Ако целта на хората от медийния съвет е да се буди дебат около същностните медийни казуси, в случая с избора на шеф на БНР те успяха. В дебата НСРТ успя да въвлече доста субекти - журналисти от БНР, ръководители и представители на медии, институции, структури на гражданското общество. Предизвика ги с решения, изказвания и призиви, пожела съдействието им в селекцията на голям професионалист с име и авторитет сред колегията. Сподели кои имена предпочита да произнася. Дори намекна, че помни собствени грешки, т.е. че не иска да ги повтаря.
Тук-таме от залата отговориха с обаждания от място. Някои изразиха недоумение от непоследователности в изборната процедура. Други припомниха собствения принос на НСРТ в утвърждаването на "произволната заменяемост" на фигури като практика. Трети шумно се чудеха кой ще тръгне да превръща БНР в обществена медиа, след като тези отвътре "не стават", а онези отвън не знаят нищо за наследството, защото отчетът за тригодишна дейност остана некоментиран. Както винаги, имаше и шегаджии, както и изпълнители на поръчки.
Дебатът, който би трябвало да е състезание по аргументи, засега тече много особено. Страните в него не убеждават Другия, другите, а главно себе си. НСРТ, например, се самоубеждава, че прилага доказано демократична процедура, че ще стъпи встрани от политическата поръчка, че може като орган да прецени кой ще поведе БНР към обществено радио. Само че законите и процедурите са демократични само в практикуването им, политическата поръчка се отхвърля с акта на гласуване, а дори в НСРТ има хора, които искат обществено радио, само когато забравят за какво става дума.
Журналистите от БНР се самоубеждават, че не биха могли да се обединят около конкретен кандидат при никакви обстоятелства. Навярно до края на конкурса те ще останат в плен на тази "лоша вяра". Досегашното ръководство на БНР (че и не само то) пък безмълвно се самолюбува, задето има принос в оцеляването на емблемите на свободното говорене, чието посочване напоследък излезе на мода. Само че свободните журналистически територии (около Лили Маринкова, дискусионното утро, Петър Волгин) са преди всичко саморасли явления, които сами са се отвоювали, както се казва - въпреки всичко. И това, че свободата остава недоизтребена, не отменя (за жалост на всички видове БНР-ръководства) нито уволнението на Виза Недялкова, нито назначението на Поля Станчева. Що се отнася до гражданските структури в полето на медиите, те се убеждават непрекъснато в смисъла и ползотворността си, защото обратното би означавало да признаят, че не са способни да излъчат дори един Обществено Упълномощен Достоен, когато се иска неговото съгласие. Мисля, за всички е ясно, че актът на съгласие е обричане на компромиси, на срещи със здрави инерции, при съзнание, че не чакаш признание. Няма примамка, някак си не върви командата...
Това, което днес наричаме дебат за БНР, естествено е дебат за българските медии под опека на институции, които обсъждат обществената им адекватност. Дебатът отдавна е опорочен. Голямо чакане падна, докато най-голямата професионална организация (Българската медийна коалиция) внесе оригиналното спасително предложение за отсрочка на номинациите. Без отсрочката всичко се вижда отвсякъде. И с нея гледката е доста тъжна.
Духът на журналистическата колегия е под критичния минимум. Неверието и недоверието са толкова големи, че посягат на действеността и жизнените сили. Основните професионални ценности, които изискват постоянно поощрение, се употребяват. Професионалното слово е така слабо, че винаги е готово да слезе в политическа квалификация. Смазващи лъчения на властови полета произвеждат парализа у актьори и зрители. Какво ти достойнство, след като не можем да изберем себе си!
"Замесени" в гражданския сектор, част от членовете на НСРТ като че ли чакат да произнесат: "Не ни подкрепихте и загубихме. Нашето поражение е и ваше". Ако и към 30 януари поражението е все така голямо, с цялото си страдание от всички горни редове им препоръчвам два изхода. Единият е да изберат Обикновен Почтен Специалист. Другият е да поемат отговорността си, т.е. да номинират, вземайки съгласие. Пък макар и обикновен, почтен специалист. Иначе за какво беше "дебатът"?

Снежана Попова