Около 220 км
Фондация "Пентименто XXI век" организира в края на м. г. в Американския университет в Благоевград Кръгла маса на тема "Европейските духовни ценности и културният обмен на Балканите. (Практически стъпки в търсенето на един "общ смисъл".)" Тя бе ръководена от Михаил Неделчев.
В работата на Кръглата маса се очакваше да участват и министрите на културата на България и Македония, както и посланиците на двете страни. Нашата министърка не дойде (беше представена от заместник-министърката Райна Гаврилова), но пък в срещата участва нейната млада колежка от Македония г-жа Ганка Цветановска. Естествено, отсъствието на г-жа Емма Москова напрегна официалния пласт на събитието.
И още по отсъствията. Списъкът на поканените за участие в Кръглата маса и от двете страни беше респектиращ. От този престижен списък около масата се събраха главно македонските колеги...
От Македония в разговора участваха Любиша Георгиевски - режисьор, писател, педагог, посланик в България; Богомил Гюзел - поет и драматург, главен редактор на органа на независимите писатели "Наше писмо", директор на "Стружките вечери на поезията"; Бранко Цветковски - поет и литературен критик, директор на Македонския народен театър, редактор на литературния вестник "Стремеж"; Братислав Ташковски - поет и журналист, председател на организационния комитет на "Стружки вечери на поезията"; Владо Мокров - главен редактор на седмичника "Дело"; Гоце Ристовски - вестник "Нова Македония"; Георги Влайковски и други.
Общо беше мнението, че на Балканите трябва да дебатираме към каква Европа сме тръгнали - Европа на отечествата или Европа на гражданите; срещу идеологическите монолози; че започват да се разбиват някои стереотипи в образите на другия и от двете страни на границата ни; за необходимостта от реципрочност в отношенията ни, че все повече трябва да наблягаме на фактите, а не на интерпретирането им и т. н. Разисква се крещящата необходимост от изготвянето и издаването на българо-македонски и македоно-български речници, от откриването на културни центрове в двете столици, от разпространението на печатни издания, от увеличаване на културния обмен, който да не се схваща само като обмен на висока, елитарна култура и т. н. Разговорът се спря и на методологически въпроси в обучението ни по история. Повдигна се въпросът, че и в двете страни има среди, които са си присвоили ролята на охранители на митове, а трябва да сме добронамерени реалисти. Говореше се, че има автори, които би трябвало да ни обединяват, а не да ни противопоставят, дори имаше предложение от македонски участник да отбележим съвместно 120-годишнината на братя Миладинови, защото "инак ситуацията ще излезе от контрол". Богомил Гюзел говори за негативните репери в отношенията ни, за това, че сърбите внимателно, с истински интерес превеждат македонската литература, че съществува повишена чувствителност у младите към македонската идентичност, че младите не разбират български, че като по-стара страна трябва да бъдем с повече разбиране и повече великодушност към проблемите. В интересното си изказване Любиша Георгиевски констатира, че днес наблюдаваме отсъствие на "жалби по конфронтация", въпреки че продължаваме "безсамокритично" да учим децата си, как всички други са виновни. Обучаваме "патриоти" чрез интерпретации, а акцентът трябва да е върху фактите.
Един македонски колега каза: "Трябваше да се случи нещо с нас, та да можем да водим подобни разговори". Изглежда още неща трябва да се случват, докато от двете страни на границата сведем погледите си от висините на Ню Йорк, Париж и Лондон до разстоянието София - Скопие. Което е равно на разстоянието Скопие - София.

Никола Вандов, Христо Буцев