Ивелин Димитров и неговите полифонии
Седемдесетият рожден ден на Ивелин Димитров събра на 22 януари в залата на СБК десетки негови почитатели - приятели, колеги, музиканти или любители на музиката. Залата беше претъпкана и това не е случайно: в последните десетилетия Ивелин Димитров си извоюва признание като създател на една от най-изисканите хорови формации - "Полифония", далеч надхвърлила с популярността си границите на родината; възпитал е много поколения бодросменци на нотна грамотност и любов към музиката. И сякаш между другото създаде немалко по обем творчество.
Ивелин Димитров е преди всичко инструментален композитор. Има и доста вокални творби, но във всяка от тях прозира прецизното "инструментално" отношение към работата с хор, на който той прецизно "свири". От своя страна тъкмо тази близост с човешкия глас обагря емоционално голяма част от творбите му. Това особено силно се усеща в оркестровото му творчество, където наред с изпипания детайл човек слуша сякаш "човешкото" протичане на гласовете. Лично аз предпочитам - по тази причина вероятно - симфониите му и други оркестрови пиеси. Камерното му творчество представя друга черта на Ивелин Димитров. Тази, която прозира в темпераментния диригентски жест, с който вае емоционална и инструментална в съвършенството си фразировка.
На концерта чухме най-напред три клавирни пиеси: Гротески, Романтични монолози, Квази соната. Малко необичайното подреждане на програмата и сравнително неизпипаната фразировка - изпълнителки бяха Стела Тименова, Мария Салабашева, Ина Селвелиева - породи у мен усещане за еднаквост, при иначе различните по характер клавирни творби. Щеше ми се, при цялата трудност на фактурата, малко повече нюансираност, повечко полутонове между "черното и бялото".
За втори път слушах вокалния цикъл Три песни за сопран и пиано, чудесно изпълнен от Людмила Герова и Ивелина Иванчева. Двете драматични песни -"Суша" текст Елка Димитрова и "Есенна песен" по Яворов се уравновесяват с благородната патина на латинския култов текст - Строфи на благодарността.
И в края на програмата чухме още две от обичаните изпълнителки на Ивелин Димитров - Елисавета Казакова и Стела Димитрова в Романсът. Наскоро в едно радиопредаване композиторът специално изрази благодарността и възхищението си по отношение на двете известни наши изпълнителки. Стела Димитрова, според признанието му, "пренаписва" пиесите му, извлича от тях неподозирани за самия него качества. Същото се отнася и до "агресивния" - цитирам Ивелин Димитров - стил на Елисавета Казакова.
Имаше цветя, имаше благодарности, имаше и малко "ревност" от страна на присъстващите на концерта - този път не като изпълнителки - верни сътруднички по вдъхновение хористки от "Полифония".

Наталия Илиева