Отново за казуса Софийска филхармония
Миналата седмица се разнесе новината, че Софийската филхармония има нов главен диригент. Името му е Юлиан Ковачев. Бил е представен пред оркестъра на 15 януари от зам. министър Юрий Дачев и съветника на министър Емма Москова Алипи Найденов. Въпреки това тежко присъствие, засега от Министерството на културата няма подтвърждение на назначението. Информацията от различни нива на министерството е, че главният диригент е бил посочен и избран от самия оркестър. От министерството се радват на активността на оркестрантите, а във Филхармонията приветстват вслушването в гласа на оркестъра. От министерството обаче няма точен отговор на въпроса въз основа на какви нормативни документи се е стигнало до изпълнението на "волята на масите". Формулировките на зам.-министъра Юрий Дачев се свеждат до: "официализиране на този диригент, представянето му като гост-диригент, заставане на Министерството на културата зад неговото присъствие като диригент...". И т. н. Всъщност няма "и т. н.", тъй като телефонният разговор със зам.-министъра неочаквано и едностранно бе прекъснат, когато се наложи най-важното уточнение: като главен диригент ли е представен? Дано вина за това да носи БТК!
А в Софийската филхармония вече живеят с мисълта, че имат нов ръководен кадър, който ще им осигури така необходимите турнета в чужбина. Там са наясно, че Юлиан Ковачев не би приел да участва в конкурс за главен директор на филхармонията, защото е с творчески ангажименти. Но същевременно се надяват, че тъкмо той, ангажирайки се с популяризирането на състава в чужбина, ще изведе Филхармонията от кризата, изтъквана и като репертоарна, и като като финансова.
С оставката на Емил Табаков като генерален музикален директор на Софийската филхармония (9 ноември 2000 г.) се оказа, че зейват овакантени двете най-важни ръководни длъжности в структурата на филхармонията - главен директор, работодател на института, и музикален директор, който е и главен диригент. Тези длъжности са формулирани в Устройствен правилник, написан и утвърден от министър Емма Москова след сътресенията във Филхармонията. И въпреки че е окачен на видно място в музикалния институт, той е почти неизвестен за оркестрантите, които миналата година решиха да поемат съдбата на института в свои ръце, демонстрирайки воля и просветеност по въпросите на мениджмънта. Тяхно беше искането задълженията на Емил Табаков в бъдеще да бъдат разпределени между двама души: между главния директор, поемащ задълженията на мениджър и администратор, който да бъде избиран с конкурс, и главния музикален директор/главен диригент, чийто избор да е функция от този на главния директор.
На 24 декември м. г. изтече определения от закона срок, когато в Министерството на културата трябваше да постъпят концепциите на кандидатите за длъжността "главен директор". Не постъпи нито една. Ако търсим някакво обяснение, то най-близкото до ума е, че в новата културна и икономическа ситуация мениджърските постове отдавна не са уютно място с възнаграждение, подобаващо на отговорността и на усилията. Министерството даде отсрочка, като удължи с месец кандидатстването в конкурса. Логично бе да се очаква, че с това автоматично се удължава и срокът, в който Филхармонията ще бъде ръководена от и. д. главен диригент. Оказа се обаче, че от "едноличното ръководство" филхармонията се пренасочи към противоположния полюс - "колективната власт". Самите оркестранти в лицето на Художествения съвет и Оркестровия съвет (структура, създадена също в резултат от раздялата с Емил Табаков) са поели инициативата да си търсят музикален ръководител. Афишът на филхармонията се изпълни с гост-диригенти. Очевидно контактите с тях е трябвало да доведат до конкретна личност, която да оглави оркестъра.
Кой е Юлиан Ковачев? Поради невъзможността на Министерството на културата да предостави негова актуална творческа биография, се позоваваме на онова, което сам той разказва пред вестник "Култура" (бр. 1, 1994 г.): "До дванадесетгодишна възраст учех цигулка в Музикалното училище в София. После баща ми ми намери работа като концертмайстор в един оркестър в Германия и така заживяхме недалеч от Залцбург. Майка ми също е музикантка. Беше музикален оформител в Студията за научнопопулярни филми. Завърших цигулка в Моцартеума, след което имах щастието да бъда чут от Караян. Получих стипендия в Берлин. Алендорф ме прие в неговия клас. Завърших дирижиране. През 1984 година станах лауреат на конкурса на Караян. Започнах турнета в Европа и в Америка. Работя с оперни театри, но още повече ме привлича симфоничната музика - най-вече романтизмът. Една от влиятелните италиански фирми в музиката - "Ересе" - през 1991 г. пожела да запише всички симфонии на Чайковски. "Отклоних" проекта й към България. Това беше и шанс да възродим новогодишните концерти." (Има се предвид в НДК ). Оркестрите, с които Юлиан Ковачев твърди, че е работел най-често, са Сицилианският симфоничен оркестър, Оркестърът на Театро Масимо, Бранденбургската филхармония и Симфоничният оркестър на Радио Кьолн.
В началото на 90-те Юлиан Ковачев влезе в ролята на приемник на Емил Чакъров като диригент на Фестивалния оркестър и пое в ръцете си заложения в Новогодишния фестивал модел: новогодишни концерти - звукозапис. Тогава той заяви: "Пътувам от Северна Германия до Палермо, за да убеждавам и внушавам, че това, което сътворяваме тук, си струва вниманието, инвестирането и популяризирането." И още: "Не работя в оазис. Пазар, конюнктура, производство, инвестиции, спонсориране - музиката е и това днес."
Вероятно споменът на някои оркестранти от работата им във Фестивалния оркестър под диригентството на Юлиан Ковачев и актуалните им контакти с него са довели до сегашния избор. Дано очакванията да се оправдаят! Извън конкретността обаче остават куп принципни неясноти, които водят до върволица от въпроси към Министерството на културата. Ето някои от тях:
- Защо, след като длъжността на досегашния генерален музикален директор бе "разполовена", отново надеждите за по-добро менъжиране се възлагат на главния диригент?
- Какви са причините да се променя Устройствения правилник на Софийската филхармония и има ли гаранции, че той няма да бъде променян според случая?
- Съществува ли принципна последователност в назначаването на ръководните длъжности в този институт?
- Ако МК възприема световната практика главният диригент да бъде канен, а не избиран чрез конкурс, в какъв нормативен документ е отразено това?
Вероятно много от тези въпроси не биха били задавани, ако Министерството на културата общуваше с медиите, служейки си с точни формулировки, а не с обтекаеми нищо незначещи фрази.

К