азиатска книга на година е лукс за повечето издатели: изобилието от трилъри, фентъзи и полезни съвети вярно отразява ако не средния читателски вкус, то поне очакването на издателя-продавач за средното търсене... "Българските автори не умеят да разказват истории", роптае издателят, "българските книги не се купуват", дърпат се разпространителите, а по едната или другата причина половината от посетителите имат дълбоки задръжки да предпочетат българското, като цели 4% от тях решително не биха си купили книга от сънародник, с което порочният кръг се затваря...
Стабилизиралият се през последните години внос на чуждоезична литература е не по-малко показателен: най-търсени са справочните и специализираните научни издания, както и разкошните албуми с репродукции, които попълват огромни празноти в българската книгоиздателска панорама и с превъзходната си направа и вътрешна архитектура дават светъл пример за това какъв културен фактор може да представлява книгата дори само като физическо присъствие. В контраст с този феномен не е без значение, че от България има и износ - става въпрос за нeколкостотин български речника ежегодно, според данни на "Колибри".
Езиците, на които се чете, са основно английски и френски, а напоследък испанският бележи нечуван възход. Но истината е, че руският остава ненадминат, независимо от емоционалното отдръпване от него в началото на Промените... Помните ли чудесните томчета, с които Големият брат ни заливаше, когато пазарът беше спонтанен колкото манифестациите и всичко в човека трябваше да бъде прекрасно, защото "човек" звучеше гордо? Онези книги, които освен със съдържание, предизвикваха нежни трепети на допир, на помирисване, на пръв и втори поглед, книгите, в които човек се влюбваше... На Панаира отново ги имаше (макар и не в някогашните мастодонтски тиражи и на някогашните смехотворни цени), на щанда на "Индекс", официалният представител на водещите руски издателства за Източна и Централна Европа, откъдето на драго сърце коментираха българския читател, който интелигентно и почти самоотвержено продължавал да бъде най-активният купувач на руска книжнина извън самото ОНД.
Е, сладкишът на Панаира (опечен по руско-българска рецепта) бяха отпечатаните от "Факел Експрес" разговори на Соломон Волков с Йосиф Бродски.

Гутенберг.com

Метаморфози... По времето на другарите имаше кино, което се казваше "Дружба". После настана демокрация и киното се нагласи със старите дантели на буржоазното име "Одеон". Накрая вятърът довя дивия капитализъм, майчицата-държава захриптя и издъхна, а киното бе отремонтирано със средства на спомоществовател: отгоре му цъфна голяма шапка, на която с едри букви пише "Мобилтел" и с много мънички "подпомага кино "Одеон". Спомних си за тези превращения, когато видях скромния щанд на Центъра за изкуства "Сорос" да приютява грижовно целия спектър от осиротели културни периодични издания, досущ като живо хайку, в което многото се крие зад малкото и краят никога не предизвиква катарзис, дори да спазиш броя на сричките...
Както и да е. Панаирът бе и поучителна фасада на промените във времената и нравите. Разходка от обекта-фетиш Книга до света на идеите, виртуално сврян в съответния хардуер. От тясното пространство на невзрачен щанд с компютър и самотна девойка пред него, гигантът Amazon.com радушно и интерактивно намигаше на притежателите на подходяща кредитна карта, в душни зали се обявяваха проекти за качване на българските книги на електронен носител, обещаваха се възможности за продажба на български текстове чрез специални сайтове, разработени гратис от германски доброжелатели. А от един рафт на "Индекс" великолепният труд на Немировский "Изобретение Иоганна Гутенберга" (юбилейно издание на "Наука") магнетично-анахронично събираше погледите с богато илюстрования документален разказ за началото на печатната одисея, с мекия блясък на гланцираните си листа, с тежката си, тромаво-достолепна маса от спомени, книга за книгата...
Може би сега е времето да отбележим, че дори нашият астматичен книжен пазар се е устремил към бъдещето (дали не е по-редно да напиша "настоящето") и това също личеше на Панаира (от октомври книжарница "Хеликон" предлага почти 9000 заглавия в Мрежата, в това число - българска и преводна литература, алманаси и редки издания, а "Колибри" подготвят подобно представяне в идните месеци), поврага романтичната привързаност на някои към прашните лавици и почти приключенското ровичкане из пожълтели гръбчета с полуизтрити заглавия... Да помълчим едноминутно в памет на няколкото века, които издигнаха в култ книгата и приключиха календарно оня ден!

90-те не са нашия гроб,

заяви почти между другото писателят Георги Господинов, докато представяше новата си книга и Бог знае за какво точно мислеше, но фразата прозвуча някак знаменателно. Извън учебниците и всякакъв сорт помагала за бита, българското на Панаира обхващаше малко художествена литература и есеистика, а в морето от преводна книжнина броени произведения се радваха на верен и щедър превод. Но ги имаше. Като "Мефисто" на ирландеца Джон Банвил (издателство "Златорогъ"), преведен от Иглика Василева. Като свръхсложната лирика на Николай Гумильов, преведена от Георги Рупчев и отпечатана от Издателска група "АГАТА-А".
Все същите "Жанет-45", "Анубис", печатарят Анго Боянов, "Балкани" и немного други рискуваха с издаването на родна художествена литература, напук на статистиките и прогнозите. Благодарение на тях продължиха да протичат ободряващи промени и посред баналността, опошляването и криворазбраната модерност; сред поизморените старци на съвременната ни писмовност успяха да се промъкнат млади хора с приятен варварски тембър, които заговориха за днешното без омерзение и Фройдови комплекси. Тук слагам "Георги Господинов и други истории" (целно издърпвам кавичките пред разказваческото му име), стихотворните "Алби" на Надежда Радулова, "Провинции" на Петър Чухов...
Специално по случай книжното изложение видяха бял свят и няколко твърде нестандартни преводни книги (чети: отлични), от които държа да не пропусна хрониката "Корона на историите" на Ходжа Садеддин (изд. "Абагар"), преведена от османотурски и коментирана виртуозно от Мария Калицин след 15-годишна обработка на ръкописа, в борба с тройното предизвикателство на сложните език, стил и повествование - образцово четиво за медиевисти и любознателна публика, в което от неподозирана гледна точка е преразказан отрязъкът от историята на Балканите, свързан с падането на българското царство.
Освен другите обнадеждаващи признаци на живот след изпитанието на 90-те, на Панаира на книгата бе оповестено и едно от потенциално най-важните събития за българската книга напоследък.

Нова страница

"Нещо се случва," развълнува се Михаил Неделчев, един от патроните на единствената по рода си кампания на граждани-книголюбци с литературен опит или обществено влияние (понякога дори и двете), назована по източному "Пътят на книгата": "в полезрението на обществото отново се завръща Писателят, сдобива се с публичност и вече няма нужда от посредничеството на кресливи, морализаторски фигури от писателските гилдии".
Инициативата, която в този момент има всички шансове да не се превърне от заявената "застъпническа кампания" в поредна средствопоглъщаща безделна авантюра или в донкихотовски поход, обединява в коалиция издатели, книжари, литературоведи, членове на писателски сдружения, журналисти, представители на Националния център за книгата, на Института по литература, бивши депутати, свободни професионалисти на словото и остава отворена за нови попълнения и смислени идеи. Обединява, откога не бяхме използвали по предназначение тази дума...
Целта й е да изучи, подкрепи и популяризира творческия процес, обхващащ всички междинни спирки на книгата от българския автор до читателя му. Първите задачи, които си поставя, е да раздвижи мудни, но ключови организми като Народната библиотека; да лобира пред книгоразпространителите за едно по-просветено и активно отношение към книгите; да набележи средства за преодоляване на културното капсулиране по региони и на напълно секналия приток на книги по много места из страната; да изучи местния опит във взаимодействието между академична общност, книгоиздатели, автори, медии (по модела на Пловдив и Велико Търново); да реабилитира белетристиката и да представи българската книга извън граница; да сближи различните писателски организации за работа в обща насока и пр. Още до март коалицията ще лансира чрез Националния съвет за книгата конкретни предложения за данъчни и други облекчения пред Министерство на културата и ще се впрегне в набиране на финанси за подкрепа на разпространението и съхранението на българската продукция.
Друго важно нейно намерение е да бъде събрана база данни (началото й бе сложено именно с анкетите от коледния Панаир) и от привидно хомогенната маса на читателската аудитория да се изявят конкретни профили (последните сериозни изследвания по въпроса са от 1984 и 1993 г., съответно на Института за младежта и Института по културология), да се проучат реалното положение и мненията на издатели и разпространители, да се анализира провинциалният пазар и изобщо, в рамките на една година, да се осигури адекватно социологическо описание на основните отсечки от пътя на книгата, като заключенията се предоставят за обществен дебат.

Преднамерено, некомпетентно, криминално

Освен да дразни част от наблюдателите си, Панаирът всъщност прилежно изпълни, както винаги, своите две най-сериозни функции: да прояви негативите на позапуснатото поле на писаното слово и да събере заедно съмишленици и противници в тясното пространство на - най-малкото - материални взаимодействия.
Какво се видя зад панаирната глъч, която едни приеха за балкански изостанала, а други приветстваха като европейски възродителна? Законодателство, което малтретира изданията с ДДС и въобще разглежда книгите като утилитарна стока. Криза в книгоразпространяването, дължаща се на държавната ангария, на слабата активност и ограничеността на разпространителите, на лакомия им стремеж към бърза ликвидност на литературния продукт, на несистемното представяне на новите заглавия. Финансово слабосилие на читателите... Все неволи с история, които намират различен израз, но неминуемо присъстват по панаирните щандове от години.
"Преднамерено, некомпетентно и криминално книжарниците минаха от юрисдикцията на Министерство на културата към тази на Министерство на промишлеността и бяха превърнати в закусвални": така звучи кратката формулировка на основния спъникамък в българското книгоиздаване, дадена от Раймонд Вагенщайн, уморен организатор на Панаира, издател и собственик на веригата "Колибри". "Всяко нещо може да бъде направено по-добре", продължава, а досега софийският Панаир на книгата се подчинява на изисквания за оцеляване повече, отколкото на каквито и да били естетически или рационални критерии.

Оптимистична версия

Според уникалния по мащаб и детайлност каталог "Всичко за книгата" (изд. "Страница"), излезлите само през изтеклата година заглавия в България са около 8000. Да се радваме ли, да се плашим ли на фона на всеобщото обедняване и войнстващото невежество напоследък... Както и да е: сега пазарът изглежда е постигнал някаква никога непритежавана нормалност - относителна и спорна, както всяка нормалност, но работеща - която нагажда Книгата към обстоятелствата и даже опитва да стори обратното...
Главното е, че Панаирът, защото за него говорим, независимо от отсъствието на много издатели с интересна, но ограничена продукция, представя тази трескава книгоиздателска дейност така всеобятно, както никое публично пространство в България. Тук, както никъде другаде, специалисти и познавачи могат да открият онова, срещу което толкова често спряганият "Славейков" е станал резистентен: високостойностни заглавия с ниски тиражи, стари издания, културна среда с опити за добър вкус, невъзпрепятствани от нуждата от светкавични продажби. В благонамерения ред на мисли, Панаирът осигурява и нещо повече: обратна връзка. В дните на неговото протичане се осъществява мимолетен, но ефикасен пряк допир между читател и издател, читател и автор, издател и издател, дори читател и читател, ако щете. Почти религиозна среща на хората с Книгите, такива, каквито са ги очаквали и инакви.

Съображения за довиждане

Понякога си мисля, че недоволството е моторът на българския духовен живот, а гледането Другаде - предпочитаното му занимание. Нещо, което ни движи нанякъде, но ни обрича и на перманентна, всенародна хипохондрия...
Панаирът на книгата още веднъж се състоя в София и не би ми било трудно да кажа, че и с него нищо не се е случило. Но мисля, че ако ме попитат: "Това хубаво ли е?", ще отговоря утвърдително, защото уважавам опитите за развитие повече от спонтанния, невъзпрепятстван растеж; защото предпочитам да се сравняваме със себе си, вместо да ловим образи от чуждите огледала; защото новото ме вдъхновява, дори и раздробено и измъчено; защото вярвам, че българският културен живот отчаяно се нуждае от търпимост и доброжелателно вглеждане в него. В този абзац бих искала да си поема дъх и да завърша с едно литературно начало. То принадлежи на първата публикувана история на Елена Алексиева, "Синята стълба" (изд. "Балкани"), а причините да го приведа тук са две: за пръв път от много време насам не изпитвам вътрешен конфликт да започна с Борхес и да приключа с български автор... обичам пожелателните завършеци:
"Подозирам, че ако някога запазя нещо само за себе си, ще избера удивлението - това великолепно увеличително стъкло, което превръща всяка гледка в храна за сърцето. Пречейки на разпознаването, удивлението може задълго да ни задържи на ръба на неподвижността, като не ни отегчава, но и не злоупотребява с нашата доверчивост. То е врата на границата между вътрешния и външния свят, през която се движи върволица от лица, предмети, вещества, за които не знаем нищо. Но можем да ги разместваме или разпиляваме и да бъдем оправдани в невежеството си, защото без него никое забавление не се услажда".

Нева Мичева



Книгата, всяка книга за нас е свещен предмет; още Сервантес, който може би не е слушал всичко, което хората говорят, е четял дори "късчетата хартия по улицата"...

Хорхе Луис Борхес, Нови разследвания