В края на миналата година проф. д-р Аксиния Джурова откри изложбената зала за еротично изкуство "Галерос", намираща се в София на ул. "Паренсов" - 12, със следните думи:

Появи се още една галерия. Напук на прогнозите, че виртуалните страници на художниците в Интернет ще заменят традиционните изложби, нещо, което е вече факт в такива емблематични за художествената култура на Европа страни като Италия и Франция. А у нас се откриват галерии и нали сме свикнали все да живеем напук, да правим всичко не с достолепието на мярката, а с хъс, ние продължаваме да се въртим някъде в омагьосания кръг на традиционните стойности. Ако се замислим обаче за традициите на високата ни култура, каквато за нас от IХ в. до XIX в. включително се явява православната, то трябва да признаем, че този път като че ли нещо е направено извън този модел.
В традиционната или извън традиционната култура е "Галерос"? Зависи. Зависи какво разбираме под традиционна - ако е високата култура - да, тази галерия върви срещу нея, защото Византия, респективно нейните адепти, приели християнството, т.е. славяните, изхвърлят светските жанрове (без историческите) извън сферите на официалното изкуство. Но тъй като както в природата, така и в обществото нищо не е случайно, точно тези жанрове на смеха, на еротиката, на забавната повест остават да битуват на другото равнище - във фолклора и в него тези теми показват непрекъсваща приемственост. Къде ще си намери място тази галерия сред липсващата традиция у нас и сред потока от порно, който ни залива чрез масмедиите.
Кой е Ерос, на който в 1808 г. се наименува една малка планета между Марс и Земята? Дали си спомняме сега, влизайки в тази галерия, за Бога на любовта при гърците, синът на Хермес и Афродита, който трябва да играе посредническа роля между света на хората и Бога.
Кога става обръщането на модела, в който функцията на Ерос се поема от образа на Жената? За нас това е именно през IX в., когато приемаме християнството и с този акт унаследяваме и табутата, наложени от него върху основните светски жанрове.
Така останали в рамките на тези табута, ние изпускаме възможността да създадем овреме "Декамерон" на Бокачо, за да го парафразираме по-късно чрез езическите вакханалии или несъстояли се светски освобождавания от нормите; ние изпуснахме възможността да се потопим в чувствеността на барока и сладникавостта на сантиментализма, превърнали жената в култ извън християнските табута; ние изпуснахме и привлекателното състояние на съблазнителната нега на символистите и всякакви парафрази на Климт си остават само нашенски реплики, поради което представените тук творци се движат в рамките на единствената наша завършена система, с която посрещаме новия преди 100 години ХХ в. - фолклорното и извечното опоетизиране на женската хубост в Песен на песните.
Искам да поздравя галеристките, че с тази малка галерия се опитват да разчупят представите за традиционното русло и да покажат смелост, гмуркайки в необятното море на света, който открива синът на античните богове Ерос. Една авантюра, в която искрено им пожелавам да не загубят.