Домашно по химия
Така се случи, че прочетох успоредно две книги: германския бестселър за 2000-та година "Поколение Голф" от Флориан Илиес и "Привилегировани гледни точки" от Андрей Райчев. На езика ми е да кажа, че и двете са социологически, но не искам да обиждам Андрей Райчев с такова съизмерване. Все пак, двете книги влязоха в някаква почти химическа реакция в съзнанието ми, тоест, по Райчев: "Актът на съизмерване на разнородни създава съдържание". И ето какво се получи в резюме:
- Германският автор (27-годишен, редактор във "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг") многословно и многопредметно портретира своето поколение, което обаче в края на книгата провисва като немощна дрипа: опортюнистично, консервативно, застинало в няколко изкуствени пози, "мъртво". Със "социологията на мъртвия човек" Райчев (45-годишен, учен и практик) просто обяснява защо това е така.
- В хоризонта на Илиес неговите връстници са такива или инакви, защото са прикачени/са се прикачили към определени вещи. Към това псевдообяснение Райчев добавя логичното второ "защото": защото вещите са погълнали маса обществени отношения.
- У Илиес обобщеният деец на поколението 1965+ хигиенично разделя дейност и общуване с тенденция към затихване на общуването и превръщането му в дейност: неделен обяд с родителите, слушане на музика с приятели, ходене по магазини и т.н. У Райчев става ясно как общуването (=свобода) е формирало структурата на дейността (=повторение) и защо всяка криза в дейността поражда общуване.
- Разсъждавайки по любимата си тема за Властта, Райчев я описва включително като предизвикване на действия чрез думи. Илиес богато илюстрира това наблюдение: "думите" на властта в потребителското общество (рекламата, медиите) предизвикват чудовищни потоци от действия.
- И накрая: според Илиес, за поколението 1965+ светът е добър само като цял, подреден и неподвижен. (С малко нелепия патос на 45-годишните в скоби ми се ще да се разпеня срещу тези млади старци, които обичат изгладените ризи, "Фолксваген Голф" и вечерния тв-сериал...) Когато този свят се разпука, казва Райчев, възниква идеология, защото "Бидейки неспособен да се справи с тези пукнатини, човек поставя взаимовръзки между предмети, които не са дейностни, а съществуват само в света на общуването."
Германският автор може би се досеща, че спонтанно доиззижда една идеология на потреблението. И дано Райчев се окаже прав в диалектичния си извод, че идеологията като спирачка на социално променящото действие сама прокопава неговия път. Защото и без да четем едноименната книга, "Поколението Голф" (не само в Германия) изглежда доста несимпатично. А "Привилегировани гледни точки" трябва да се прочете.

Александър Андреев