Националното радио трябва да се закрие. Единственото, което то прави последните десет години, е да шуми за себе си. Шуми с това, че не може да работи както трябва и както иска. Че някой му пречи. На това народната пословица отговаря просто: " на интерполирал пенис, пубисното окосмяване му пречи" - както бе перифразирал уважаваният колега Волгин. В бръмченето на борбата за власт, свобода и равенство се губи всякакъв глас от радиоефира. И в борбата си БНР прилича все повече на чичо Том и неговата колиба, който един ден ще бъде свободен, макар и мъртъв.

Трите слона на конфликта

Първи слон - на революцията:
Конфликтът на БНР почива на няколко неприятни парадокса - най-очевидният е и най-простият: борците за свобода на словото са на държавна работа. Няма начин да искаш да бъдеш волен като дух и изява - и да си служител на държавата. БНР не разбира, че не може да получат свободата на частната медиа и че винаги ще бъдат назад с адекватната реакция на събитията.
Няма как да си борец за свободата на словото и да получаваш мизерната си заплата от данъкоплатците. В условието на задачата, която трябва да се реши в БНР, от самото начало трябва да е ясно, че не съществува връзка между революционер и чиновник.
Пак в тази връзка революцията трябва да си зададе няколко еволюционни въпроса, преди да бори системата и едновременно с това да напада конкуренцията. Примерно: С кого се пребори БНР, за да го има? Лесно си взе националния си лиценз? Не е ли неадекватно от името на соц-миналото си да твърдиш, че си най-добрия, просто защото си най-дебел, най-стар, най-добър по характер или най - какво - още?

Втори слон - на трибуната:
Хората, работещи (пък и работили) в БНР продължават да се чувстват единствени. Продължават да живеят в 1970 година, когато единственият начин да разбереш какво е нивото на река Дунав беше "да пуснеш Кидика". Синдромът на единствено важната трибуна е болест на едно поколение, което започва да си отива и затова изнервено се опитва да си поставя свръх-цели. Това поколение няма да направи чешки телевизионни събития в радиото - то просто се нервира с кифлички, вместо да излезе, да каже кой им пречи на работата конкретно, да набие пречещия на работата и да се върне на работните си места.
Но не става така - борбата е за освобождаване на трибуната, тя е над всичко. Така НСРТ става удобен противник, защото е толкова умряло куче, че вече мирише.
В това отношение може да се подозира, че БНР плаща огромни суми на НСРТ за PR - иначе не мога да си обясня как никакви проблеми в БНР опищяват медийния орталък и занимават оскотелия народ с излишъците на битието си.

Третият слон - на продукта:
БНР никога не е правило добър медиен продукт. Но се е продавало чудесно, защото е било единствено. Днес БНР е като последния мамут, който е наобиколен от диваците на частните медии, нахапан е от хиените на конкуренцията си и има вътрешни проблеми с глистите си (за което всички сме надлежно уведомени). Въпреки това последният медиен мамут ще се държи още на крака поради технологията на радиоразпръскването у нас - а това не може да бъде хвалба на БНР, наистина.

Цезаровото сечение на костенурката

Ако приемем, че трите слона носят костенурката на БНР, то днес е ясно, че тя има проблем с раждането. И ако не живеехме през XXI век, щяхме да мислим, че предстои мъртво раждане. Все пак това е черупка на преклонна възраст. Но не е така - без шега днес ветеринари на Запад правят цезарови сечения на костенурки, които имат проблеми с раждането. Дават такива операции по сателитния канал Animal planet - като ги гледа човек, се чуди дали това е велик прогрес или човечеството полудява. И когато някой казва, че националното радио трябва да се закрие, той не е просто враг. Такъв човек може би предлага още нещо - за да има мир в такъв тип медиа, тя трябва:
а/ да си остане държавна
б/ да се финансира само от бюджет
в/ да не е "национално отговорна" - което не значи нищо, а да е обществена. Което значи много - само новини, само изявления, никакви коментари и конфликти, тънко равновесие при даването на ефир за всички.
Тези три неща БНР обаче не ги иска, защото революциите го хранят, а конфликтите разнообразяват личния му живот.
БНР прави едно от онези неща, които, за да ги има, не трябва да съществуват - борбата по принцип, за каквото и да е.
А борбата за каквото и да е отдавна свърши. Днес повечето хора просто си търсят работа.

Мартин Карбовски