Петата българска история, написана от чех
Твърди се, че българите знаят много повече за Чехия и Словакия отколкото те за нас. Но фактите говорят друго. След Павел Шафарик, Константин Иречек, Франтишек Хибл и Честмир Аморт, в Чехия се появи петата българска история, написана от чешки автор. И въпреки бохемистичната традиция у нас, все още чешка история от български автор няма.
Книгата е написана от доц. д-р Ян Рихлик, словакист и балканолог, преподавател във философския факултет на Карловия университет в Прага.
Решава да напише историята като специализант в Софийския университет в периода 1979-1984. В тогавашна Чехословакия най-разпространената представа за България е като за шестнадесета съветска република.
Започва да я пише в момент, в който, благодарение на не особено престижното българско нашествие в Чехия, току-що се беше родил нов израз-заклинание: "Видиш ли българин до колата си - бягай да я спасяваш".
Във връзка с това - на представянето на книгата в Чешкия културно-информационен център - Ян Рихлик сподели: "Исках, освен всичко друго, да коригирам тези неправилни представи, които съществуваха в чешкото общество." "Обективност в историята не може да има. Защото, както казва Попър, ние, хората сами си създаваме и правим историята. Историята не е минало. Работата на историка е да насочи лъч светлина към отделни отрязъци от миналото."
Какво и как осветява лъча на Ян Рихлик?
В началото са траките и илирите, в края е посещението на Бил Клинтън в София. Историята ни е разделена на следните периоди: "До възникване на Първата българска държава"; "Първа българска държава"; "Под византийско господство"; "Второ българско царство"; "В сянката на полумесеца"; "Възникване на модерна нация и борба за независимост"; "От национално освобождение към национална катастрофа"; "От диктатура към диктатура"; "Под знака на червената звезда"; "По нови пътища"; "Преглед на чешко-словашко-българските отношения"; "Преглед на българската култура и наука".
Последната глава е написана от български екип: проф. Иван Павлов, доц. Владимир Пенчев, проф. Емилия Ангелова и ст.н.с. Светлана Байчинска.
Според Ян Рихлик основният български мит е този за Санстефанска България. Подписаният мир от 3 март 1878 г. е "синоним на държава, обединила всички българи" и на убеждението, че единствено тогава България получава справедливи граници. По-късно Берлинският договор унищожава тези етнически граници. Санстефанският мит, според д-р Рихлик, кореспондира с гръцката мегали идея, с румънската романия маре и с Вльорска Албания. "Въпреки че е знаела, че ще бъде ревизиран, Русия подписва договора в Сан Стефано. Целта й е била да бъде възприемана като "освободител на България". "Не е възможно балканските държави да съществуват в етническите си граници. В Османската империя народите са били смесени. Именно стремежът на балканските държави да постигнат идеалните си етнически граници довежда до трите войни."
Македонският въпрос, според Ян Рихлик, може да се сравни с това, което се е случило с Молдова, с Карелия и в известна степен Словакия: "Исторически, преди няколко века Македония е била част от старата българска държава, като по времето на царуването на Самуил е неин център. Традиционно Охрид в България е смятан за център на националната духовна култура. През XIX век Македония е център и на българското Възраждане. Ако през 1878 г. Македония е в рамките на България, македонските православни славяни щяха да се превърнат в българи. След Букурещкия договор, обаче, българско съзнание и идентичност в Македония не е възможно да съществуват."
Интересен е отговорът на Ян Рихлик кои са българските бащи-основатели (каквито в Чехия, например, са Ян Хус и Т. Г. Масарик): "Всички, които са участвали в Априлското въстание, Руско-турската война и Учредителното събрание в Търново."
Тази обобщена анонимност на национално-историческата репрезентативност би могла да бъде една от нишките, които водят към големите въпроси за името, принадлежността, националната идентичност. Доколко това е станало през следващия век и половина в България, Рихлик ни оставя без отговор. Може би отговорите, според автора, ще започнат да се появяват след посещението на Бил Клинтън в София.

Марина Караконова