До НСРТ, Светлана Божилова, Георги Лозанов

Госпожо Божилова, господин Лозанов,

Вашето обръщение на нашето открито писмо само ни убеди в ползата да се открие дискусия по същество за БНР. Защото всичко дотук беше доста платонично. Идея за конкурс, идея за номинации. Защо не приемете, че вашето демократично бавене струпва още тежест върху хора, изнервени от всекидневен стрес. Предполагаме, че вече ви е известно колко медийни и юридически казуси влачи след себе си функцията "изпълняващ длъжността". В страна, в която временните неща са постоянни и няма нищо по-хубаво не от сляпата надежда, а от кьоравата временност. Приемаме, че като автори на идеята за номинации това ви огорчава, но както се казва - огорчение за огорчение. Що се отнася до демократичността на органа, в който работите, с ваша помощ той заема формата на юмрук в кадифена ръкавица. Може би без НСРТ ще бъде по-тежко, но във всички случаи ще бъде по-ясно. Защото отдавна вашият съвет се превърна в нещо като Бермудски триъгълник, където изчезнаха повечето истини за медийната ситуация в България. Разкажете тези, които се отнасят до нас, защото, без да се пречистят раните, не може да се обвиват в марля.
Благодарим за благородния ви крепеж, в резултат на който сме "завоювали огромни свободи" (впрочем и за него разкажете колко ви струва), но все още смятаме, че за да се мисли и говори свободно в България, не трябват никакви жертви.
Апропо - на шега - помнете Прага, забравете за Първанов.

София 16.1.2001 година

журналисти от програма Хоризонт