Новини от единия и от другия джоб
"Добър вечер. Първият ден от новото хилядолетие свършва, а новините по чешката телевизия започват." Добро начало. Само че денят е втори януари, а часът 16.00. Всъщност повтарят новините от предишния ден. Или - започват новините от нюзрума на телевизията, където буквално живеят журналисти. Пет минути по-късно, по средата на репортаж за ситуацията в телевизията, картината и звукът се сменят и новините продължават. В друг вариант, с друга водеща и друг декор.
Подобни технически гафове напоследък са характеристика на обществената чешка телевизия. От няколко седмици насам в програмата й се блъскат различните елементи на двата враждуващи "лагера" - отборът на директора Иржи Ходач и стачкуващите журналисти. Всяка секунда ефирно време е изпълнена с напрежение и несигурност, че няма да е последната, че няма да бъде прекъсната от "другите". През деня вървят анонси за новинарските емисии на стачниците, точно преди началото им обаче започват "директорските" вести. Така е при всички зрители, които приемат канала чрез антена. Онези, които имат кабелна телевизия, следят новините от блокирания нюзрум. И двата екипа се определят в репортажите си като носители на марката Чешка телевизия. И двата екипа се опитват да се държат на висотата на извънредното положение.
Всички медии в Чехия са изключително изнервени от ситуацията. Няма как да е по друг начин. Всеки има правото да се изказва и да иска нещо, защото тук вече плащат редовна такса за обществените си медии. Обществото е разделено в мненията си за случващото се. Страните се опират на закона като аргумент и често се оказва, че и двете гледни точки имат основание и неопровержима тежест.
Митологизирането на конфликта е факт навсякъде. От умилителните истории как стачкуваща репортерка не може вече две седмици да види малкия си син, защото ако излезе от сградата на телевизията, няма да може да се върне обратно. До жертвоготовните изявления на една от новите водещи, че ако изгубят битката, е готова да продава зеленчуци на площада. Вестниците може би вдигат тиража си чрез подобни истории, но и в самата телевизия положението е същото. Рекламни клипове с кадри от живота на стачниците застават срещу репортажите за подписка в подкрепа на законите, иначе казано, в подкрепа на директора.
Странното за нас е, че и двете страни намират начин да изкажат позициите си. Въпреки всички критики, едно е сигурно - дори в тази ситуация Чешката телевизия се опитва да запази обществения си облик. Въпреки че всеки се старае той да е властникът на този облик, журналистите и от двете страни на барикадата се стараят да бъдат изразители на общественото мнение, да изпълняват функциите си колкото е възможно. Съвсем в наш стил е страните да излъчват мненията единствено на хората, които са съгласни с тях. Но в Чешката телевизия е напълно нормално например гостите в публицистичните предавания да са несъгласни с водещите, да има прения и спорове. Телевизията в момента има две програми в един и същи канал - невероятно интересно и противоречиво събитие за такава голяма медиа, където и да е по света. От едно и също място текат различни внушения, предимно манипулативни, няма единна теза, а зрителите играят на томбола, какво ще последва в следващите минути. Най-страшната част от вътрешномедийната война е прекъсването на излъчването със съобщение от директора, че няма да излъчва нищо, докато не му помогнат за решаването на проблема. В началото то бе на черен фон. Постепенно се смени на жълто-кафеникав. "Пробиването на ефира" ту от едните, ту от другите не е толкова ужасно, колкото този застопорен черен екран, който подсилва усещането, че нещата са много зле и почти неразрешими. Е, понякога всичко се превръща в пародия на самото себе си. Дори този черен екран. Тъй като новините на стачниците са почти двойно по-дълги от другите, веднага след приключването на "официалните" вести трябва да се вкара черният екран. За да не се прекалява с него обаче понякога повтарят новините по два пъти. Това, как, спорейки и карайки се, двата лагера правят програмата на чешката телевизия е урок по поведение в обществена медиа. Като се абстрахираме от политическите вълнения, остава професионалното отношение към журналистиката, въпреки че не винаги професионализмът проличава в крайния резултат от работата и на единия и на другия отбор. Журналистиката в нейната романтична, революционна, жертвоготовна и ангажирана страна винаги предизвиква вълнения и недоволство сред всички и в моменти на криза, като тази не е лесна за практикуване. Много по-удобно е да се дръпне окончателно шалтерът и да се стачкува спокойно; много по-лесно е да не се прави нищо, с извинението, че стачниците пречат. И двете групи обаче показват стремежа си да вървят по трудната пътека и да работят, въпреки всичко. Има ли значение в случая дали това е политическа поръчка?!
В развръзката на телевизионната чешка драма няма да има победени и победители. Нито сред зрителите, нито сред журналистите. Победата ще се реши на политическо ниво и пак там ще се определи кой как да се чувства. След това журналистите или ще се върнат да вършат работата си в нормални условия, или бързо ще бъдат забравени - това вече сме го гледали и го знаем. Въпросът е какво ще се случи с професионалните журналистически критерии оттук нататък.
Прага

Вяра Ангелова