Спасяването на българските евреи се оказа най-голямата тайна на Втората световна война. Това заяви израелският професор Михаел Бар-Зоар на премиерата на документалния филм "Извън хватката на Хитлер", която се състоя на 17 януари т. г. в претъпканата столична зала "Св. София". Сам един от спасените 50 000 евреи през 1943 и емигрирал със семейството си през 1948, Михаел Бар-Зоар се е нагърбил с мисията да разбули пред света тази тайна, написвайки книгата "Извън хватката на Хитлер" (Университетско издателство "Св. Климент Охридски", Американски университет в България, Издателски център "Шалом", София 1999, превод от английски Албена Танева). След това е автор на филмовия сценарий със същото заглавие (реж. Ницам Авирам).
"Извън хватката на Хитлер" следва, общо взето, хронологията на книгата. Но спецификата на документалното кино, както и просветителската мисия на авторите, налага, естествено, друг тип разказ: архивни кадри се цепят от десетки интервюта с потенциалните жертви и участниците в събитията, а те на свой ред - от умилителни кадри от съвременна България на фона на "Мила родино". Кой е истинският спасител на българските евреи - тогавашният зам.-председател на Народното събрание Димитър Пешев (след това набързо отстранен от поста), цар Борис III, секретарката на антисемита Александър Белев Лиляна Паница, Българската църква или интелектуалските подписки, в крайно сметка според филма не е толкова важно. Въпреки че последните на екрана не се споменават, за разлика от книгата, все пак става ясна позицията на филма - спасителят на нашите евреи е българският дух.
"Извън хватката на Хитлер" завършва с кадри от българската гора в Израел - финал, очевидно заимстван от "Списъкът на Шиндлер" на Спилбърг. Но, за разлика от прочутия холивудски филм, у нас евреите са спасени не от един, а от хиляди българи. И още - за разлика от отрупания с "Оскар"-и "Списък...", за уникалния български жест знаят малцина. Засега филмът "Извън хватката на Хитлер" е гледан по веднъж в Ню Йорк и в София, но му предстоят още срещи с публиката (по Канал 1 и по телевизията в Израел ще бъде излъчен едновременно на 18 април т.г. - в деня на Холокоста).
Белязан от високопарна патетика и от съмнителен естетически вкус, този филм не достига до дълбочини. Но в случая ми се струва по-важно, че представя България с обич и благодарност, макар и с обидно закъснение.

Геновева Димитрова