Ремонтираните Булеварди

Стефан Цанев, като неуморен поет-труженик, гражданин и драматург, отново предложи на публиката своите "Любовни булеварди". И те обаче, като другите ни булеварди и улици, са позакърпени. Само "булевардът с лиричния ритъм" на Миряна Башева, за който пееше някога Михаил Белчев, си е пак същият; и пак "цъфтят в суматохата кестени, прецъфтяват и пак цъфтят." В суматохата на последната декада на века прецъфтяха множество кестени и опадаха множество илюзии, но не и спекулативни аналогии от типа: "Сега е като тогава, но с обърнат знак." Не е. Искаме или не, е друго. А мисленето в аналогии понякога е опасна и неблагодарна работа.
Един пример: когато преди близо 20 години са се появили "Любовни булеварди" от Стефан Цанев, в тях основният конфликт между готовата да умре за мечтите и идеалите си младеж и продажните, цинични въздрастни, както и примирилите се с краха на своите идеали родители, може би е звучал бунтарски. Сега, за жалост или не, той звучи доста жалко и безпомощно - като "усмивки от старите ленти". И това, че Цанев е превърнал "активния борец против фашизма и капитализма" в репресиран от комунистите политически затворник, нищо не променя в сюжета. Подобно "осъвременяване" цели простичкото внушение, че всичко си е същото като тогава. Същата е и циничната интелигенция (наречена Цанева в неговия бедничък "Пир") в лицето на tv-режисьора "с тъмни очила". Същата е и битовата принуда над нея - представена чрез тандема на актрисата Лора и твореца Лазар, който, обаче, съдейки по името му и "заклинателно" звучащите песни "Стани, Лазаре", трябва да възкръсне. Същите са и влюбените млади идеалисти и пак само те са вечното спасение от това вечно потискащо българско положение.
Не са. И "младите" не са същите. Зад подобни спекулативни аналогии прошумолява познатото от класиката ни изказване "Всички са маскари", но допълнено с внушението: "Само поетите-граждани не са".
Не обаче това "смислово преобърщане" е същественото - авторът може да си ремонтира "Булевардите" както си пожелае. По-същественото е, че след подобен "ремонт" те не са станали по-привлекателни. Мюзикълът на Стефан Цанев и Юри Ступел, поставен от Борис Панкин, не е станал нито по-мюзикъл, нито по-интересен, нито по-актуален, нито по-смислен. Мюзикълът е жанр, който си има като всеки жанр правила и се получава, когато те се спазват. И една Мила Искренова "пролет не прави", защото и хореографът в един мюзикъл се нуждае от добър сюжет и интересна музика. Някогашният авторов публицистичен патос е угаснал в римувани стихчета от типа: "Тати купи на бати", които могат да се сбъркат с тези на Недялко Йорданов или с текстове от песни на фолкзвезди като Радо Шишарката, например.
СтефанЦаневите афоризми някога се появяваха с претенцията да се превърнат в "крилати фрази". След "ремонта" те са накацали по дървесинните персонажи от тези "Булеварди" като евтини лафове от стари вицове. Публиката отдавна свикна, за съжаление, както с половинчатите ремонти в София, така и с евтините лафчета от шоу-програмите, представяни й за новост par excеllence. Ремонтираните "Булеварди" "бетонират" тъкмо тези нейни навици. В това няма нищо ново. Но съвсем не съм убедена, че такава е ролята на Гражданина, Поета и Драматурга, за която авторът на "Булевардите" отколе се бори.

Виолета Дечева




Реплика
от ложата

Любовни булеварди
от Стефан Цанев и Юри Ступел, постановка на Театър "София", режисьор Борис Панкин, сценография Невяна Кавалджиева, хореограф Мила Искренова. В ролите: Коста Цонев, Лилия Лазарова, Пламен Манасиев, Йорданка Илова, Росен Белов и др.