Повод, причина, последици
Причина за войната срещу Югославия бе геноцидът или "хуманитарната катастрофа" в Косово, а поводът бе клането в Рачак. На фона на 45 трупа, нахвърлени в един овраг накрай косовското село, шефът на наблюдателската мисия на ОССЕ в Косово, американският дипломат Уйлям Уокър, дотърчал на 16 януари 1999 г. в ранни зори на местопроизшествието със свита журналисти, заклейми с прокурорски поглед в камерите на международните медии югославските сили за сигурност като виновник за грозната картина, а в италианската военновъздушна база Авиано бомбардировачите на Алианса започнаха да подгряват моторите си. Останалото бе доразиграването на един водевил за вълка и агнето в замъка Рамбуйе край Париж.
Клането на обитателите на село Рачак бе конкретният повод за старта на хуманитарните бомбардировачи, а причината за акцията "Обединена сила" бе, както знаем, геноцидът, устроен от югославските сили за сигурност над косовските албанци. За несъстоялия се геноцид официално научихме година по-късно, когато в окончателния доклад на Хагския трибунал от стотиците хиляди избити косовски албанци останаха 2108 ексхумирани трупа, за които не се знае албанци ли са, сърби ли са, роми ли, нито пък кои от тях са избити, кои са загинали в бой и кои са починали от естествена смърт. Толкова на брой са приблизително и жертвите от хуманитарната бомбардировка, а заедно с убитите до днес след нея ще се окажат повече, без някой да е споменал за геноцид. За несъстоялото се клане в Рачак пък узнахме миналата седмица от публикацията на група патологоанатоми в новия брой на международното списание за съдебна медицина "Forensic Science International".
Белградската пропаганда навремето естествено реагира с обвинения срещу агента на ЦРУ Уйлям Уокър, назначен за шеф на наблюдателската мисия на ОССЕ, който бил инсценирал клането с предрешени трупове на убити в сражение партизани от АОК. Сериозни съмнения за правдоподобността на телекадрите от Рачак, потресли западната общественост, публикуваха и кореспондентите на вестниците "Фигаро", "Либерасион" и "Гардиън", наблюдавали на място развоя на събитието (вж. "Култура" от 5 февруари 1999 г.). Американската държавна секретарка Мадлин Олбрайт обаче веднага многозначително заговори за "галванизиращо събитие" в Косово, а германският обер-галванизатор на войната Йозеф Фишер потресе обществеността с признанието си, че клането в Рачак е повратна точка в пацифистката му биография. ОССЕ заяви, че разполага с неоспорими доказателства за масовото убийство и обезобразяване на невъоръжени цивилни граждани. Повечето били застреляни от упор. ЕС възложи на един финландски екип патологоанатоми начело с Елена Ранта експертизата на труповете. На 17 март Елена Ранта представи кратък неокончателен доклад от експертизата, който според съобщенията доказвал твърдението за масово убийство. Докладът до днес е под ключ в сейфа на германското външно министерство, а за съдържанието му досега изтичаха някакви мъгляви и противоречиви недомлъвки. Втора редакция на експертизата на 21 юни 2000 г. бе предадена на Хагския трибунал, който също плътно я засекрети. Ден по-късно госпожа Ранта при закрити врата информира за заключението си представители на ЕС. И този доклад си остана в тайна.
Две години след повода за Косовската война Юха Райнио, Каиса Лалу и Антти Пенттила, трима съдебни лекари от екипа на Елена Ранта, решиха да публикуват в сбита форма резултата от експертизата. Вестник "Берлинер Цайтунг", предварително информиран за публикацията, резюмира от заключенията следното: "Труповете са с една до двайсет огнестрелни рани. Само в един случай раната носи барутни следи от изстрел от късо разстояние. За никоя от жертвите не е установено, че е от местното село. Експертизата не е намерила никакво доказателство за масова екзекуция на изследваните 40 трупа."
Някой може да остане с впечатлението, че резултатът от експертизата потвърждава версията на белградската пропаганда. Тя твърди, че става дума за убити в бой партизани на АОК при превземането на Рачак от сръбската полиция на 15 януари. При бягството си в гората над селото партизаните попаднали на засада, което обяснява големия брой убити. Полицията се изтеглила, а останалото било режисура. А ехото в западния печат след публикацията на патологоанатомите се движи в диапазона на заглавия като "Безплодно търсене на доказателства" и "Клането в Рачак - опровергана лъжа". Още преди месец обаче парламентарната асамблея на НАТО публикува доклад на тема "Последиците от Косовския конфликт", в който многозначително се споменава за "неизясненото до днес така наречено клане в Рачак".
Причината за Косовската война на НАТО се оказа един грозен, но скромен в измеренията си регионален конфликт, раздут до пропорциите на геноцид. Поводът за войната пък се оказа едно недоказано твърдение за масово убийство. Остава да научим още цялата истина за нейните последици. Засега тази истина капе от международните агенции с новинки като следната: "Нов смъртен случай в Италия на ветеран от Балканите. В сряда, 17 март, почина от скоротечен рак 41-годишният Паскуале Чинели. Офицер от карабинерите, Паскуале Чинели според съобщение на вестник "Ла Република" през 1996 г. на мисия в Босна с голи ръце разчиствал остатъци от муниция и оръжие край Сараево."

19 януари 2001 г.
Жерминал Чивиков