В утробата на Кита

Статия, която за малко да нарека
Социология на мъртвия дискурс


В средата на "преди" Константин Павлов написа стихотворение, в което се играеха карти, в което се пушеше, пиеше, филоствуваше и всичко това в утробата на кита. И когато "преди" свършва, китът седмица повръща карти, фасове и книги. Поетичното видение на Константин Павлов е най-ранното описание на това, което се случи през последното десетилетие на българския ХХ век. А книгата на Андрей Райчев "Привилегировани гледни точки" е един от най-загадъчните предмети, дошли до нас от утробата на кита.
Книгата съдържа лекциите на Райчев, четени в Пловдивския университет през 1997-98 години, но по същество тя е опит да се пре-мислят и пре-наредят някои от основните тези и интуиции, които Райчев развива през "привилегированите" 80-те години. Тя е странно завръщане при развалините на харизматичния постмарксизъм, при идеите за нова критическа теория. Това са лекции на мислител, който не е професор, на политик без партия, на социолог без емпирия. Райчев е една от най-ярките (без да е непременно от най-светлите) фигури в публичното ни пространство. Той е гранична фигура.
Тялото на книгата е не по-малко предизвикателно от душата на автора. Книгата е с твърди корици и послеслов, което я прави да прилича на посмъртно издание.
Но ако се абстрахираме от кентавричността на Райчев и твърдата корица (всяка твърда корица е арестувана същност), то големият въпрос е как да прочетем тази книга.
Възможните прочити са поне четири.
Първият прочит е този на нормалния учен, зазидан в академичното разделение на труда. За нормалния учен тази книга е просто "бред" ("bulshit"). Тя прилича на натурфилософията на стария Петър Берон и бълнуванията му за основополагащата роля на космическия оргазъм. Нормалният учен никога няма да прости на Райчев небрежността и нахалството, с които въвежда понятия като "модерност", "криза", "общуване". Той никога няма да приеме, че основни социологически спорове са сведени до диагнози от типа на "повечето класически теории за общуването са безумни"; че в малкото случаи, когато Райчев решава да цитира, той се отнася към интелектуалните авторитети както моряк се отнася към бивша любовница.
В прочита на нормалния социолог позицията на Райчев е радикално провинциална. А провинциалността се дефинира като изстрадана тривиалност. Именно в идеята за изстрадана тривиалност се вписват прозренията на Райчев, че "светът е цял, защото има описана отвъдност".
Но Райчев едва ли ще страда от нормализиращия прочит на нормалния учен. Защото преди нормалният учен да презре Райчев, Райчев вече е презрял нормалния учен.
Вторият възможен прочит е този на студентите на Райчев. Тези, които не просто са прочели книгата, а са я чули и съпреживели. За тях "Привилегировани гледни точки" не е книга, а Книгата, тя е своеобразен увод в Сталкерството, който автоматично ги изважда от позицията на изследователи и ги поставя в позицията на пророци. Това, което те виждат пред себе си, е самото напрежение на мисълта. Това, което за нормалния учен е изстрадана тривиалност, за тях е изстрадана гениалност.
В този смисъл Райчев задава един от моделите на социологическо поведение. На протестантския социолог, заровен в подробностите на емпирията, е противопоставена социологията като непрестанно и демонстративно изстрадване на истината (властта). Знанието на социология е противопоставено на правенето на социология. Привлекателността на този модел не е нова за България. Само философски позиции, които отхвърлят традицията, и само философски пози, които са радикално антитрадиционни, могат да спечелят въображението на една интелектуална общност, която е останала встрани от голямата европейска традиция и е изправена пред непосилната задача да усвои тази традиция. Типът филисофско поведение, което Райчев предлага на своите студенти, се оказва привлекателно именно защото обезценява познаването на класическите и некласическите текстове, знаенето на чужди езици, ровенето в библиотеки.
Социологията е сведена до метод и харизма.
Но "омагьосаните" от Райчев рискуват да изпаднат в позицията на гимназиалния учител по философия, който, понеже преподава Кант, мисли, че е Кант.
Третият прочит не е хипотетичен. Това е прочитът, който Деян Деянов предлага в послеслова на книгата. Този прочит контекстуализира идеите на Райчев, приютявайки ги в полето на търсенията на група социолози, философи и културолози, които от началото на 80-те години се опитват да очертаят профила на една не-класическа теория (с грузинско лице, лицето на Мамардашвили). Амбицията на тази група е да създаде не просто текстове, а школа. Проблемът с трите стратегии на четене на книгата на Райчев е, че никоя от тях не предполага книгата да бъде прочетена. Нормалният учен не дочита тази книга, възторженият последовател я "скандира", а критичният съмишленик я пре-прочита. Но никой не я чете.
Нито един от тези прочити не е моят прочит. Моят прочит е исторически. "Привилегировани гледни точки" е тъжната история на загубата на привилегированата гледна точка, която част от лявата интелигенция вярваше, че притежава. Това не е историята за края на марксизма като теория за света, това е историята за края на марксизма като интуиция за света. В края на 80-те един от проблемите на интелектуалната левица в Източна Европа беше следният: Как е възможен анти-буржоазен анти-комунизъм. Източната левица нямаше сантимент към "реалния социализъм", но имаше сантимент към привилегироваността на комунистическата утопия като гледна точка. Именно утопията й позволяваше да види социалния свят в неговата раздвоеност. В политически план тази особена привилегированост, която гледа света откъм бъдещето, произведе фигурата на радикалния критик, който не е срещу властта, а вътре в нея. Позицията на тази критика отвътре най-ясно можеше да се формулира на езика на един реформиран Хегел - "всичко действително е разумно, а всичко разумно ще стане действително".
Тази позиция стана неудържима след 1989 година. Утопията престана да бъде приемана за привилегирована гледна точка. Но краят на утопията по драматичен начин поставя въпроса - как е възможна критическа социология при отсъствието на привилегирована гледна точка. Отговорът на Райчев е Сталкерство, масови аскези, абсурдни политически коалиции...
Модерното общество болезнено изстрада въпроса - как е възможен вярващият, ако Бог е мъртъв. "Привилегировани гледни точки" се опитва не просто да ни каже, а да ни покаже, че пророкът е възможен дори когато няма религия. В този смисъл тя е тъжна и честна книга, защото харизмата на Райчев, неговото важно присъствие в публичното пространство през последните десет години е присъствието на пророк без религия.

Иван Кръстев









Андрей Райчев, Привилегировани гледни точки, (Книга, която за малко да нарека Социология на мъртвия човек). София, 2000, R&S