Диана Попова:

Несъмнено "Август в изкуството" - Варна, куратор Румен Серафимов, за мен бе голямата приятна изненада през изминалата година. Не толкова заради качествата на изложбите, колкото заради великолепната организация, обединила ентусиазма на частни и държавни институции и въвлякла града в начинанието.
"Урбанистични цикли" в НДК, София, куратор Галина Димитрова, бе другото впечатляващо организирано и прецизно проведено събитие. Видеоинсталациите на български и английски художници, откликващи на интервенциите на публиката, оживяваше фоайето на НДК в продължение на десет дни и откриваше нови територии за съвременното изкуство.
"Субекти и сенки" в АТА, куратор Мария Василева, представи художничките от група "8 март" в цялата им авторска сериозност и плътност, а в отделни случаи - с крайности и радикалност, за които доскоро претендиращите за радикални мъже-художници могат само да мечтаят.
"Реликти" на Станислав Памукчиев в зала "Райко Алексиев" е може би най-добре вписаната в пространството изложба през изминалата година.
В края на годината се състоя и едно важно антихудожествено събитие, което не мога да пропусна - издигането на т.нар. (напоследък) символ на София. Според мен статуята е един непомерно уголемен ключодържател или тирбушон - едва ли някой се съмнява в качествата на автора й в малката умилителна пластика. Когато обаче става дума за монументално съоръжение, нещата доста се променят. Недопустимо е например зад краката да се мъдри някаква кутия, през ръкава да се вижда арматурата, а отзад "диплите" да оформят тъмни дупки, които идващите от Люлин съзерцават дълго... Като оставим настрана липсата на конкурс за създаването на статуята и обичайната възхваляваща клика от интелектуалци, ползваща се от безрезервната приятелска подкрепа на кмета, си мисля - ще свикнем и с нея. Както бяхме свикнали с тази на Ленин.