Детето на тракториста
Не е трудно за който и да е български сериал след "Дунав мост" (културно недоразумение и единица за нетворческо омерзение) да се отличи поне в едно от направленията, в които "Дунав мост" се провали (иде реч дори за скудоумната "Клиника на третия етаж"). Така, между "безукорен" и "отегчителен", "оригинален" и "бутафорен", излъченият през декември по БНТ сериал "Хайка за вълци" предизвика кротко одобрение сред теоретиците и сдържано неодобрение сред практиците, после дискретно мина в съответните архиви, без гороломни акламации и викове "бис".
На 12 януари т.г. в клуба на Сдружението на българските писатели се проведе обсъждане на обсъждането, организирано от департамент "Нова българистика" на НБУ, а именно: бяха обобщени и ревизирани основните критически реакции спрямо филма. Поради отсъствието на авторите, срещата протече в почти заговорническа обстановка на почти единомислие, което не попречи на рядко срещания по тези ширини тон на добронамереност към обекта на критиките.
Йордан Ефтимов сумира отклика на "Демокрация", "Труд", "Капитал", "Култура", "Формат TV" и други издания, като отбеляза "странното всевластие на големия наратив в киното" и най-видимите проблеми на филма: похвално като опит, но недостатъчно задълбочено представяне на историческия контекст; загуба на очарователния минимализъм на романа; забавено действие, поради което единствената мотивация да се изгледа открай-докрай си остава професионалната чест на гледащия.
Михаил Неделчев настоя, че двадесетгодишният ореол на свръхценност около романа е попречил филмът да бъде оценен подобаващо и го е превърнал в бледа конкуренция на по-жизнените предавания по други канали, а "сериал, който не се следи, е абсурд". Може би сега е моментът произведението да се освободи от митологизации, та такова неудовлетворително негово въплъщение като филмът да не се възприема като посегателство...
За Георги Господинов идилично-театралничещият разказ на сценариста Ивайло Петров се оказа в разрез с виртуозния стил на романиста Ивайло Петров, като общият страх от провали на екипа, работил по филма, е направил сериала "скучничък и красивичък" реприз на едно от най-силните произведения на съвременната българска литература.
Благовест Златанов се спря върху интересния въпрос за идеологическата подплата на "Хайка за вълци": според него книгата далеч не е разобличение на насилническия характер на колективизацията, а залагане на вече рационализирани през 80-те "признати" партийни грешки, докато филмът просто отиграва заучени положения от последните десет години демокрация на ex-репресираните, като ожесточава и карикатуризира някои образи и вкарва несъществуващия в романа лагерен епизод (напънът за епичност затруднява възприемането).
В заключение, Димитър Камбуров забеляза, че тенденцията към самопренаписване на Ивайло Петров (големите му романи са издавани в поне две версии) в общи линии ощетява качеството на текстовете му, нещо, което натрапливо личи във филмовия сценарий.
Кирил Василев доразви тезата: писателят явно работи върху образа си, подтикнат от своего рода "параноя от наближаващия край", в желанието си да създаде нов канон...
След излагащият "Дунав мост", "Хайка за вълци" получи четворка за старание и по-умерен, добронамерен отглас. Може да не е шедьовър, се каза, но поне даде възможност на актьорите да поиграят, на режисьорите да се посъизмерят, на зрителите да си поспомнят. Скуката навява тъга, а тъгата е калъп за нови надежди, така че не ни остана нищо друго, освен да чакаме следващото българско приключение по БНТ...
Ако не помните, романът "Хайка за вълци" започва с една прекрасна сцена, нещо като тайна вечеря наопаки. В селския хоремаг, една неделна утрин "по онова време", няколко мъже, "най-младите от които бяха на петдесет", дегустират ново вино. Това, за което си хортуват, е единственото събитие от месец насам: едничкото дете в селото, това на тракториста, не ходи на училище, защото автобусът е спрял да минава да го взима заради огромните преспи сняг. Историята с готовност се преразказва на всеки новодошъл (който я знае от месец насам), а той охотно изразява своето мнение (което другите вече знаят) по въпроса трябва ли или не може автобусът да вземе детето. Добър или лош, филмът "Хайка за вълци" ни върна донякъде тъкмо тази наслада от общуването заради самото общуване, така ми се струва.

Нева Мичева