Tрансмюзикал -
откритие и страст
Рен - минало, бъдеще, бретонска традиция. Двадесет и две години "Трансмюзикал" се провежда в град Рен, столицата на областта Бретан. Един екзотичен град, носещ спомена за миналото, отворен към света и бъдещето, плод на бретонската култура. Миналото присъства навсякъде: в приказно красивите къщи, катедралите, улиците, площадите и, разбира се, в бистрата и кръчмите. Разликата е, че днес хората са облечени по друг начин. Иначе всичко изглежда сякаш винаги си е било така. И ако по улиците не сноват техно-маниаците (задължително условие за "Трансмюзикал"), губиш представа за времето.
Бретонците се самоидентифицират като горещи привърженици на обединена Европа. Защото, разсъждават те, обединена Европа ще даде тласък на развитието и налагането на регионалните култури. А оцеляването и възраждането на бретонската култура е жизненоважно за населението там. В края на Втората световна война, например, почти не били запазени типичните бретонски инструменти. Днес обаче те са хиляди. И представляват интерес за чужденците, занимаващи се с музика. Нормално, в епоха, в която музиката не се подчинява на никакви граници, нито времеви, нито географски. Нормално, когато основният музикален стил е смесването на стилове, когато класическата и традиционната фолклорна музика са естествен партньор на електронната.
Бретонец съм. Това е естественият отговор на жител на Бретан, ако го попиташ за националността му. След като бретонският език е бил почти мъртъв, само възрастните си спомняли по някоя бретонска дума, днес децата им изучават най-напред бретонски, а след това френски. Има детски градини и училища, в които се говори само на бретонски.
Сладките палачинки и солените гофрети на всеки пет метра са сигурен признак, че си в Бретан. Истинската гордост на областта са месните специалитети. Има обаче нещо, което със сигурност е по-силно от теб - изкушението от морските дарове. И Бретан е добър избор, за да ги опиташ. "Ормо" се нарича най-изтънченият морски дар, дарът на даровете. "Опитай го и вече нищо няма да е същото!", съветва ме съдържателят на типична за Рен кръчма. И досега си мисля, че имаше право. И за виното, и за бретонската бира имаше право. И това е част от фестивала. Защото навсякъде те посрещат така, че си сигурен за връщането си догодина, на следващия "Трансмюзикал". А това е важна част от един фестивал. И колкото по-скоро се убедим в това, толкова по-големи са шансовете ни да направим истински музикален фестивал в България.
Политиката на "Трансмюзикал". Още със създаването си фестивалът залага на музикалните открития. И до днес това е основната му характеристика. Защото, ако имената на "звездите" са известни по цял свят, то "Трансмюзикал" е един от начините да научиш имената на бъдещите звезди. А участие в "Трансмюзикал" е вече почти сигурна гаранция за бъдеща звезда. Преди това е необходимо само някой от селекционерите да те е забелязъл. "Звездите" пък се отблагодаряват. Ако преди години те са участвали в раздел "открития", сега те се завръщат като "звезди". И е достатъчно дори само да споменат имената на някои от сегашните "открития" пред сновящите музикални журналисти (далеч по-различни от българските), за да ги включат те в своята графа на "звездите". Такъв е случаят с Етиен Дао например, с култовата френска рок-група през последните две десетилетия Рита Митсуко...
22 години "Трансмюзикал" не променя целта си - да покаже световната музикална сцена във всичките й разновидности. И посоките, в които тя вероятно ще се развие. Впоследствие тези посоки се оказват верни. Да, по-различно от нашите фестивали. Въпреки че би трябвало малкото пари, с които се организират фестивали в България, още повече да задължават да се показва най-качественото и най-новото. Би трябвало... Но има и още едно условие, освен парите, за качеството на фестивала - професионалисти, които да го организират. Е, "Трансмюзикал" може с чиста съвест да се похвали с такива. А ние - мисля си, по-добре е да замълчим.
И още една характерна черта на фестивалната политика - враговете стават приятели. Вечната гаранция за успех на "Трансмюзикал" е, че град Рен се намира само на два часа път с влак от Париж. Град Рен се намира и в областта Бретан. А оттам идват много от добрите френски рок-групи, например. Всъщност фестивалът може да се приеме и като една министруктура на държавата Франция, т.е. перфектна инфраструктура. И ако дори и една частичка от инфраструктурата не работи, то провалът на структурата е сигурен. Точно това се случва няколко поредни години с "Трансмюзикал". Няма публика! Защото няма как да се придвижи до град Рен. Защото работещите в SNCF стачкуват. А стачките във френския железопътен транспорт обикновено постигат целите си (по принцип французите знаят кога и как да стачкуват). Решение обаче има. И както се убедих тази година, то работи доста добре! SNCF става партньор и съорганизатор на фестивала. Няма стачки. Няма непристигнали фенове. Има публика. При това, повече от на който и да било друг фестивал във Франция.
Парите. Едва ли една френска система може да се приложи на нашата географска ширина, но може пък да послужи за модел. Стряскащото е в началото. 50 % от всички пари са самофинансиране от страна на фестивала. Над 3 милиона френски франка идват от продажбата на билети за концертите и партитата. Близо 700 000 френски франка идват от така наречените "барове "Трансмюзикал". А това са заведенията (клубове и барове), в които свирят музикантите от програма off на фестивала. Основните партньори са държавни (!) институции. Защото успехът на всяко културно събитие във Франция е държавна политика. Припомням, че техно-парадът в Париж също е финансиран от държавата. Парите от кметството на град Рен, общината, областта Бретан и останалите държавни институции възлизат на над 5 милиона френски франка. Останалите пари са субсидии от различни фирми и компании. Основните тази година бяха Levi's и Ailes Bleues.
Професионалистите на "Трансмюзикал 2000". Над 2000 бяха акредитираните продуценти, мениджъри, тур-оператори на фестивала. И всичко работи за тяхното улесняване - организатори, техника, места за срещи и дебати. Нещо нормално за един сериозен международен фестивал. Защото срещите и дискусиите са много важна част от него. У нас те изобщо липсват. Иначе казано, чужденците изглеждат далеч по-притеснени от музикалното пиратство, например и далеч по-заинтригувани от новите технологии, пак само като пример. Пък и кой в България може да каже що е продуцент или мениджър на нашата географска ширина?!
Но да се върнем пак на "Трансмюзикал", защото нищо чудно, освен на музикални таланти, в скоро време фестивалът да стане и откривател на таланти от всички браншове на музикалния бизнес! Естествено, всеки професионалист може да представи продукцията си на собствен щанд. Естествено, там е и най-голямото стълпотворение от хора. Естествено, за тези щандове се плаща, така че и те се превръщат в сериозен източник на доходи. И защо ли никой "организатор" на фестивал в България не желае да спечели пари? Защото, ако желаеше, сигурно щеше да го е направил!
Но тъй като по-добре е да говорим за реални неща, аз пак се връщам на "Трансмюзикал 2000" и работата на акредитираните журналисти. Времето може да се окаже единствената пречка за тях. Просто защото не стига. Иначе няма никакъв проблем за журналистите, които искат собствени интервюта с когото и да е от музикантите. За останалите - има пресконференции. Но в нито една публикация не видях да са "използвани въпроси и на други медии".
Пространството "Трансмюзикал". Шест са основните зали за концертите и партитата. И един неголям френски град, какъвто е Рен, безпроблемно успява да ги оборудва и озвучи! С най-новата техника, естествено. Сигурно, защото в Рен си нямат озвучители монополисти.
Имат си обаче фантазия да създадат едно професионално градче. С пресцентър, зала за пресконференции, зала за интервюта, зала за семинари и дискусии, специална зала, наречена "Видеаст", в която смело се смесват различни видове изкуства. Адекватно за един музикален фестивал, който смело смесва стилове, без никой от изпълнителите да се чувства некомфортно. Бруталните американци от "At the drive-in" изобщо не се тревожеха от нетипичната рок-среда. Напротив, доволни бяха да доказват, че рокът е жив сред някои от най-големите имена на световната електронна сцена. Двете момчета от "Thievery corporation", любопитни за ценителите на electro, dub и world music, спокойно излязоха на същата сцена, на която допреди малко бяха вилнели сънародниците им от "At the drive-in" и т.н.
Цялото това професионално градче, изградено от огромни палатки, през нощта се превръща просто в едно огромно пространство за огромно парти. То пък продължава до не много рано сутринта. После е ред на срещите и интервютата. После на концертите. И пак на огромното парти...
Артистите на "Трансмюзикал 2000". Goldfrapp (Великобритания), Thievery corporation (САЩ), Benjamin Diamond Electro Band (Франция), Amon Tobin (Бразилия), People Under The Stairs (САЩ), Aiwa (Франция), At the drive-in (САЩ), Simian (Великобритания), DJ Morpheus (Белгия), Avenue A (Великобритания), Guru's Jazzmatazz (САЩ), Le peuple de l'herbe (Франция), Groove terminator (Австралия), Salmonela Dub (Нова Зеландия)...
"Събирането на всички тези музиканти на едно място, симбиозата на тази толкова различна музика, е най-естественото нещо. Просто защото в музиката няма граници. Не само в електронната", казва ми Бенджъмин Даймънд, един от най-ярките и характерни представители на френската съвременна електронна сцена. Бижуто на "french touch", така го нарича специализираната музикална преса. "Вярно е, че именно благодарение на "french touch", светът се обърна към съвременните френски музиканти, продължава Бенджъмин Даймънд, но определянето на стиловете е измислица на журналистите. Аз сам не мога да кажа какъв стил е моята музика. Да, електронна. Но това е само претекст. Всъщност, може би съм най-близо до soul, но съм минал през толкова много влияния и течения. Четох, че ме наричат "бижуто на french touch". Изобщо не го разбирам. "French touch" е някакъв етикет, някакво развято знаме. Важното е кои са хората, които правят тази музика. И да не се забравят музикантите, които наистина насочиха вниманието към френските музиканти, като Daftpunk, например. Музиката е вътрешно преживяване. И просто има такива, които влагат повече сърцето си, други, които знаят как да спечелят повече пари. Можеш да вложиш сърцето си в една музика, създадена чрез машина. Компютърът е електрическата китара на 60-те години. Останалото е как ще бъде почувствана тази музика. Но е сигурно, че тя няма граници. Идвам от Италия и Испания, минавам през Франция и заминавам за Германия, Дания и Великобритания. Бих дошъл и в България, така че доскоро", казва ми Бенджъмин Даймънд. А на мен много ми се иска да му вярвам.
Откритие и страст. "Трансмюзикал" е откритие и страст", казва ми Жан-Луи Бросар, шефът и движещата сила на фестивала. Е, да, така е!

Десислава Минчева

Радио Франс Ентернасионал - България, с подкрепата на Центъра за изкуства Сорос


Десислава Минчева (1970) е програмен директор на Радио Франс Ентернасионал - България, където работи от 1996 година. Води публицистичното предаване "Чуй света!" и предаването за европейски рок "Екла". Завършила е френска филология в СУ "Св. Климент Охридски" и Театралния департамент на Нов български университет. Играла е два сезона в Драматичен театър - Сливен.
Двадесет и второто издание на фестивала Трансмюзикал бе отново във френския град Рен, отново през зимата - в края на 2000-та, отново защитаващ името си на фестивал, който отдавна е излязъл от границите на Франция, дори на Европа. Фестивал, който отново преминава географските граници. Така, както и съвременната музика не познава и не признава граници. А именно съвременната музика, адекватната на времето, в което живеем, е именно запазената марка на "Трансмюзикал".