Халпърин - знание и наслада

Ако думата gender не си е спечелила подигравателно отношение в българско-балкански контекст, то е само защото много хора се чувстват стъписани пред неяснотата на нейния смисъл. Ние дори нямаме един общ термин, с който бихме могли да я преведем. Филолозите използват граматическото понятие род, социолозите - социо- или социален пол, а в този превод намираме композита родов пол, който има единственото предимство, че побира и двете версии.
"100 години хомосексуалност" на американския (можем ли да кажем социолог на класичността?) изследовател Дейвид Халпърин е класическа книга в историята и теорията на Gender Studies. Ако възприемем мнението, че употребата на определени понятия в хуманитаристиката до голяма степен конструира тяхната реалност като социални явления, можем да кажем, че родът се ражда през втората половина на 70-те години и Халпърин е една от неговите родилки. С това твърдение няма да бъдем много далече от практиката на Платон да употреби женска фигура, за да изрази диалектиката на мъжкото познание върху хомосексуалния ерос. Всъщност отношенията между Халпърин и феминизма са друга и интересна тема. Неговото изследване не просто се позовава на феминистката социология като сроден теоретичен дискурс, а се допълва с нея, доколкото и двете търсят епистемологичните основания на опита да се пишат нови истории на социалните отношения в идеята за историческа конструираност на сексуалната принадлежност.
Погледнато откъм историята на две големи движения в Америка и Западна Европа, подобно сътрудничество трябва да бъде положено в недългия период на взаимна (включително като политическа практика) доброжелателност между феминизма и гей-движението докъм средата на 80-те. В действителност изследването на Халпърин доказва нещо много по-важно и по-голямо в тази насока: всички алтернативни тенденции в съвременната хуманитаристика тръгват от общата (и почти абсолютна задача) да дискредитират патерналистичния монологизъм на западната цивилизованост.
Есетата, които съставят книгата, са писани в края на 80-те години, около десетилетие след кулминацията на политическото движение за равноправие на сексуално малцинствените групи в Америка. В своята методология те са силно задължение на Фуко и особено на неговата "История на сексуалността". В класическата си компетентност са формирани върху много широко познаване на древните автори и на коментарите върху тях, главно през втората половина на ХХ век. Като научно четиво са изключително добре подредени, структурирани с "класическа" логика и последователност, ясно и модерно изказани. Освен всичко друго, носят една от най-характерните черти на съвременната алтернативна хуманитаристика - нейната политическа ангажираност като право и смелост на лично отношение. Книгата на Халпърин поставя редица предизвикателства пред съвременния читател: тя говори за това, че сексуалността в никакъв случай не е "универсална характеристика на човешкия живот във всички общества", разказва изобретяването на хомосексуалността в края на ХIХ век, разкрива исторически аспекти на "древногръцката любов", които налагат нейната разлика като социално и психично явление в сравнение с нашите представи за нея, коментира по удоволствено проницателен начин текстове на Платон, сравнява Илиадата с Епоса за Гилгамеш и с Книга на Самуил от Стария завет, не на последно място анализира "женствената" позиция като отсъствие на жената и женскостта в традицията на елинската култура - от дружбата между герои до търговията със сексуалното тяло...
Казано много накратко - Халпърин е колкото изненада, толкова и очаквано откровение; колкото познание, толкова и наслада.

Милена Кирова







Думи
с/у думи


Дейвид М. Халпърин.
100 години хомосексуалност и други есета върху древногръцката любов
.
Превод от английски Капка Герганова.
Издателство Критика и хуманизъм.
С. 2000.