Драпериитe
Липсата на качества (според НСРТ) у самопредложилите се кандидати за директор на БНР накара Съвета да разшири демократичността на избора - в продължението на конкурса кандидатите да се предлагат от гражданското общество. Т. е. от неправителствени организации и медийни сдружения.
Отместваме налагащия се въпрос: самопредлагането или издигането на кандидатура от гилдията е по-демократично, за да си зададем следващия - ще успеят ли номиниращите организации да предложат хора с нужните качества? Едва ли. Първите предложени имена показват, че при номинирането няма да бъдат избегнати политическите, а и абсолютно несъстоятелните професионално кандидатури. Т. е., че организациите, на които НСРТ разчита, едва ли ще подходят към издигането на кандидатурите отговорно и обективно. (Номинирането на Поля Станчева от радио "Дарик", освен всичко друго, поставя въпроси и за етиката на конкуренцията - може ли едно частно национално радио да издига кандидатура за директор на конкурентното му - държавно или обществено - радио, все едно.) Едва ли ще се увенчае с успех и публичното търсене и обсъждане на кандидати, каквото предложи медийната коалиция. Качествата, с които общественото очакване товари директора на институцията БНР, са толкова много, че едва ли могат да бъдат открити у една личност.
Твърде е вероятно НСРТ да не избере нито една от номинираните за "втория тур" кандидатури и да трябва да посочи сам директора на БНР.
Тогава ще се постави въпросът дали Съветът с продължаването на конкурса не си е измил ръцете, дали не е играл на демокрация по правилата на закона, давайки си добре сметка, че в края на краищата не само назначението, но и номинацията ще е негово дело?
Когато го критикуваме тогава, обаче, ще трябва да сме си отговорили на въпроса имаме ли реална представа за стеснените кадрови ресурси на обществото? И още - без безплодността на "втория тур" бихме ли приели назначение от НСРТ?
А иначе случващото се около избора на директор на БНР обви радиото с драперии - все едно, че Кристо го е пакетирал. То открои съществуването на Националното радио, подсказа следствията от евентуалната му липса, направи от него нещо красиво, нещо художествено, едно завършено цяло... Но го и скри. Днес всички говорят за това под драпериите и всеки говори за различно нещо.

Христо Буцев