В литературното навечерие
На 28 август 2000 - след дълго отсъствие от българската културна периодика - беше възстановено излизането на в. "Литературен форум", чийто директор е Марин Георгиев. В неподписано обръщение към излъганите абонати, освен молбите за прошка, прочетохме, че финансови затруднения били причината вестникът да липсва. Както и пожеланието: "И дано не ви се случва, каквото ни се случи!" (Бел. ред. Не е зле все пак и на нас да ни се случи да получим от Министерството на културата 77 000 [седемдесет и седем хиляди] лева за това, че не сме излизали в продължение на осем месеца - странно поощрение за бездействие и за измама на абонатите.)
В същия брой на вестника беше открита безпримерната рубрика "Когато ехото не заглъхва"(!), която с четиримесечно закъснение възпроизвежда премиерската инициатива "Българският Великден". (Бел. ред. Още 77 000 лв. ли трябваше да даде българският данъкоплатец за тиражирането на тази инициатива?)
Изключителна, прочее, литература, отговаряща на въпроса "Защо ни трябват нови ценности", както ни питат без питанка от станалата традиционна за вестника политическа страница. За да може правилната линия на вестника да се окръгли, "Литературен форум" публикува и неграмотните гласове от един разговор на Явор Дачков...
В този първи брой беше обявен и един литературен конкурс. За да може в бр. 18 (26.XII.2000 - 8.I.2001) читателят да прочете (като вложка под наслов "Награди и наградени") още един отговор на въпроса: "Какво (според вестника) се случи в/ на/ с българската литература?".
Отговорът в частност чудесно кореспондира с поголовната криза на рационалността в България в навечерието на Милениума.
Жури в състав Вера Мутафчиева, Ивайло Петров и Димитър Коруджиев било разгледало предложенията за награди в конкурса "Език свещен" по случай 150-годишнината от рождението на Иван Вазов и Захари Стоянов, който бил организиран от "Литературен форум" със спомоществователството на "Нова Телевизия", Фондация "Бъдеще за България" и Национална кабелна телевизия "Ринг плюс".
За този конкурс са наградени само шест души; обаче за ярко присъствие на страниците на в. "Литературен форум" наградените са девет; а специалните награди на в. "Литературен форум" са присъдени на още седем. Общо двайсет и двама наградени! (Бел. ред. Интересно кога и къде тези хора са публикували текстовете си, след като вестникът не излизаше. Как за последните три месеца на годината са успели да "огласят" шедьоврите си?) Специалната награда на "Нова Телевизия" (Бел.ред. Може би за достойно отсъствие от сергиите.) екипът на в. "Литературен форум" съвсем закономерно е дал на себе си.
"... дължа поклон на в. "Литературен форум", на редакторския екип, начело с неговия амбициозен директор и издател, поета Марин Георгиев. (...) В продължение на десет години вестникът се превърна в литературна институция. Сигурна съм, че в бъдещите академични томове неговото име ще стои редом с култовите заглавия на националната литературна периодика - списанията "Мисъл", "Златорог", "Звено", "Изкуство и критика", вестниците "Българан", "Развигор", "Литературен глас"." (Бел. ред. Колко ли редактори на споменатите издания са се заобръщали в гроба при тези думи на свръхпризнателната наградена Цвета Трифонова.) Пак тя казва: "Мисля, че "Литературен форум" не е просто вестник, а е организатор и трибуна на литературния живот в тези тежки безпарични времена." (Бел. ред. Тези "мисли" на Цвета Трифонова обясняват награждаването й, пък и с дадените от Министерството на културата 77 000 лв. не е проблем в безпарични времена да станеш "организатор и трибун" - Марин Георгиев от едно време знае как стават тези работи.)
Все по-отсъстващ за литературата, традиционно оправителственият вестник опроверга твърдението, че от умрял писмо не можеш да получиш (двадесет и двама го получиха под формата на плик с пари).
Благодарение на Марин Георгиев станахме свидетели на нещо, което няма общо нито с литературата, нито с елементарното човешко приличие. Тъжно е, че между наградените има фигури, чийто писателски и обществен авторитет продължава да внушава доверие...
Благодарение на спомоществователите от "Бъдеще за България", от ближната на несеретееца Димитър Коруджиев национална кабелна телевизия "Ринг плюс", както чрез съдействието на "Нова Телевизия", присъствахме на поредното делитературизиране на българската литература. Или тя просто си го заслужава? (Бел ред. Дали пък съчинението на Марин Георгиев "Записки на слугата" няма да се окаже най-емблематичното за родната литература?)
Така се движи част (не малка) от културата ни въобще: от поръчка до поръчка; от ласкателство до ласкателство; от наградка до наградка; от политическа субсидия до политическа субсидия; от урва на урва; от век на век...
На ненаградените - честито!

Марин Бодаков