Кой се страхува от балкански синдром
Продължително време НАТО лъга, че в Босна и Косово изобщо не е била употребявана муниция с обеднен уран. След това в края на юни 1999 година Алиансът срамежливо уведоми за някакви си триста трийсетмилиметрови снаряда, изстреляни в Югославия, нищо работа и никаква опасност за настаняващите се в Косово миротворци. През февруари 2000 година в писмо до генералния секретар на ООН прибави още две нули към първоначалния брой безвредни уранови снаряди, та станаха общо 31 500. Сега пък се притеснява да каже, по кои пътнически влакове, жилищни квартали и други вражески обекти по колко снаряда са отишли. И така нататък. С деликатната си и предпазлива информационна политика Алиансът успя на вътрешния фронт да задържи на поносимо ниво очаквания ефект от пропагандната офанзива, предприета от бившия югославски президент Слободан Милошевич и изляла се в западните медии под термина "балкански синдром". За първоизточника на кампанията научихме миналата седмица от шефа на унгарското разузнаване Ласло Боц. Свежа сила във военния клуб на ценностната общност, унгарските разузнавачи според Франс прес обещали скоро нови разкрития за сръбския извор на истерията "балкански синдром". Например дали югоармията не е закопавала радиоактивни отпадъци в Косово, та да злепоставя сега миротворческите ракети на Алианса.
Широк замах придоби междувременно и просветната контраофанзива на Алианса, от която научихме не само за принципната научна недоказуемост на взаимовръзката обеднен уран и левкемия. Узнахме освен това, че починалите досега двайсетина момчета от миротворческите сили в Босна са щели да заболеят от левкемия и без да бяха ходили на Балканите, защото така повелява статистиката за тази невярна болест. Статистиката, както знаем, е динамична величина, така че след някоя и друга година ще нормализира и евентуалните нови жертви на синдрома. Да не бяха само поверителните и явно още ненаучни информации и инструкции на разни министри на войната до миротворците си в Босна и Косово, с указания, как да се пазят от местата с попадения на обеднен уран, ако искат да се завърнат здрави и читави. Разгневен от нападките на войнишкия профсъюз, че нехаел за рисковете на миротворците си, германският министър на войната Шарпинг например каза, че още на 8 август 1996 година издал първата си инструкция до германския контингент Айфор в Босна за защита на личния състав при евентуална "радиоактивна експлозия". През февруари 1997 година последвали специални инструкции за подхода към обеднения уран и към поразените от него обекти. По указание на НАТО от 1 юли 1999 година тези инструкции били отново допълнени и актуализирани от министерството във връзка с настаняването на Кейфор в Косово. Под наслов "Мерки за превенция и защита" документът дава конкретни указания за защита срещу опасност от тежкометален прах и радиоактивно излъчване. Дълбоката загриженост на министерството за здравето на мисионерите си на Балканите особено убедително проличава и от един поверителен доклад на държавния секретар Петер Вихерт, цитиран от седмичника "Дер Шпигел". Според въпросния доклад министерството на войната през периода 1989 - 2000 година е произвело 149 документа за рисковете при боравене с уранова муниция, като 110 от тях са изготвени само по време на мандата на Шарпинг. Не остана назад и министерството на войната в Лондон. Още през март 1997 година поверителен доклад на британските въоръжени сили предупреждава за опасност от рак на белите дробове и на лимфните възли, както и от мозъчни тумори при контакт с урановата муниция. В актуализирана редакция документът е издаден наново на 23 август 1999 година, два месеца след настаняването на британски миротворци в Косово. След като обаче британските медии миналата седмица най-безотговорно започнаха да цитират от въпросния доклад, говорител на военното министерство излезе пред обществеността със следната поверителна информация за някои скандални порядки в министерството: докладът навремето бил нахвърлен от някаква зелена и сбъркана стажантка, попаднала по недоразумение в министерството, поради което бил пълен с ненаучни твърдения и заблуди. На всичко отгоре противно на обичайната практика изобщо не бил представен за одобрение от други научни съветници в министерството. Сър Кейт О'Найънс например, шеф на научния екип към министерството, изобщо не видял възмутителния доклад. При това въпросната стажантка очевидно е била и мързелива, защото в доклада си по същество преповтаря една инструкция на разположената в Германия Седма американска армия за рисковете от обеднения уран и за предпазни мерки при боравенето с него. Тази инструкция вероятно също ще да е била дело на някой непосветен в науките и поувлякъл се сътрудник на медицинския щаб, но официална американска реакция по въпроса още няма.
Просветната контраофанзива на Алианса продължава и през текущата седмица до окончателно разчистване на ненаучните предразсъдъци около недоразумението "балкански синдром". Успокоително въздействие ще внесе и решението на британското военноморско командване да отстрани от корабите си муницията с обогатен уран, защото американският доставчик на тази муниция няма повече да я произвежда. Както миналата събота съобщи вестник "Таймс", позовавайки се на говорител на военното министерство в Лондон, американският производител на въпросната муниция - става дума за противоракетната военноморска система "Фаланкс" - решил да замени в продукта си неблагонадеждния уран с чистия и не по-малко високопробивен волфрам. Като пикантна подробност изтече и информацията за един документ на американските военноморски сили от 1989 година, съставен очевидно също още в неведение за ненаучността на твърденията за здравни рискове от урана. Документът превъзнася "волфрамовия пенетратор" като превъзходна алтернатива предвид здравните и екологически проблеми, свързвани с урановата муниция. С актуална информация за успокояване на германската общественост миналия петък взе думата и Федералният съюз на германската индустрия (BDI). В декларацията на германските индустриалци по въпроса между другото четем: "Германската оръжейна и муниционна индустрия, която в редица отрасли е технологически водеща в Европа и света, пое по друг път с развитието на своя кинетично-енергийна муниция. Развита на базата на волфрамово-тежкометални сплави, тази муниция е поне толкова ефикасна, колкото урановата, и същевременно е лишена от рисково лъчение."
Предразсъдъкът за въпросното "рисково лъчение" на урановата муниция очевидно е тревожил и индустриалците. Защо тогава изобщо бе необходимо масовото производство на уранова муниция, щедро изразходвана най-напред срещу Ирак, а след това и на Балканите? Отговорът на някои антинатовски злословници е необичайно прост: защото волфрамът е много скъп, докато обедненият уран е непотребен отпадъчен продукт на атомните централи, чието съхраняване пък е много скъпо. Ето защо производителите на атомна енергия гратис предоставят отработения уран на производителите на оръжие, които пък на поносима за бюджета цена доставят тази неотразима муниция на въоръжените сили, пък нека след това политиците в глобалната си загриженост за човечеството я ръсят в хуманитарните си операции, където сметнат за целесъобразно. И атомната индустрия е доволна, и оръжейната е доволна, и пазарната икономика е доволна. А що се отнася до балканския синдром, човек без малко да придобие впечатлението, че големият грях на ценностната общност бе, дето изложи на ненужен риск здравето на балканските си миротворци.
Пушеците от синдрома скоро могат да се разнесат, само дето страните от региона все пак ще отнесат някои колатерални щети от цялата безотговорна кампания. Италианският аграрен министър Алфонсо Пекораро Сканио, например, апелира Брюксел незабавно да забрани вноса на селскостопански стоки от места, по които е стреляно с обеднен уран. Тъкмо за някакви квоти за аграрен внос от Балканите ставаше дума в Пакта за стабилност. В писмо до председателя на Европейската комисия Романо Проди и до селскостопанските комисари аграрният министър призовава за спешни мерки по въпроса, за да не се вайкат европейците едва когато ще са налице здравните последици от консумацията на радиоактивни балкански гъби и пилета и ще е вече късно. Разтревожи се и координаторът на Пакта за стабилност Бодо Хомбах, като нарече психологическите последици от раздухания "балкански синдром" просто унищожителни за инвестициите в региона. Кой инвеститор ще се ангажира в регион, от който непрекъснато пристигат подобни отрицателни новини - запита риторически координаторът, за да се знае отсега, по чия вина може да си останат съвсем скромни резултатите от балканските му координации.

Жерминал Чивиков