С прожекцията на "Танцьорка в мрака" ("Dancer in the Dark")
на Ларс фон Триер ("Златна палма" от Кан '2000) на 13 декември
2000 бе открит киносалонът в Евро-българския културен център.
Проектът "Филмова програма на Евро-българския културен център"
е подкрепен от Делегацията на Европейската комисия в България
и е реализиран съвместно с FXCinema. Така в София ще има уютно
кино, в което ще можем да гледаме предимно европейски филми.
(Преди години подозирахме ли, че американизацията на нашите
екрани може да бъде така всеобхватна!)
"Танцьорка в мрака" пристигна в София за броени дни благодарение
на Датския филмов институт и Посолството на Кралство Дания.
В скоби ще отбележим, че Евро-българският културен център все
повече се превръща в културен оазис в начумерения ни град. Неговата
територия се населява с разнообразни проявления на духовността.
Там стават премиери на книги, компактдискове, изложби (живописни, фотографски и други), търгове на антикварни предмети, това е все по-предпочитано място за пресконференции на различни институти и неправителствени организации, там се провеждат срещи и семинари... Богатата книжарница, чистото и тихо кафене, компютърната зала, натрупващите се информационни масиви, любезните и компетентни сътрудници - все печеливши карти в ръцете на инициативния му
директор Явор Койнаков. Само година след откриването на ЕБКЦ
бул. "Александър Стамболийски" 17 става важен и нужен адрес
на българската култура.



Неуправляеми разсъждения
След Тарковски, изглежда, че Ларс фон Триeр (вече/само на 44 години) е настоящият неуправляем и необясним гений на европейското кино - без предшественици от същия вид, и невъзможен за наследяване. Филмите на фон Триер, подобно на филмите на Тарковски, звучат като драматично обвинение към "цялото останало кино". Те му отнемат всяка възможност да твърди, че се занимава сериозно със сериозни теми. Защото тези филми се съотнасят към "цялото останало кино" така, както античната трагедия засенчва със своята проекция всеки друг драматургичен опит.
За Ларс фон Триер е напълно безсмислено да се говори в аналитичен порядък, ако говоренето не е конгениално. Няма да се получи нищо повече от тривиална дисекцийка, ако се захванем да търсим и разясняваме особеностите на кинематографичния му език и методите му на работа със сюжета. По същата причина е напълно наивно да се четат интервютата с режисьора и да се храни надежда, че той би могъл да ни обясни нещо съществено. Ще останем с усещане, същото като онова, което се внушава от прочита на дългите анализи на Андрей Тарковски по проблемите на монтажа и работата с актьора. Натрапливото усещане е, че той или не разбира онова, което прави, или не иска да каже известните само нему истини. И двете версии са възможни, както и третата - че режисьорът не може да изкаже онова, което не му е дадено да изкаже, защото на него му е дадено да прави филми, а не да ги анализира. В този порядък на мисли е логична тезата, че е невъзможен Тарковски след Тарковски, и че, макар и да подписва колективни манифести, Фон Триер надали би могъл да възпита ученици, които да правят близки до неговите филми. (Ако все пак някой усеща сили да прави кино в стила на ДОГМА95, може направо да им пише/звънне на следния адрес:
The Dogme Secretariat, C/O Nimbus Film Productions, P.O. Box 518, Avedore Tvaervej 10, DK-2650 Hvidovre, Denmark, Phone: +45 36340910, Fax: +45 36340911, Mail: dogme@nimbusfilm.dk, или направо да прочете изискванията за създаване на ДОГМА-филм в Интернет: http://www.dogme95.dk/how_to/how_to.htm).
Всъщност, като започнахме с уеб-страниците, нека цитираме още няколко подходящи места с информация и всичко останало за Ларс фон Триер:
ЦЕНТРОПА-ФИЛМ: http://www.zentropa-film.com/menu/zenmenu.htm
За филма "Идиоти": http://www.dogme95.dk/the_idiots/content/
За самата "ДОГМА95"- философия, проекти и пр.: http://www.dogme95.dk/menu/menuset.htm

Сodex

За Ларс фон Триер са непознати: естественото състрадание, ожалването, поуката, размишлението, обстоятелствеността, повторенията с цел напомняне, кинематографичното напрежение (наричано съспенс), интригата, либералността, търсенето на естествено красивото, натуралността, символиката, притчите, абсурда, медитацията, колизиите, конфронтациите, посочването с пръст, намиганията, посланията, уважението към колективни ценности, многозначителното използване на цитатите (въпреки че цитира буквално мелодии, стихове и парадигми), символичната роля на природата, метафизичната роля на природата, предизвикването на страх и ужас чрез насилие, болка и смърт.

Dancer in the Dark

Случаят Бьорк

Търсенето на образа на силно-действащата-жена е едно от устойчивите изследвания на Ларс фон Триер: в "Медея" (1988), "Европа" (1991), "Порейки вълните" (1996) и сега - в "Dancer in the Dark".
Последните две заглавия контаминират темата по начин, който изкарва всяко защитено от посегателства зрение на нашето въображение директно на плажа на странните, силни, недопустими, неприемливи, неприлични, непригодни, неприятни, недопустими(2), нетактични явления и явявания. Бес и Селма представляват една градация, която неусетно изважда своя странен "продукт" с героинята на Бьорк (Bjork Gudmundsdottir, само/вече на 44 години). Рискованият и неочакван ход в избора на актрисата е далеч извън формалното изискване на жанра (фактически, "Dancer in the Dark" попада в категорията на мюзикъла!). Всъщност Ларс фон Триер от години (явно) фокусира и избистря образа на жената-дете, на несъответствието между жеста и природата, която го извършва. Смущаващият дисбаланс между "женското", ограничено в зрението на възможното, и непостижимото, което може да бъде видяно и живяно единствено извън границите на допустимото и приемливото*.
Акциите на неговите героини предизвикват не толкова съпреживяване, състрадание, мъка, носталгия, страх и други, колкото потрисащо вцепенение пред мащаба и непробиваемата логика на жеста. Жест, извършен от полу-дете, полу-жена. Дотам, че би трябвало да си признаем - изказано/неизказано, ние гледаме на тези жени като на юродиви, като на "подвизаващи" се, всяка в своето стремително действие-жест, клонящо към неизбежен финал (катастрофа, смърт, разпадане). Феноменът Фон Триер посяга към феномена Бьорк, издирвайки за своите специални нужди лицето на потъващата в своята свръх-логика героиня. Селма извършва нещо като гмуркане - все по-стремително и надълбоко, без шанс за изплуване. Тежко на зрителя, който е увлечен във водовъртежа. Един дипломиран теолог правилно отбеляза, че при толкова грандиозен екстаз на "несъответна" енергия на действието, странно, но отникъде не прозвучава дори и най-деликатният тон на размисъла за Бог (за разлика от "Порейки вълните"). Така е, но това заключение само още веднъж доказва, че паралелът Тарковски/Триер, който си позволяваме, е просто един паралел.
Но да се върнем при образа на полу-детето, полу-жена, "съществото", което с цялото си съществуване опредметява естеството на своята несъответна и невъзможна кауза. Голяма скука е да размишляваме над родството между Селма на Бьорк и темите Антигона или Медея. Но във всеки случай няма да сме честни, ако не признаем, че по подобен начин Селма ни изправя пред вътрешното неудобство да не успяваме да я приемем (не става въпрос само за това да я разберем). Ние не можем да й бъдем съответни, защото тя е несъответна.
Много често вълнението, което доближава зрителя до света на тези филми, е вълнение с неясен характер, по-скоро подобно на напрегната боязън, която може да прерасне в страх и отблъскваща емоция. Все в някой момент героините се превръщат в "същества", в "страшилища", в изплъзващи се статуи, които бележат главоломния ръб между абсолютната чистота и невинност, и бездната на нашата невъзможност да ги гледаме-мислим-живеем. От Селма ние няма как да избягаме, във или извън киносалона. Няма какво по-смислено да направим, освен да цитираме Анатолий Корольов, който, струва ми се, единствен е достоен да бъде нареден в равноправна близост с темата, благодарение на фундаменталните си текстове, един от които гласи: "[...] Неподправената автентичност е крещяла за отговор, за кошмарно присъствие на ответна автентичност, от която хората винаги бягат. [...] И хората са се озовали в пантеона на същинското. [...] Страхът на хората (ужасът, боязънта, трепетът) пред собствената им автентичност на хора, принудени от урода да изживеят битието чак до смъртта".**
Да не забравяме, че всяко действие, което може да ни обърне около оста ни, да ни покаже невиждани или невидими неща в непознати посоки (или в посоки, в които не искаме/не можем да гледаме), е действие на пре-обръщане. Подобни движения са свързани с чувство на замайване, световъртеж. Те напомпват паметта ни с непозната и не винаги желана материя. Обръщане, пре-обръщане, понякога съпътствани от от-връщение. Ако Ларс фон Триер не използва методите на терора (а той не тероризира зрителя), ако не ни тика в милозливо състрадание, ако не ни манипулира със страх, и при все това предизвиква грандиозно вълнение, то това означава, че този режисьор може да командва художествената машина така, както май беше заръчал Аристотел. "Сталкер" и "Жертвоприношение" не са самотни в първия век на киното.

Елемент на престъпление* срещу сетивата

Ларс фон Триер е донякъде опасен. Лично съм бил свидетел на случаи, в които зрители са били принудени да напуснат салона поради прилошаване (отнася се за иначе сериозно подготвени лица, изгледали достатъчно "специално" кино - включително Пазолини и Грийнaуей). Вероятната причина за страничните ефекти е постоянното клатене на камерата.
Съвет 1: не сядайте на първия ред, особено в малките киносалони.
Съвет 2: седнете където и да е, стига да ви се открие възможност да гледате филм на Ларс фон Триер - в момента прожекции на "Dancer in the Dark" в България не се предвиждат.
Съвет 3: колкото и да клатим камерата, няма дефинитивни гаранции, че ще направим филми като неговите.
Ларс фон Триер винаги е на ръба да извърши престъпление срещу сетивата ни. Сред много подобни опити, неговият наистина си струва.

Гeорги Тенев (t.a.g)


Георги Тенев е драматург, съосновател на "Triumviratus art group". Завършил е НАТФИЗ в експерименталния клас на Маргарита Младенова и Иван Добчев. През 1996-97 г. е Хердеров стипендиант във Виенския университет. Пиесите му "Частите на нощта", "Походът", "Сънят на Одисей" и др. са поставени от Явор Гърдев в Сливен, Ловеч и "Сфумато". За проекта "Атолът" заедно с Явор Гърдев и Асен Аврамов е носител на Prix Europa от радио-телевизионния фестивал в Берлин '99. Книгата му с проза и драматургия "Страхът на резидента от отзоваване" излезе през 2000 г.























































Майка ми беше силна жена
Ларс фон Триер
















* С наслада бих прочел феминистичен анализ на "Dancer in the Dark"!






























































** Анатолий Корольов, "Човекът-език", "Факел експрес" 2000, превод Здравка Петрова




















* Елемент на престъпление (Forbrydelsens Element), 1984, реж. Ларс фон Трир