Нова година на сигурно

Тая Нова година, няма съмнение, беше си по-особена. Не просто година сменяхме, но и век, че и цяло хилядолетие. Дето се вика, кой знае кога пак ще ни се удаде такава възможност. Само че нашите телевизии някак си не се трогнаха от тази феноменалност. За разлика от миналата година, когато 2000-та посрещнахме 24 пъти - от Фиджи до Тонга, а светът ни заливаше с фойерверки, радост и веселие, 2001-та мина някак си по-обикновено, по-домашному: веселието си беше наше, родно, забавлението също - нищо по-завъртяно и усукано, нищо по-така. Залогът беше на сигурно: в 22.00 часа на 31 декември 2000 г. и БНТ, и bTV тръгнаха с изпитаните си и проверени бойци - НЛО и Слави Трифонов, предизвиквайки у мен истинска завист към моите предшественици в рубриката "Петък ранна утрин" Орлин Спасов и Ромео Попилиев: лесно им е било на тях, нямало е много телевизии, само една - спокойно са си гледали, пък аз като невротик стисках дистанционното и ха напред, ха назад, докато и на близките си не омръзнах с желанието си да видя повече и по-добре. Гледане-преследване, сиреч почти не-гледане.
И все пак: НЛО не издържа конкуренцията на бившите "Хъшове", Слави Трифонов не издържа конкуренцията на площадната фиеста. Предизвестени поражения: освен пищни перуки и екстравагантни костюми, сценаристите на "извънземните" не предложиха нищо по-оригинално от добре познатите и вече скучни скечове; Слави пък заби прекалено дълбоко в поп-фолка с Кати и съответно инкасира загуба пред утвърдени и по-атрактивни звезди като Дони, Тодор Колев или "Щурците". Въобще и при първото, и при второто "на сигурно" спечели свежестта: пародирането на телевизията не е нещо ново, но съекипниците на плевенския шоумен го сториха с плам, удоволствие и духовитост; а идеята да се посрещне 2001 на площада изглежда не е била толкова обречена, колкото би се струвала на някой по-запознат с българския манталитет. Което, от своя страна, сочи, че лека-полека българинът се променя и то в по-отворен, по-мобилен дух; и дори скандалът с издигнатото нацистко знаме е част от тази промяна - той, ще рече, вече не се бои да заяви себе си, да се самопосочи в тълпата, вместо мижитурски да се свива в нея.
Преди това БНТ също опита да фиксира промяна, филмирайки известния краевековен разказ на Вазов. И макар действието да беше тромаво, а тв звездите повече да маниерничеха, отколкото да играят, хрумването не беше лошо. Визионерството на Патриарха някак си беше за охлаждане на патоса - каква са я мислели предците ни, каква стана тя. Което пак беше в известен смисъл част от залагането без риск, нещо като послание-препоръка за българския нов век: по-добре врабче в ръката, отколкото фазан в гората. И ако съдим за столетието, както съдим за деня, определено можем да кажем, че то ще е повече предпазливо, отколкото ентусиазирано; с други думи, през ХХI век ние, българите, ще залагаме на сигурно.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин


Новогодишните телевизионни програми