На 24 декември 2000 г. в навечерието на Рождество Христово, сякаш по Божия поличба, почина една от видните изследователки на Българското възраждане

ст. н. с. Цвета Унджиева.

Родена в семейството на проф. Иван Унджиев, тя от малка се потапя в атмосферата на епоха, белязана с духовния и жизнен подвиг на титани на перото и саможертвата. Затова още като студентка, в кръжока на акад. Петър Динеков, започва научната й реализация като изследовател на възрожденската литература. В полувековния й научен път има едно няколкогодишно "отклонение" - работи в сектор "Христо Смирненски" на Института за литература при БАН, проучва делото на талантливия пролетарски поет, пише изследвания за естетическите му възгледи, участва в подготовката и издаването на съчиненията му. Това не я отклонява от творческия й афинитет към проблемите на Българското възраждане. След като е "зачислена" в Секцията по българска литература до Освобождението, тя се посвещава за цял живот на сътвореното от българските възрожденци. Унджиева, като всеки значим изследовател, има свои научни пристрастия. И те са около живота и литературното наследство на Каравелов и Ботев. Заедно със свои колеги започва разчитането на трудно разгадаемия архив на Каравелов, който излиза през 1964 г. - "Из архива на Любен Каравелов". В десетки статии проучва белетристиката, фейлетоните, публицистиката на редактора на "Свобода", взема участие в обнародването на 9-томното и 12-томното издание на съчиненията му, в установяване авторството на фейлетонната рубрика "Знаеш ли ти кои сме?".
Цвета Унджиева проучва всестранно и методично творчеството на Ботев. Проследява участието му във в. "Тъпан", стилно-езиковите особености на стихотворното му творчество, неговите връзки с фолклора. Така се подготвя за монументалната монография "Христо Ботев - живот и дело" (1975, 823 страници), написана съвместно с баща й проф. Иван Унджиев. Пред нас в цял ръст се изправя Ботев - като революционер и творец, като личност в контекста на политическите и духовните събития на Балканския полуостров и Европа. Монографията се нарежда между най-приносните биографии, писани за сина на даскал Ботю, досега. Затова е преиздадена на руски през 1976 г.; резюме от нея се появява на 12 езика (1976); в нов вариант излиза през 1983 г. Унджиева взема участие в изданието "Христо Ботев. Събрани съчинения. Т. 1-3" (1976). Заедно с унгарския изследовател Ш. Карик осъществява книгата "Христо Ботев. Шандор Петьофи" (1977) - изключително ценен паралел между поезията на тези поети.
По време на няколкогодишния си престой в Москва Цвета Унджиева работи упорито в московските библиотеки и книгохранилища - проучва руския периодичен печат, архивни фондове. В резултат на труда й се появи "Български автори в руския периодичен печат. 1854-1864. Т. I" (1982). Тя подготви и т. II от проучването, който за съжаление все още не е обнародван.
Като плод на заниманията на Унджиева се появи и колективното издание "Райко Жинзифов. Публицистика. Т. I-II" (1964). В него са установени много от публикациите на Жинзифов в руски вестници и списания.
Посветила част от проучванията си върху литературното наследство на Славейков, Унджиева се включи и в издаване на това наследство - участва в съставителския и редакторския колектив на 8-томното издание "Петко Р. Славейков. Съчинения" (1978-1982).
Обект на изследователката са не само крупните фигури на Възраждането. Тя проучва обществената, педагогическата и книжовната дейност и на по-второстепенни дейци, развитието на различни жанрови форми. Това води до появата на интересния й очерк "Сава Филаретов" (1970), до издания като "Възрожденски фейлетони" (1968).
Цвета Унджиева е изследовател с ясна и точна мисъл, със съдържателен и богат на нюанси език. Тя бе открита, диалогична. Затова проучванията й допадат на широк кръг читатели. Тя участва в национални и международни сесии, конференции, симпозиуми, в редакционните колегии на сборници, в подготовката на различни издания - енциклопедии, речници, юбилейни проучвания. Скромна, внимателна и с открито сърце към всички, тя не обичаше да парадира с писанията и неоспоримия си авторитет. При нея всичко бе дозирано - защитаваше упорито научните и моралните си принципи, но без да обиди и накърни достойнството на опонента. Такава - мила и деликатна като поведение и характер, откровена и честна като изследовател и гражданин, предразполагаща и контактна като личност - ще я запомнят нейните приятели и колеги.
Цвета Унджиева не престана да работи до последния си дъх. Последната й работа, останала недовършена, е очерк за Ботев, предназначен за подготвяната двутомна "История на литературата и на възприемателя през Българското възраждане". Тя бе воин на перото - с него воюва, за да изследва и наложи научните, моралните и гражданските принципи на Възраждането, от него не се раздели до последния миг на земния си път.
Пред такива личности - поклон!


Проф. д.ф.н. Дочо Леков