Мистичното лице на един град

С книгата на Жорж Роденбах "Мъртвата Брюге" се открива поредицата на дружество "Гражданин" "Животът на градовете". Да казвам, че изборът е добър, е излишно. Още повече, че любителите на подобен тип книги познават поне части от този текст в превод на Гео Милев. Това обаче, което ми се вижда по-смислено за отбелязване, е чудесната работа, която е свършена по изданието от целия екип. Оформлението на романа е стилно и изящно, редакторът и коректорът са направили нужното, така че чисто формално погледнато, книгата може да изпълни ролята си на четиво за любители, за колекционери. Преводачът Красимир Кавалджиев също здраво се е потрудил. На първо място, професионално се е справил с тежкия превод. Съумял е да предаде поетичността на книгата, влязъл е в символистичната поетика. Като изключително добро попадение отчитам и своеобразното преобръщане на заглавието и на целия образ на града. Имам предвид натоварването му тук с изцяло женски конотации и вкарването му в женския род... Защото смислите на романа действително са много по-близо до третирането на града като женско, не като мъжко пространство.
На второ място, Красимир Кавалджиев - в ролята си на съставител - е снабдил романа с предговор, който запознава с факти от живота на Роденбах (плюс приложението "Живот в дати"), както и с кратки бележки за най-известните му работи, включително - за традицията, в която писането на автора се включва. Но това не е всичко. В обширните приложения е поместен обстоен, аналитичен текст на Верхарн, който допълва понаученото за писателя и за неговите текстове; вкарани са и мнения на литератори, в чиито изказвания са отчетени находките на Роденбах; и което ми се струва най-ценното - направен е опит да се опише контекстът, в който един подобен роман попада. За целта са избрани текстове, които по един или друг начин превръщат Брюге в обект на фиксация. Подборката на тези текстове започва с превод на едноименната и неиздадена поема на Роденбах, преминава през стиховете на Уърдсуърт, Лонгфелоу, Верхарн, Стефан Цвайг, Рилке и др., за да завърши с парчета от Мишел дьо Гелдерот, Хенри Милър и Маргьорит Юрсенар.
И така, Роденбах пише роман за един мъж и неговия необуздан копнеж по мъртвата Брюге, която е както градът, който този мъж обитава, така, може би, и умрялата му, непрежалима съпруга. Защото Брюге е просто име, фантом, пространство, населявано от призраци, в което е възможно живите и мъртвите да се срещнат, в което е възможно времето да се изпита още веднъж, и още веднъж, и да се пробва да се върне неговият ход назад, и което разчита на възкресяващата сила на паметта, но и на очите, склонни да улавят всякакъв тип подобия. Или, това е име, което колкото назовава смъртта, толкова и я отменя.
И още, Брюге всъщност е име аналог, близнакът му е Венеция, както близначна е и историята, която стои зад тези имена. История на прокълнати любови, на смърт, на красота, въпреки смъртта... И на меланхолията.
Разбира се, вкусът на Роденбах към такива вчитания и такава символика е много зависим от поетиката на символизма, към която той, наред с Метерлинк, Верхарн и Гелдерот по някакъв начин принадлежи. Но тук ми се ще да изляза от евентуалните символистични прочити, които биха запратили романа в епохата на неговото създаване, и да се вгледам в това, което го прави важен днес. А за мен то е блестящото умение на писателя да подчертава взаимообратимостта между човешкото и нечовешкото. Защото на приликата - казва ни този роман - са подвластни не само хората - на нея са подвластни и човешките същества, териториите, които те населяват, и предметите.
Демонът на еднаквостта е навсякъде и е по-силен от всичко. Между предметите и хората възникват симпатии и антипатии и те определят човешката съдба. Пространството пък характеризира човешките движения, то се напластява в мисленето, в чувствата; архитектурата учи на какво ли не. Защото всеки град е душевно състояние, което хората копират, което ги просмуква и заразява. И това е голямата тайна, която склонният да хиперболизира своята уникалност човек, трябва да преглътне. Това е тайната, с която трябва да се живее.

Амелия Личева







Думи
с/у думи



Жорж Роденбах. Мъртвата Брюге.
Превод от френски Красимир Кавалджиев.
Издава Дружество Гражданин.
София, 2000.