Новогодишният музикален фестивал
Следвайки хронологичния ред на последните за Новогодишния фестивал събития (НДК, 20 декември 2000 - 9 януари 2001 г.) започвам с почитта към Васко Абаджиев - забравеният, най-често умишлено пропусканият, пренебрегнатият... Причините са толкова различни - междуличностни, политически или просто непознаване на фигурата на този цигулар. За пръв път, струва ми се, прочетох нещо за Васко Абаджиев, написано от Лада Брашованова, която от години вече се е заела да събира разпръснатите късчета от живота на този забележителен музикант. Имах възможността някога да го слушам, а също и да общувам с него, макар и на детинско-ученическо равнище, тъй като няколко месеца заедно с майка си Лала живяха в нашия дом в Русе. Сега, неделното утро в негова памет се превърна в празник, посветен на Васко Абаджиев, чиито живот, доколкото знам, е протекъл между славата и мизерията, между жестоката реалност и стремежа към Красотата в Музиката. Очевидно интересът към личността му е голям, ако съдя по пълната зала. Чухме авторите на книгата "Забравеният Велик" - Александър Абаджиев и Николай Пиперов, имаше изпълнения на Недко Боянов и Доминик Шасар. Най-привлекателното от всичко бяха автентичните записи на Васко Абаджиев, припомнящи удивителния талант и неповторимостта на звука и изпълненията му.
И пак ще става дума за българи - сега вече за композитори, някои от които отдавна признати, като Симеон Пиронков, чиито две прекрасни песни по текст на Веселин Ханчев потвърдиха отново майсторството и усета на автора към пресъздаване метроритмиката и акцентуацията на поетичната реч, изискаността на мелодиката и прецизността в структурирането. Илияна Селимска ги поднесе с искреност и вокална яркост. Румен Бальозов, Юлия Ценова и Георги Арнаудов са автори, всеки от тях със свой път и свой естетически казус. В концерта под наслов "Съвременна българска музика" прозвучаха Археография от Румен Бальозов в изпълнение на Росен Идеалов, Greem silance от Юлия Ценова (квартет "Еолина" ) и Thyepolia for flauto dolce, cello and percutions от Георги Арнаудов (Явор Желев, Николай Гинов и Станимир Балиев). Творбите им потвърдиха изявения им личен почерк, владеенето на тънкостите на професията, обвързаността им - всеки по своему - с националните фолклорни и професионални музикални традиции.
В изявите на членовете на Дружеството за нова музика в България нерядко слушаме нови творби и на Божидар Спасов, живеещ отдавна в Германия. Този път Росен Идеалов и Георгита Бояджиева изсвириха Memento 13 в памет на Алфред Шнитке - творба, която определено не въодушеви душата ми и не успя - въпреки усилията на изпълнителите! - да ме въвлече в своето си музикално тълкувание на феномена Шнитке. Представена бе и пиесата на Петър Петров - Студиум 2 за соло кларинет (изп. Росен Идеалов). Същият изпълнител представи и Кантата II за кларинет, оригинална идея да се използва палитра от звуци, тембри, съчетани със subito ефекти. Като цяло възприех творбата откъм нейната старинна ритуалност, първична, неподправена и въздействена, макар и малко маниерна на моменти. Всъщност героят на вечерта се наричаше Росен Идеалов, който превърна концерта в кларинетен рецитал. Хубаво е, че музикалният директор на фестивала Емил Табаков поддържа този раздел със съвременна българска музика, в която има композитори със световно значение, независимо от трудния пробив навън.
Не знам защо Вердиевият Реквием се оказва като че ли най- обичаният от организатори и диригенти. Разбира се, че нямам нищо против тази гениална творба, но би могло - и трябва! - отсега да се помисли с какво ще започват и приключат празниците догодина. Все пак началото на столетието и Реквием май не се връзват много. А може би е точно обратното! Изпълнението на Радиооркестъра, Националния филхармоничен хор (диригент Георги Робев) и солистите под диригентството на Милен Начев бе динамично, въодушевено. Галя Горчева е стабилно сопрано с изразителен глас, чудесни височини и музикалност, която пролича в изпяването на някои ключови за партията фрази. Удоволствието да слушам Калуди Калудов винаги е било свързано с красотата на неговия тенор и с умението му да те приобщи към емоцията, заложена в музиката. Емилия Ботева е мецосопрано в развитие - звучно, тембристо, спяващо се в ансамблите с останалите солисти, а Орлин Анастасов, ученик на русенския педагог Георги Делиганев, несъмнено е явление. Неговите солови изяви в Mors stupebit и Confutatis демонстрираха изключителен бас, пеещ със съзнанието за силата си, макар още да е в началото на една блестяща кариера (вече е канен и пее на някои от най-престижните сцени в света). Разбира се, че пътят ще е дълъг и предстои гласът още да се шлифова, както и да се включат музикалността и интелектът в полза на интерпретацията - необходимо условие за пълноценно развитие. Милен Начев постигна една характерна контрастност в съпоставянето на драматизъм, епичност и извисеност на чувството и мисълта, отправени към Бога.
Фестивалът свърши. Известни са трудностите, които организаторите са принудени да изживяват и надвиват, но това, което може да се пожелае, е догодина да има повече атрактивност, гастрольори от чужбина, а защо не и отново едно концертно оперно изпълнение. Така или иначе, традицията е запазена и отглеждана с грижа и внимание, а в случая това е най-значимото!

Боянка Арнаудова